Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Отново за наборната служба

16.12.2006
Оцени тази статия:

  

Най-актуалният въпрос, поставен пред народното събрание в момента, естествено е за избора на министерски съвет и за приемането на необходимото законодателство с оглед изпълнение на изискванията за членство в Европейския съюз. Това се разглежда от всички партии и коалиции като основен приоритет и в действителност е много важно за страната не само от гледна точка присъединяването към ЕС, а и за създаване на по-благоприятна среда за инвестиции както за местните, така и за чуждестранните лица, което в крайна сметка да доведе до повишаване жизнения стандарт на българите.

При тези обстоятелства извън общественото внимание остава един проблем, който засяга част от хората в страната – а именно мъжете на възраст от 18 до 27 години и до известна степен пред техните семейства. Това е наличието на наборна военна служба, която се явява съществена пречка пред много от младите мъже да се реализират по най-добрия възможен начин и ги принуждава да се опитат да избегнат нежеланата от тях повинност.

Задължителната казарма представлява създадено от държавата ограничение върху правата на гражданите, което оказва влияние и върху развитието на пазара на труда. От една страна казармата е период, през който младежите не могат да работят избраната от тях професия и по този начин губят доход. Този период е шест или девет месеца в зависимост от това дали младежът има висше образование или не. Това на практика се явява дискриминиране на младежите без висше образование, тъй като те са принудени да служат повече време. Основанието за подобно правило е, че придобилите висше образование би трябвало да са по-възприемчиви и следователно на тях им е необходимо по-малко време, за да усвоят необходимите умения и материал. На практика в казармата не се научава почти нищо освен маршируване. Придобиването на умение да се използва оръжието не е гарантирано, дори наборниците да имат такова желание, защото практическите учения са твърде ограничени като брой и логистично осигуряване. Това означава, че времето, прекарано в казармата, носи не ползи за войниците, а по-скоро загуби.

За сметка на малкото овладени умения войниците имат достатъчно време да се деквалифицират. Логично е, че когато не практикуваш определена професия 6 или 9 месеца ти губиш тренинг и се откъсваш от работната обстановка. При някои съвременни професии развитието е много бързо и толкова продължителен период на пропуснати възможности означава неимоверно изоставане, за компенсирането на което е необходим също голям период. (Пример за сериозно деквалифициране е владеенето на чужди езици, което изисква непрекъсната практика, почти невъзможна в казармата.) Това предполага, че съответният човек пропуска възможност за реализиране на доход не само по време на казармата, а и за известно време след нея.

Освен това много работодатели просто отказват да наемат подлежащи на военна служба младежи и по такъв начин от една страна самите работодатели изпускат най-подготвените служители поради наличието на една подобна непазарна регулация, а от друга – се намаляват възможностите за самите младежи. Резултатът от това е по-ниска ефективност на наетите работници, по-малка добавена стойност и по-ниски доходи и печалби.

Времето за отслужване е загубено и от гледна точка на търсенето на работа за безработните младежи и от друга страна е средство за прикриване на действителния процент безработни, тъй като така се осигурява от бюджета нискодоходна и нископроизводителна заетост. Полезността за гражданите от тази заетост е минимална, тъй като немотивираните и неумели младежи не би могло да се каже, че осигуряват в достатъчна степен отбраната на останалите български граждани.

Военната служба представлява и доста мощен стимул за емиграция от страната. Честа практика е някои млади хода да напуснат страната, докато не надхвърлят максималната възраст за казармата, след което голяма част от тях се завръщат. Разбира се, това че тези хора емигрират си е лично тяхно решение и не трябва да се разглежда като нещо негативно, но когато емиграцията е принудителна, както е в случая, тогава възниква въпросът необходима ли е изобщо военната служба и трябва ли държавата да прогонва младите и способни хора с подобни остарели регулации.

Отговорът на този въпрос е ясен – наборната служба е излишна и трябва да се предприемат необходимите действия за преминаването към изцяло професионална армия. Реформата във въоръжените сили е една от най-успешните досега, но напоследък тя значително се забави. Една от пречките пред професионалната армия е бавното набиране на професионални войници и нежеланието за ограничаване числеността на състава и. Първият проблем се дължи до голяма степен на недостатъчни усилия в тази област, а вторият на остарелите разбирания, че страната трябва да поддържа армия като по времето на “Студената война”. Но тук не се отчита, че това време отдавна е отминало, България в момента е член на НАТО и има силни съюзници и е в много добри отношения с всички свои съседни страни. На преден план излиза войната с тероризма, но тук числеността на армията не е толкова съществен показател, а по-скоро оборудването и подготовката и, а също така взаимодействието с международните партньори.

На военните въпроси не беше даден задоволителен отговор и в предизборните платформи на повечето партии и коалиции, което предполага и недостатъчен интерес или липса на капацитет сред тях. Тъй като проблемът е много сериозен е необходимо да се предприемат колкото е възможно по-скоро необходимите действия и промени в законодателството, за да се премахне наборната служба и да се въведе професионална армия. В такъв случай и сигурността на страната би била много по-добре защитена.

 

 

 




 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).