Пак преференции при обществените поръчки
Преглед на стопанската политика – Word Format
(Word Format)
На своето редовно заседание в сряда (17.10.2001 г.) депутатите от Комисията по икономическа политика се срещнаха с представители на Съюза на работодателите в България (СРБ). Според работодателите „икономическата комисия е призвана да защити интересите на производителите“. Основните им искания се изразяват в следното:1/Премахване на пречките пред нормалното функциониране на бизнеса. В тази категория работодателите поставят ограниченията, заложени в Кодекса на труда, слабата защита на частната собственост, корупцията и пречките в данъчната област и в областта на митниците. 2/ Поощряване и стимулиране на бизнеса. В тази връзка основното искане е за даване на преференции на българските производители чрез промяна на Закона за обществените поръчки. Аргументът на работодателите е, че не е морално парите на данъкоплатците да се използват за покупката на чужди стоки, след като такива се произвеждат и в България. Според тях приемането на подобни преференции ще доведе до откриване на нови работни места и увеличаване на данъчните приходи. 3/ Според представители на работодателите е необходимо въвеждането на данък върху необработваемата земя. Този данък може да се третира като „икономически регулатор“, който ще принуди собственика или да обработва земята си, или да я продаде.
Коментар:1/ Това е вторият опит на СРБ да лобира за преференции за българските производители при възлагане на обществени поръчки. Според неговия председател Васил Василев „не е морално „Български пощи“ да носят турски обувки“, които се заплащат с пари на българските данъкоплатците. От практическа гледна точка обаче, няма нищо по-нормално от това държавата да се стреми да плаща по-малко при максимално добро качество на получаваните стоки и услуги. Целта на процедурата по обществените поръчки е данъкоплатците да платят по-малко за по-високо качество, а не някой в България да получи пари. Ако турските обувки са равностойни на българските, но са по-евтини, то няма нищо неморално спрямо данъкоплатците от това да се закупят такива обувки. По-неморално би било да се харчат повече пари за по-лоши стоки. Няма пазарна обосновка за поведение, при което парите на данъкоплатците да се дават за по-скъпи стоки с мотива, че те са „родно производство“. Наистина, добре би било местното производство да се увеличава, а българските фирми да реализират по-големи приходи от продажби. Това обаче може да стане само с повишаването на тяхната конкурентност и подобряване на пазарните им позиции. А иначе с подобна аргументация можем да поискаме от депутатите да приемат закон за забрана на слънцето, защото то пречи на местните производители да продават свещите си, например (виж в бр.40 Петицията на Фредерик Бастиа).
2/ Правото на собственост предполага свобода на разпореждане с тази собственост. Това означава, че всеки собственик има право на личен избор какво да прави със собствеността си, включително и дали да обработва земята си или не. Това е въпрос на лични приоритети, възможности и интереси. Въвеждането на наказателен данък върху необработваемата земя означава опит за моделиране на поведението на собствениците чрез принуда, а това на практика е акт на ограничаване на същото това право на собственост, в чиято защита се обявяват работодателите. (До 25 октомври ИПИ ще публикува съществуващите досега публични становища по този въпрос.)
