Отново за държавата и земеделието

В края на миналата седмица зам.-министърът на земеделието Бойко Боев съобщиза създаването на “млечен борд”, в който ще влязат представители на производителитеи преработвателите на мляко. Организацията ще се занимава с изкупната ценана млякото, тъй като изкупните цени според него са твърде ниски. Освен товадържавата ще отпуска повече средства от фонд “Земеделие” за изграждане надопълнителни пунктове за изкупуване на мляко, които да предлагат “нормални”цени за суровината.
Както се случва напоследък представителите на държавната власт се надпреварватда лансират най-различни популистки предложения, с единствената цел да подобряватимиджа си преди изборите от следващата година. Само че, когато правят подобниизявления, те трябва да имат предвид и икономическата им обосновка и евентуалнитепоследствия от реализирането им на практика. А това определено не е първатаим мисъл и по тази причина тази тенденция продължава и набира все по-високаскорост с приближаването на изборния ден.

Най-новото предложение, следващо тази линия на поведение, е за създаванетона “млечен борд”. По същество участието на държавата в организирането натакова сдружение е пореден опит за изкривяване на пазара. Целта е ясна –по-високи цени на млякото и съответно картелизиране на отрасъла с помощтана държавата, като се използват средства на данъкоплатците за увеличаванена приходите и печалбите на организирани групи на интереси. Естествено интересътна данъкоплатците, които в същото време се явяват и потребители на млякотои млечните продукти, е точно противоположен. Той се изразява в това те даси купят по-евтини и по-качествени стоки, които по-добре да задоволяватпотребностите им.

Разбира се, производителите и преработвателите на мляко са свободни дасе договарят помежду си и да създават монополни обединения, но този монополне трябва да се създава и насърчава от държавата. Логично е, когато възникнеподобно обединение, това да допринесе за повишаване на цената на произвежданияпродукт и реализиране на монополна печалба. Тези печалби обаче, ще бъдатдопълнително увеличени вследствие от държавната политика и вредата за потребителитеще бъде още по-голяма.

Друг негативен ефект ще бъде изкривяването на стимулите за производителитеи преработвателите на мляко, които фактически ще бъдат субсидирани от държавата.Към този отрасъл ще се насочат повече инвестиции и хора, което ще станеза сметка на други, по-ефективни отрасли, които не са подпомагани от държавата.В дългосрочен аспект това ще доведе до понижаване на ефективността, увеличаванена разходите и все по-голям натиск за допълнителни субсидии. А участницитев този пазар, които не успеят да получат подкрепа от държавата ще бъдатв неизгодно положение и най-вероятно ще фалират.

В настоящия момент има огромен излишък по държавния бюджет и подобни исканиясравнително лесно могат и вероятно ще бъдат удовлетворени. В последващитепериоди обаче, едва ли ще бъде възможно със средствата от бюджета да сеплащат всички такива инициативи, а дори част от тях ще трябва да бъдат прекратени.В такъв случай при загубата на субсидиите тези отрасли трудно ще могат даиздържат на конкурентния натиск от чужбина. Така че дългосрочното решение,диктувано от икономическата логика, е всички субсидии напълно да се премахнати да се оставят пазарните сили да действат. Тогава и изкривяванията ще бъдатпо-малки и ползите за потребителите ще нарастват.

 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).


Свързани публикации.