Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Отново за държавните поръчки

14.12.2006
Оцени тази статия:
Преглед на стопанската политика - Word Format (Word Format)

Вече има три проектозакона за изменение и допълнение на закона за обществените поръчки: на депутатите Живкова и Миков, на депутата Ламбовски (вече коментиран в предишни броеве на настоящето издание) и на Министерския съвет, одобрени на първо четене от парламентарната икономическа комисия.

Варианта на кабинета предвижда изглаждане противоречия в институционалната уредба на сега-действащия закон. В него мандатите на контролиращите органи са смесени (например задачите на Държавния финансов контрол и тези на Сметната палата), изпълнението на закона е с неясен адрес. Веднага след приемането на правилата, приложението им бе в обсега на отговорностите на министър на държавната администрация - тогава г-н Тагарински, а след поемането на тази длъжност от министър-председателя г-н Костов се наложи разрастването на специален отдел, който да се занимава с поръчките. Решението на този проблем сега се вижда в създаването на отделна агенция за държавните поръчки. Ако това е досегашният отдел на кабинета, допълнителен бюджет за 2002 г. не бил нужен. Но това не означава, че този орган няма да се разраства в бъдеще.

Основание за подобно предчувствия дава обсъжданата от депутатите възможност за избягване на съдебни спорове (които спират процеса на изпълнение и траят дълго). Вместо съдът по идея "би следвало" да се появи специална комисия, особен арбитраж към предполагаемата агенция. Очевидно обаче е, че агенцията би била страна по спора и че е налице конфликт на интереси. На това положение никой от народните представители не обърна внимание.

Два от проектозаконите предвиждат, че за български (т.е. регистрирани в страната) доставчици ще се плащат 10 на сто по-високи цени от бюджета. (В предишни варианти се предлагаше 1/5 по-високи разходи за данъкоплатците). Освен очевидно безсмисленото финансиране на доставки, които иначе никой не би купил (на съответната цена), има технически проблем, който вносителите на тези разпоредби са се постарали за решат по много интересен начин.

Става дума за обстоятелството, че каквото и да се продава в или изнася от България е поне 70 на сто преработен внос. Предимството на "родния бизнес" трябва да оцени, документира и гарантира (че не е прикритие на чуждестранна компания). Решението, което намират и проектът на кабинета, и проектът Живкова-Миков, е Съюзът на работодателите, Търговско-промишлената палата и Стопанската Камара да издават съответен "удостоверителен документ". Това гласи новият чл. 41а от проекта на Министерския съвет. Много по-прозрачно би било законодатели да одобрят списък на привилегировани членове и приятели на съответните организации. Така те няма да събират част от съответната надценка, няма да съставят администрация и да трупат знания за произход на стоките и услугите, да създават двусмислена компетентност за издаването на въпросните удостоверения.

Споменатите депутати от левицата предлагат и нещо като възложители и доставчици "на едро". Частично това е решение на проблема за разходите по процеса на възлагане на поръчки. Сегашната правно-техническа концепция на закона - изброяването на задължените инстанции в чл. 4 - предполага, всеки институционално отделим възложител да прави отделна процедура. (Всъщност не би трябвало да има пречка "отраслови" заявки за стоки и услуги да бъдат обединявани, ако не беше налице буквоедско разбиране на правото и закона.)

Повечето изказали се по време на дебатите в икономическата комисия се противопоставиха на подобни идеи, което не означава, че те няма да бъдат приети. Изглежда, че такава е волята и на кабинета, и на социалистическата парламентарна група. Особени мнения изказаха двама заместник-председатели на комисията. Според г-н Никола Николов принципът на равнопоставеност на местни и чуждестранни лица не може и не трябва да се нарушава, но преференции могат да се дават според размера на предприятията-доставчици. Доколкото било очевидно, че по-малките биха губили съревнованието с по-големите (какъвто беше мотивът за въвеждане на сега-действащите предимства). Г-н Атанас Папаризов е на мнение, че трудностите в закона, произтичат от неговата широка област на приложение; по-високи прагове на приложимост биха отворили врата за повече подкрепа на местни предприятия. Но с това и за повече по несъревнователни съображения при подбора на доставчиците.

Всъщност основанието за тези дълги и не особено задълбочени спорове е чл. 2 на сегашния закон, според чиято т. 4 "стимулирането на икономическото развитие" е цел на закона.

Проектът на Министерския съвет се опитва да въведе допълнителен ред в приложението на закона като внася уточнения в "обектите на обществените поръчки" (чл. 3, ал. 1) и изброяването на възложителите (чл. 4). Сами по себе си тези уточнения са добри, но никога не могат да бъдат окончателни.

Както още през ІV в. преди Христа споменава Аристотел (в спор с Кратил, смятан за автор на "посочващата теория" на значенията), ние използваме определения, когато говорим, за да не се налага непрекъснато да сочим или да влачим нещата, които имаме предвид.

Комисията одобри по принцип и трите законопроекта. С ясното съзнание, че какъвто и вариант на гореспоменатите и много други нововъведения да намерят място в окончателните текстове, те ще имат значение до към средата на годината, когато България трябва да ратифицира един от протоколите на договора за присъединяване към Световната търговска организация.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!