Отново за негативните ефекти от минималната заплата

Изглежда че правителството възнамерява да увеличи минималната работназаплата от 120 на 150 лв. въпреки несъгласието на МВФ. Екипът на ИПИ същосе противопостави на това увеличение предвид очакваните допълнителни изкривяванияна пазара на труда (повече).Многократно подчертавахме, че основният ефект от това ще бъде по посокана намаляване шансовете на ниско производителните работници за официалназаетост.

Като прибавим към минималната работна заплата от 150 лв. осигуровките,които са за сметка на работодателя получаваме общи разходи на работодателза наемане на работник от 198 лв. За сравнение при минимална заплата от120 лв., разходите за труд при наемане на един работник са 158 лв. Тоестполучава се нетно увеличение на разходите за труд с 40 лв.

При разходи за наемане на работник от 198 лв., работодателят вероятно бисключил договор, ако поне една четвърт от тази сума остава за него. Товаозначава, че един среден работник, за да си намери работа трябва да имамесечна производителност, която да надвишава поне 250 лв. Всички работницис по-ниска производителност на практика няма да могат да сключат трудовдоговор и ще бъдат принудени да работят в сенчестата икономика.

Въвеждането на почасова минимална работна ставка заедно с възможносттаработодателите да наемат работници за определен брой часове е стъпка в правилнатапосока, която ще увеличи гъвкавостта на пазара на труда. Друг е въпросът,че има и по-добро решение – да не се възприема минимална почасова ставка,а работодатели и работници да имат възможност сами да определят условиятана зап