Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Пактът за развитие - няколко добри идеи и много пожелания

Автор: Димитър Чобанов / 09.01.2007
Оцени тази статия:

На 26 септември т.г. правителството, двата най-големи синдиката и организациите на работодателите подписаха Пакт за икономическо и социално развитие на Република България до 2009 г. В него се съдържат насоките за провеждане на стопанската политика до края на мандата на настоящото правителство, която по този начин би трябвало да отчита интересите на работниците и бизнеса. Характерът на документа обаче, предопределя липсата на конкретни предложения в много от засегнатите области, което го прави твърде подобен на предизборна програма. Отново се дават твърде много обещания, които не е ясно дали ще бъдат спазени.

В документа присъстват някои понятия, които са доста спорни. Като първо предизвикателство, например, е посочено реализирането на основните принципи на Европейския социален модел. За подобен модел е некоректно да се говори предвид големите различия в рамките на Европейския съюз, където системите в Ирландия и Англия се различават значително от тези в Швеция и Дания. Дали ще се следва примерът на Ирландия, където се разчита в по-голяма степен на индивидуалната отговорност и стопанската свобода и се постигат много по-добри резултати по отношение на нарастването на доходите, заетостта и благосъстоянието, или този на Германия, където стопанският растеж през последните години е значително по-нисък, а безработицата е по-висока, са два типа политика, които не могат да бъдат обединявани под названието Европейски социален модел. По тази причина подобни текстове е добре да се прецизират преди приемането на окончателния вариант.

Като приоритети са посочени догонващо развитие, ускорена съдебна реформа, качествено и достъпно образование и здравеопазване, продължаване на приватизацията и т.н. Те са добри сами по себе си и трябва да бъдат изпълнени. Само че за това са необходими и критерии, които да позволяват сравнение и измеримост на евентуалния напредък. Единственият количествен измерител, посочен сред приоритетите, е този за стопанския растеж, който трябва да бъде около 6% годишно. Вероятно това число е съобразено с предизборната програма на Българската социалистическа партия и отразява настоящия темп. Според последните налични данни на Националния статистически институт реалният растеж на брутния вътрешен продукт за полугодието спрямо съответния период на миналата година е 6.1% и вероятно за цялата 2006 г. ще се постигне близка до тази стойност. Следователно политиката на правителството ще бъде насочена по-скоро към запазване на този темп, но не и към неговото ускоряване.

Ангажиментите за достигане на целите представляват същинската част от изложението. Съществен момент е повишаването ефективността на държавната администрация, като се посочва възможността за изнасяне на дейности към частния сектор. Тук са включени някои мерки, като редуциране и облекчаване на регулаторните режими, електронно правителство, мълчаливо съгласие, публично-частни партньорства. Те биха оказали позитивно влияние върху работата на администрацията и биха подобрили средата за бизнес. Само че тези идеи никак не са нови, те се дискутират от доста време, но приложението им или се отлага, или е частично. Посочването им в подобен пакт не променя ситуацията – тоест е ясно какво трябва да се направи, но не дали ще се прояви достатъчно воля и ще има капацитет за изпълнението.

От друга страна, прехвърлянето на администрирането на някои от регулаторните режими към браншовите организации може да бъде използвано за поставяне на по-големи пречки пред навлизането на нови играчи на пазара и ограничаване на конкуренцията. По тази причина на първо място трябва да се ограничат в максимална степен тези режими и после да се пристъпва към подобни действия.

В Пакта се съдържат множество текстове, които предполагат повишаване на държавните разходи. Такива са предложенията за по-високи разходи за здравеопазване и образование, за по-добра техническа осигуреност на администрацията, за по-високи заплати на бюджетните служители. Всички тези неща трябва по-конкретно да бъдат обвързани с оптимизацията и спестяването на други разходи и с по-конкретни реформи.

В здравеопазването не се предвижда съществена промяна в монополната позиция на НЗОК, макар че се предлагат някои механизми за по-добър контрол върху разходите и. В образованието също липсва по-конкретен текст за въвеждането на ваучерна система.

Предложенията по отношение на данъците и фиска също не са достатъчно добре уточнени, като единствената посочена ставка е 18% по ДДС. За останалите данъци е посочено, че се предвиждат намаления, но това само по себе си не е достатъчно. Освен това намеренията на правителството са свързани с поддържането на нисък по размер бюджетен дефицит, което означава, че ще има съществена промяна във фискалната политика. През последните години се реализират излишъци по консолидирания бюджет, но изглежда, че предвидените повишения на разходите при запазване на относителния размер на приходите ще доведат до подобни дефицити. Това може да окаже негативно влияние върху икономиката чрез изтласкването на частния сектор, понижаване на доверието от чуждестранните инвеститори и да окаже влияние върху стабилността на валутния борд.

Основен момент в Пакта е въвеждането на правило за повишение на заплатите икономиката, което да посочва индикативен процент и за частния сектор. Тази идея представлява опит за намеса на държавата в свободното договаряне между работодател и работник и буди недоумение как организациите на бизнеса са се съгласили за това. Договарянето на такъв процент дори на браншово равнище няма смисъл, тъй като факторите, които се използват като растеж на БВП, производителност на труда и разходите са различни за всяка отделна фирма. Тоест подобно агрегиране е неуместно и няма нужда да бъде прилагано.

Като цяло може да се каже, че в повечето области на Пакта липсва конкретика или в предложените действия, или в начина на измерване на резултатите от тях. Предвидените допълнителни документи вероятно ще страдат от същия недостатък, тъй като той е характерен за многобройните стратегии и програми, които се изготвят от изпълнителната власт. Остава съмнение доколко този пакт ще влияе на политиката на правителството през следващите 3 години и дали няма да бъдат приложени на практика само тези неща, които могат да имат неблагоприятни ефекти, а Пактът да бъде използван като оправдание.