Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Отворено писмо до Европейския парламент, Европейския съвет, Европейската комисия и националните парламенти на страните членки на Европейския съюз

15.05.2015
Оцени тази статия:

Европейският съюз и САЩ в момента преговарят по условията на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) – подробен договор за свободна търговия и инвестиции. Главният фокус на преговорите е съсредоточен върху намаляването на митата и регулаторните бариери пред търговията. Други области на преговорите са уреждането на спорове между инвеститорите и държавата (УСИД), както и постигането на по-голямо участие на малкия бизнес в търговията между ЕС и САЩ. В ЕС договорът ще бъде представен на Европейската комисия и Европейския парламент, които трябва да постигнат съгласие за изхода от преговорите. След това договорът трябва да бъде ратифициран от националните парламенти на всички 28 страни членки.

Повече международна търговия между развити нации донася еднозначни, измерими икономически ползи на всички участващи страни. Размерът и разпределението на ползите между търговските партньори може да бъде оспорван, но по-свободната търговия очевидно води до по-високо благосъстояние, а не до по-малко.

Трябва да помним, че в условията на демокрация не държавите и правителствата търгуват едни с други. Това правят хората – потребители и компании, чиито изобретения и продукти надскачат националните граници. Именно хората – потребители и предприемачи – са главните действащи лица и главните благодетели на свободната търговия. Ролята на правителствата следва да бъде не ограничаване, а подпомагане на човешките действия. Въпросът, който правителствата трябва да задават, не е „Колко свободна търговия трябва да позволим?”, а „Какво можем да направим, за да позволим повече свободна търговия?”

ТПТИ не е първото отваряне на границите на Европа за търговия и инвестиции. Създаването на общ пазар ограничи властта на страните членки да използват пари на данъкоплатците за да поддържат фалиращи предприятия, както и помогна за ограничаването на произвола и приумиците в законодателството – преди използвани за защита на фалиращи индустрии с помощта  на нетарифни бариери (като регулации, технически стандарти и др.). Отказването от тези правомощия не означава, че започнахме да живеем без правила и без потребителска защита. Общият европейски пазар ясно показа, че повече търговия и ползи за потребителите са съвместими.

Преди скорошното разширение на ЕС някои прогнозираха срив на заплатите и стандартите, размиване на обществения договор, както и много други опасности. Никоя от тях не  се изпълни. Същите аргументи бяха използвани в Щатите, когато се водеха преговорите по Северноамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA), и се оказаха също толкова безпочвени.

Ясните правила водят до повече демокрация, а не до по-малко. ТПТИ и уреждането на спорове инвеститор – държава (УСИД) не са заплаха за суверенитета или демократичното управление. Правомощията на държавите да регулират икономиките си няма да бъде засегната от УСИД. Резултатите от арбитражите до момента не показват пристрастие към инвеститорите. Статистиката за арбитражните процедури показва следните резултати: 50% от приключилите арбитражни дела срещу страни членки от ЕС са спечелени от страните членки, а при 26% от случаите е постигнато извънсъдебно споразумение.

Правото на инвеститорите да потърсят независим (не-национален) арбитър трябва да се разглежда в положителна светлина, тъй като такава възможност вече съществува и без УСИД. В крайна сметка, правото на честен и безпристрастен съд е добродетел, отдавна възприета от демократичните общества. Не е нечувано да се предвиди, че поне в някои случаи на спорове между инвеститор и правителство, националните съдилища могат да достигнат до пристрастни решения поради виден или прикрит натиск от правителството или дори заради обикновен патриотизъм. Не е ли това причината международните спортни събития да разчитат на рефери от други националности?

И накрая, ясните, априорно зададени правила са ключови за върховенството на закона. Механизмите на УСИД подчертават възможната цена на произволни действия от държавата, която би трябвало да се добави към една по-добра и по-изчерпателна оценка на въздействието на правителствените регулации. Те са също и начин да се намали регулацията и да се стимулират чуждестранни инвестиции. В сегашната ситуация на непрекъснато растяща глобална конкуренция, ЕС трябва да се възползва от възможността за по-близки връзки с държава, с която има споделени ценности.

Има някои аспекти на ТПТИ и УСИД, които трябва да бъдат внимателно адресирани. Първо, от голяма важност е да се подсигури целостта на ТПТИ и УСИД, тоест никои политики или продукти да не бъдат изключени от тях. Всеки компромис би отворил кутията на Пандора с изключения, специални привилегии и преверенциални отношения, които са несъвместими с концепцията за свободна търговия. Изключенията биха довели до лобизъм за повече изключения и така биха подкопали самия дух на договора.

На второ място, изключително важно е да се предотврати постепенно увеличаване на регулациите. Повечето бариери, които ще бъдат премахнати, са нетарифни бариери, следователно спорове ще възникнат за това кои правила да се приемат и до каква степен. Трябва да се запомни, че „хармонизацията” на правила и регулации може да доведе не до по-прости правила, а до повече правила. Добавянето на европейски регулации към американските и обратно само би увеличило бюрокрацията.

И последно, два водещи търговски центъра, които следват един набор от правила, би довело до повече ред, а не до по-малко.

Ние, долуподписаните тринайсет мозъчни тръста от седем държави от Централна и Източна Европа, членове на мрежата 4Liberty, подканяме Европейската комисия, Европейския парламент и националните правителства да основават решенията си на изчерпателни икономически изследвания и да подкрепят ТПТИ и неговите елементи, включително УСИД.

 

Подписано от:

  • Център за либерални изследвания (Centre for Liberal Studies), Чехия
  • Център за икономически и пазарни анализи (Centre for Economic and Market Analyses), Чехия
  • Форум за гражданско развитие (FOR), Полша
  • Фондация „Ф.А. Хайек” (F. A. Hayek Foundation), Словакия
  • Либерте! (Liberté!), Полша
  • Унгарска фондация за свободен пазар (Hungarian Free Market Foundation), Унгария
  • Институт за пазарна икономика, България
  • Институт за икономически и социални изследвания (Institute of Economic and Social Studies), Словакия
  • Литовски институт за свободен пазар (Lithuanian Free Market Institute), Литва
  • Фондация „Проект Полска” (Projekt Polska Foundation), Полша
  • Институт „Републикон” (Republikon Institute), Унгария
  • Светилник (Svetilnik - Association for Promotion of Freedom), Словения
  • Институт „Визио” (Visio Institute), Словения