При въвеждането на минимални цени за проектите в строителството преди почти година един от основните мотиви, който беше използван в полза на тази мярка беше въвеждането на ред в бранша и избягване на дъмпинга на цените. Вече виждаме ясно резултатът – нарастване на цените на проектантските услуги поне два пъти (което се калкулира в цените на новопостроените имоти) и създаване на условия за монопол в бранша. Същото е на път да се случи и с оценителите.Тази седмица на заседание на икономическата комисия в парламента бе разгледан на второ четене законопроект за независимите оценители с вносител Ралица Агайн и група народни представители. Разглеждайки проекта не можем да не направим следните коментари.
Създава се Камара на независимите оценители, която ще бъде надзиравана от Комисията за финансов надзор. При наличието на няколко професионални организации, които са възникнали доброволно и членството в които се възприема като атестат за професионализъм на оценителя (например Асоциацията на бизнес-оценителите) е спорно защо е необходима нова структура в бранша. Още повече наложена от държавата чрез закон. Излиза, че отново държавата знае кой е достоен да стане оценител, знае как трябва да се организира “пресяването” на достойните и също така тя се наема да надзирава професионалната организация на оценителите.
Новосъздадената Камара ще издава удостоверения за правоспособност за независими оценители, които единствено ще доказват и предоставят правото на оценителя да извършва такава дейност. Така фактически се създава поредната гилдия, която с различни изисквания ще може да налага бариери за навлизането на нови участници. При ограничаване на достъпа до този професия се намаляват стимулите на съществуващите участници да бъдат ефективни и да изпълняват професионално
Камарата ще води регистър на оценителите. В проекта е посочено, че “правото да упражняват професията на независим оценител имат само лица и предприятия, които са вписани в регистъра на Камарата”. В проекта не се казва какво става с вече съществуващите оценители - дали например те ще бъдат включени автоматично в регистъра или ще трябва да кандидатстват за издаване на удостоверение, което означава разход на време и средства. Паричните разходи е съвсем нормално да се калкулират в цената на оценителките услуги. Разходът на време и усилия може да е стимул за определени субекти да отпаднат, което пък може да доведе до ограничено предлагане на този род услуги.
В мотивите на закона се казва, че една от целите за неговото създаване е, че “Обществеността е почти ежеседмично свидетел на публикации в медиите за сделки с разпореждане с държавно или общинско имущество, които се основават на независима оценка и които видимо се различават от действителната пазарна стойност на обектите”. Тази седмица бяхме отново свидетели на подобна случка – на сесия на столичния общинския съвет беше взето решение за продажбата на общински имот на привлекателно място по цена, която е в пъти по-ниска от пазарната. Това е очевиден пример на предварително „уредена” продажба на избрана фирма, но начинът това да стане е направената оценка на лицензиран оценител. Има още много подобни примери, когато оценките на определени имоти не отговарят дори приблизително на пазарните цени в момента на изготвянето им. Проектът за закон за независимите оценители няма да предотврати подобни случаи. Репутацията на фирмата, изготвила оценката ще накара нормалните хора да не използват услугите и. И поради това не е необходимо налагането на куп изисквания и процедури върху оценителите. Единственият разумен начин за постигане на прозрачна приватизация в тези случаи е процеса на раздържавяване да се извършва единствено чрез провеждането на публичен търг.
© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).
