Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Отворена администрация

Автор: Светла Костадинова / 14.12.2007
Оцени тази статия:

Скорошният скандал между министерството на държавната администрация от една страна и неправителствени организации и експерти в областта на информационните технологии доведе до много въпроси. Беше поставен под съмнения изборът на министерството да използва, и съответно да заплати, софтуер на Майкрософт за повече от 51 млн. долара. Критиците на идеята посочиха, че решението да се закупят лицензи не е оправдано, тъй като е възможно използването на безплатни програми като Open Office от държавната администрация и по този начин да се спестят милиони левове.

Аргументите на министерството бяха, че този договор вече е сключен и не може да се направи нищо. Хубавото е, че беше поет ангажимент да не се поемат бъдещи задължения, а да се мисли за използването на софтуер с отворен код ако в следващите години се докаже, че това е възможно в структурата на държавната администрация. Противниците на отворения код посочват, че използването му ще изложи администрацията на по-голям риск и че такава реформа не може да се извърши за толкова много хора и структури. Оказва се, че не е така. В редица страни по света отделни агенции, министерства и общини са преминали към операционна система с отворен код.

Според Отворената книга за свободния софтуер[1] в Германия парламентът взема решение за мигриране към операционна система с отворен код в началото на 2002 г. поради желанието да се избегне зависимостта от един доставчик и произтичащите от това липса на прозрачност, сигурност и съвместимост. Германският Бундесвер (въоръжените сили) забранява употребата на продукти на Microsoft в структурите си поради реални и „подозрителни" проблеми със сигурността. Когато в Мексико е обявено, че се планира миграция на образователната система към Linux, от Microsoft отговарят моментално с много безплатен софтуер, няколко безплатни компютъра, малко безплатна техническа поддръжка и малко забавления за представителите на Мексиканската власт. Миграцията към Linux е забавена, но не за дълго.

Във Франция правителствената агенция ATICA поддържа ползването на отворен софтуер във френския обществен сектор. В специален доклад до френския премиер агенцията дава план за действие, изисквания за отворени стандарти и един от шестте приоритета е използване на отворен софтуер в публичната администрация. Дания  инсталира в своята образователна система StarOffice, като допълнително програмата беше инсталирана и в домовете на учениците. В Испания Сенатът, Съветът за ядрена сигурност, Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието използват сървърни приложения с отворен код.

Тези примери обаче са само за отделни публични структури. За първи път ще се използва софтуер с отворен код от цялата администрация от следващата година в една европейска страна. От 01 януари 2008 година датската публична администрация и служби ще са задължени да използват отворени стандарти за софтуер. Това е в резултат на дълги преговори и сключено споразумение между датското централно правителство, местните власти и Асоциацията на датските региони. Така Дания ще е първата страна, която ще въведе задължението за използване на отворените стандарти на национално, регионално и местно ниво. Използването на отворените стандарти се очаква да насърчи конкуренцията на софтуерния пазар, тъй като вече няма да е възможно търговците да защитават пазарната си позиция (както е в България в момента). Голямата конкуренция от своя страна ще намали цените на продуктите и услугите. Това обаче е само малка част от очакваните положителни ефекти.

Отворените стандарти позволяват да има взаимодействие между различни системи, решения и организации. С други думи, всяка администрация ще може да използва различни софтуери в зависимост от спецификата на дейността си и от възможността да договори по-ниски цени с различните производители. Това ще спести огромни средства и време и е силно ефективен начин за повишаване на степента на съгласуваност на публичната администрация на ниво комуникация и обмен на данни. Това от своя страна има като резултат подобряване на ефективността и ефикасността на публичния сектор и е гаранция, че има непрекъснат поток на информация от една система в друга.

Не на последно място, така гражданите и бизнесът ще бъдат улеснени от комуникацията си с администрацията като имат по-ниски разходи.

В организираната дискусия учудващо министърът сподели два аргумента против, които не звучат логично. Той посочи, че е възможно хората, работещи в администрацията да не харесат софтуера с отворен код и затова да не го използват. Ако обаче от нашия джоб излизат пари, които биха могли да бъдат спестени, то това не е причина. Имайки предвид и огромните положителни ефекти от по-добрата комуникация вътре в администрацията, ще кажем, че този софтуер нито е много по-различен от сега използвания (дори напротив), нито подобен аргумент е повод за харчене на бюджетни пари. За да няма такова негативно отношение, ще са необходими обучения на администрацията, но това е само малък първоначален разход, който ще бъде компенсиран многократно от ползите, а и това е възможност самите служители да повишат нивото си на компютърна грамотност. Често обучението трае не повече от ден-два, а хората свикват напълно с новия софтуер до месец.

Другият аргумент на министъра е, че досега той не е знаел за подобен софтуер и затова не е подложил под въпрос договора с Майкрософт. Да, може би не е работа на министъра да знае, но затова той си има експерти, които би трябвало да търсят най-доброто решение. Както е известно - незнанието не е извинение...Особено за едно министерство.

* Съкратен вариант на статията е публикуван за първи път във вестник Пари на 12 декември 2007 г.


[1] Автори са Владимир Петков и Еленко Еленков. Книгата е издадена от Фондация „Приложни изследвания и комуникации" - www.arcfund.net/openbook.