Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Отворената икономика е пътят към растежа

Автор: Петър Ганев / 26.06.2015
Оцени тази статия:

Дебатите покрай Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции се разпростират върху всякакви теми, но прави впечатление, че в критичните оценки почти винаги се прокрадва принципният аргумент, че страната ни неизбежно ще изгуби от отварянето на търговията. Развитието на този аргумент в някои случаи стига дотам, че се поставят под съмнение икономическите ползи за страната от влизането в ЕС през 2007 г. Докато водещият мотив за членство преди години беше падането на границите и т. нар. свободи в ЕС (на стоки, капитали, услуги и хора), през последната година активно започна да се пробутва тезата, че всъщност основополагаща е европейската солидарност (например европейските фондове), докато свободната търговия носи едва ли не вреди. Тази теза е ключова, тъй като ако България е спечелила от свободната търговия с Европа, то защо да загуби от търговията с един също толкова голям и развит, но все пак далечен, пазар?

В случая ще представим два аргумента, които са особено важни за този въпрос.

  1. Първият е, че родната икономика става все по-зависима от търговията и моторът на развитието след кризата на практика е износът.
  2. Вторият е, че износът на стоки от страната се ориентира натам, където има растеж. Географската близост и традициите остават важни фактори, но в крайна сметка стоките следват парите. С други думи, за нас е важно да сме отворени към регионите, където има търсене и потенциален пазар за родни стоки.

През 2014 г. износът на България към страните от ЕС е на стойност близо 27 млрд. лв. или почти двойно спрямо износа от 2006 г. (последната година преди членството). Големият ръст идва след рецесията през 2009 г., когато възстановяването беше изцяло доминирано от износа, в т.ч. към страни извън ЕС (Турция и Китай например). Това ориентиране към износа е видно и от данните за БВП на страната. Традиционно в родната икономика потреблението на домакинствата е надвишавало износът, като в началото на века отношението дори е било две към едно - тоест вътрешното търсене е било много по-значим фактор от външната търговия. След 2009 г. този факт рязко се променя и към момента износът на стоки и услуги вече надвишава потреблението на домакинствата или търсенето отвън на родни стоки и услуги е по-голямо спрямо това на местните домакинства (изключваме потреблението на правителството). Ако допреди кризата икономиката на страната бе зависима от притока на външни капитали и (изкуствено раздуто) кредитиране, то сега е зависима от отвореността си към външните пазари.

Разбивката на данните за търговията по страни подкрепя и втория аргумент, а именно, че стоките следват растежа. В годините непосредствено след членството ни в ЕС, водещите търговски партньори на България са Германия и Гърция, като през 2008 г. например Гърция е най-привлекателната дестинация за родни стоки и услуги. През 2014 г. основният партньор на страната вече убедително е Германия, като износът ни натам е скочил на практика два пъти спрямо 2008 г. и вече е на стойност близо 5,2 млрд. лв. За същия период износът към Гърция не е мръднал и остава в рамките на 3 млрд. лв. Дори сред съседките ни Гърция вече изостава като дестинация за родни стоки и услуги спрямо Румъния и Турция. Казано с други думи, чувствителното нарастване на износа след кризата от 2009 г., макар и видимо спрямо почти всички търговски партньори, е ориентирано предимно към страните с растеж или устойчиво възстановяване.

Тази отвореност на родната икономика и ориентирането към силно конкурентни партньори по никакъв начин не нарани родния пазар на труда. Точно обратното, конкурентоспособните компании в страната оцеляха именно заради ориентирането към външното търсене. През последните две години родната икономика отбеляза рекордно високи нива на отвореност (търговията превишава БВП с 1,37 пъти), а пазарът на труда се възстановява - в абсолютен размер заетите се покачват с близо 100 хил. души през първото тримесечие на 2015 г. спрямо първото тримесечие на 2013 г. Това едва ли може да ни изненада - новите пазари по принцип водят до нови работни места.

За търговията между България и САЩ вече е казано много (виж "Потенциалните ефекти от ТТИП върху България"), но е важно в дебатите около ТТИП да се открои тази линия на аргументация, която стъпва на чиста идеология, насочена срещу свободната търговия. Тези аргументи могат да звучат много "социално" и примамливо, но приложени спрямо собствения ни опит от най-скорошното отпадане на ограничения (членството в ЕС) и преструктурирането на икономиката ни след кризата, те се разбиват на пух и прах. Търговията с външния свят е безспорно най-успешната социална програма в страната и като осигуряване на заетост и като подкрепа на доходите на домакинствата.