Отново за минимална цена на застраховката „Гражданска отговорност“““

През седмицата стана ясно, че Комисията по финансов надзор счита за недопустимопремията по застраховката “Гражданска отговорност” за автомобили с двигателпод 1800 куб. см. да е в размер под 95 лв., за двигател с обем 1800 – 2500куб. см. – под 135 лв. и за двигател с обем над 2500 куб. см. – под 290лв. В противен случай продажбата ще се отчита като нарушение и ще последватсанкции съгласно закона за застраховането. Така на практика КФН определиминимална цена за тази застраховка.

Повишението на премиите по застраховката “Гражданска отговорност” са свързанис повишението на минималните застрахователни суми, които през 2006 г. трябвада достигнат 700 хил. лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и 1млн. лв. при две или повече пострадали лица и при вреди на имущество 200хил. лв. Тези изисквания произтичат от интеграцията на България към Европейскиясъюз и се явяват задължителни.

Само че при едни пазарни отношения в областта на застраховането отникъдене следва, че например двойно по-голямото покритие на една застраховка трябвада води до двойно по-висока премия, която се плаща за нея. За определянетона цената голямо значение има конкуренцията на пазара – т.е. участието намного на брой застрахователи и застраховани лица. Освен това е нормалноза цената на застраховката да има отношение и рискът за отделните клиенти.

Според някои застрахователи предлагането на “Гражданска отговорност” самопо себе си не е толкова изгодно, но тя би могла да повлияе на решениетона клиентите за други застраховки като “Каско” или кражба, което носи допълнителниприходи от премии. По тази причина много от компаниите по имуществено застрахованепредлагат тази услуга. Това естествено поражда и конкуренция между тях иза да привлекат повече клиенти те понижават цените.

През 2004 г. съществува минимална цена по тази застраховка, но въпрекитова тя е заобикаляна от компаниите чрез предлагане на различни “придобивки”,които реално понижават застрахователната премия под минималната. През 2005г. поради изискванията на ЕС тази минимална цена се премахва. Само че сегаКФН се ангажира със стъпка, която на практика представлява ново фиксиранена минимум в противоречие на новото законодателство по въпроса.

Позицията на ИПИ за поставянето на минимални или максимални цени е ясна.Те представляват ограничение пред свободното договаряне между продавач икупувач на дадена стока или услуга. Тогава ако равновесната цена, при коятотърсенето се изравнява с предлагането, се получава под определения минимумто естествено ще се използва минималната цена, но възникват стимули за заобикаляне.Това обаче ще намали изгодата за потребителя от тази стока или услуга ище доведе до по-малко на брой продадени стоки. В конкретния случай въпрекизадължителния характер на застраховката някои хора просто няма да я сключатпоради по-високата и цена. Разбира се, тези хора евентуално ще понесат отговорносттаси за това при проверка от КАТ или пък в случай на вреда, когато трябвада заплатят някакви щети на трети лица. Само че една от причините за товаще бъде изискването на КФН.

Все пак е възможно застрахователните компании отново да намерят начин зазаобикаляне на необоснованите административни ограничения. Но това ще имструва допълнителни разходи, които те ще трябва да покрият от цената назастраховките, които получават. Вредата отново ще бъде за потребителите,чиито интереси няма да бъдат защитени.

Друг казус свързан със застрахователния надзор е неплащането от странана някои от компаниите по “Гражданска отговорност”. Тук именно трябва действителнода се прояви надзорната функция на КФН, само че тя не го прави. По тазипричина срещу лица, които имат валидна застраховка и са причинили увреждане,се водят дела за обезщетение поради неизпълнение на задълженията от странана застрахователната им компания. КФН не се намесва с аргумента, че в моментаняма избран заместник-председател на ресора застраховане. Така КФН действадвойно увреждащо на потребителите – от една страна налага минимални ценипо “Гражданска отговорност”, а от друга – не принуждава компаниите да спазватдоговорите си. Тогава тази функция остава да се поеме от съда. В такаваситуация възниква въпросът: необходим ли е изобщо застрахователен надзор,който не само не си върши работата, но дори вреди на потребителите, катоосвен това харчи парите на данъкоплатците? При посочените обстоятелстваотговорът изглежда негативен.

 

 

 

 

 

 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).


Свързани публикации.