Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Отново за армията и задължителната служба

15.12.2006
Оцени тази статия:

От известно време в публичното пространство се води дебат относно премахванетона задължителната военна служба. След като беше приет т. нар. “Стратегическипреглед на отбраната” окончателното решение на този въпрос бе избягнатои оставено за в бъдеще. В прегледа беше отбелязана крайна дата за наборнатаслужба – 2010 г., но все пак тя не беше твърдо фиксирана и е възможно дабъде променена в посока както към по-бързо премахване, така и към поредноотлагане. През тази седмица по въпроса беше направено едно интересно изказванена ген. Динчо Карамунчев – началник-управление “Личен състав” в министерствотона отбраната, че в армията няма място за хора без образование.

Безспорно недоброволното набиране на войници трябва да бъде прекратенои рано или късно това ще се случи. Само че подобни изказвания предизвикватнегативно отношение към армията и към нейното ръководство. Естествено е,че на войниците, както и при другите професии, са необходими определеникачества, за да могат да изпълняват задълженията си. При използването намодерно въоръжение, съвременни средства за комуникация, компютри и другаспециализирана техника се изисква достатъчна степен на грамотност и подготовка.Само че тези умения могат да бъдат използвани най-ефективно ако са предоставенидоброволно и хората, които ги владеят имат стимул да ги проявяват и развиват.Не такъв е случаят обаче при принудителната военна служба. Там целта навойниците е да загубят по-малко време и пари при пребиваването си в казармата,а усвоените умения и ползата от тях са твърде малки - да не кажем нулеви- срещу доста високите фактически разходи на наборниците. Като цяло резултатъте, че нито армията е добре подготвена, нито наборната служба струва по-малко,отколкото ако има доброволна професионална армия.

Освен това, както споменахме по-горе, по-големи умения се изискват за работасъс съвременни високи технологии, което не може да се каже за оборудванетона българската армия в момента. Какво се получава в действителност? Дорида влязат в казармата младежите се обучават на стара и морално остарялатехника. Предвид на предстоящата модернизация и навлизането на стандартитена НАТО това означава, че фактически войниците се обучават да работят стехнологии, които скоро ще бъдат извадени от употреба. Тогава обучениетона войниците става напълно безпредметно, тъй като дори някога да им се наложида участват в някакви военни действия те ще трябва отново да се запознаватс новите технологии и да преминават отново подготовка, която би отнела непо-малко време и средства от престоя в казармата.

Не е ясно дали изказването на ген. Карамунчев изразява официалната позицияна министерството на отбраната, но все пак то предизвиква известно недоволствов част от сравнително по-образованата част от обществото – мъжете с висшеили средно образование, които подлежат на военна повинност. Изглежда, чеполитиката на министерството на отбраната дискриминира именно тези по-образованиграждани като ги преследва и успява да ги принуди да “служат на родината”,вместо да използват натрупаните знания и умения, за да произвеждат доходв икономиката. Според данните от министерството около 100 хил. души не саотслужили и за някои от това е пречка при намирането на работа поради изискванияот страна на някои работодатели. По този начин се създава още една възможностза корупция сред чиновниците, които определят набора – да допуснат някоиот наборниците по-бързо от други.

Друг аспект на наборната служба обхваща емигрантите, които подлежат навоенна служба. Изглежда, че те ще бъдат освободени от казармата. При тяхобаче, това няма много голямо значение, тъй като механизмите за принуда,които се отнасят за младежите в България, трудно могат да бъдат приложенина практика за тях. Един от мотивите на тези младежи да емигрират е именноказармата и практически така се признава наличието на държавна политика,насочена към прогонване на млади и способни хора от страната, които няматжелание “да служат”, като се поддържа военната повинност.

От друга страна, политиката на министерството третира по различен начини хората без образование – те са оставени извън казармата, макар че някоиот тях е възможно да имат желание да влязат в нея. Те имат по-малки възможностиза намиране на работа, а в армията има и задължения, които не предполагатналичието на висока квалификация въпреки изискванията на министерствотоза такава. Освен това така се облагодетелстват до известна степен хората,които не са положили достатъчно усилия да се образоват, тъй като те не сапринудени да “служат” на държавата. Техните алтернативни разходи са многопо-ниски от тези на образованите хора и по този начин реалните разходи заподдържането на армията стават по-високи.

Дискусията относно задължителната военна служба продължава. Някои от предложенията,които получиха подкрепа в обществото са за намаляване на срока на службатадо 45 дни за хора с висше образование, за разширяване на списъка на заболяваниятаи на степента им, заради които се освобождават наборниците. В тези предложенияима известен смисъл, но всички те представляват частични мерки. Единственотодобро и справедливо решение е да се премахне напълно военната повинност,и то веднага, и да се премине към изцяло доброволна служба.

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).