Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Отново рекорден излишък в бюджета

Автор: Димитър Чобанов / 05.09.2007
Оцени тази статия:

Министерството на финансите оповести данните за изпълнението на консолидираната фискална програма към края на месец юли т.г. Общите приходи надхвърлят 13.2 млрд. лв., а разходите са почти 10.5 млрд. лв., в резултат от което излишъкът е в размер на 2 419.4 млн. лв. или над 4.7% от прогнозния брутен вътрешен продукт за годината[1].

Няколко са причините за този голям излишък в бюджета. Основната от тях е подценяването на приходната част, което е тенденция от няколко години насам. От началото на 2007 г. режимът на облагане с данък върху добавената стойност беше променен поради членството на страната в Европейския съюз, което увеличи несигурността при прогнозирането на приходите от този данък. Този въпрос беше изведен на преден план от управляващите с цел да се застраховат при подобно развитие като сегашното. Нещо повече - продължи процесът на повишаване на акцизите, който е изпреварващ спрямо предварително заложения график. Тоест правителството отново реши да заложи на фискален „комфорт", за да разполага с повече средства в година на избори.

Резултатите обаче показват, че приходите от ДДС, с изключение на началните месеци на годината, превишават тези от 2006 г. и достигат над 3.5 млрд. лв., което означава номинален растеж от 14.3%. Приходите от акцизите нарастват с 34%, което се дължи от една страна на по-високите ставки, а от друга - на цените на горивата на международните пазари. Като цяло приходите от косвените данъци нарастват с 16.2%, като този темо се приближава до номиналния растеж на БВП през годината.

Ситуацията при преките данъци не е по-различна. Тук трябва да се отбележи значителният растеж на приходите от корпоративни данъци. От началото на 2007 г. ставката по данъка върху печалбата е 10%, което представлява мощен стимул за компаниите да оповестяват по-близки до действителните финансови резултати. Все пак наблюдаваното изсветляване по отношение на печалбите трябва да се отдаде на процеса на понижаване на ставката, който протича от няколко години насам. Последната промяна също има ефект, но той ще си проличи по-ясно с течение на времето. В крайна сметка тези данни още веднъж потвърждават факта, че стимулите в икономиката са много важни и че, когато разходите за укриване на данъците са по-големи от ползите от това, хората сами решават и започват да плащат.

Аналогично е развитието при данъка върху доходите на физическите лица. Към края на юли 2007 г. те достигат 964.6 млн. лв. или номиналният им растеж е 30.2%. Тук законодателната промяна спрямо предходната година беше незначителна - в размера на необлагаемия минимум, така че трудно може да се говори за стимули от страна на управляващите по отношение на излизането на светло на част от доходите. Такава стъпка беше предприета в началото на 2006 г. при осигуровките, когато ставката беше намалена с 6 процентни пункта. Темпът на нарастване на приходите от тези плащания е по-умерен - 13.2%, но поради големия размер на общата ставка те остават втория по големина източник на данъчни приходи за бюджета.

Един от мотивите да не се плащат данъци е, когато хората не виждат резултат от тези средства във вид на предоставени им от държавата услуги. Тези услуги трябва да бъдат защита на живота и правото на собственост. За съжаление обаче държавата се опитва да изпълнява функции, които не са и присъщи, като се занимава със здравеопазване, образование, управление на собственост, регулиране на стопанската дейност и т.н. Доколкото държавата трябва действително да участва в тези сфери то трябва да бъде ограничено до подпомагане на хората, които не могат сами да финансират поддържането на здравето и живота си. Това обаче не трябва да е причина за намеса в икономиката в такива размери, както се случва в България. Държавните разходи трябва да бъдат значително понижени и да се насочат към създаването на ефективно действащи съдебна система, полиция и армия. Различните индекси за стопанска свобода показват, че процесът на оттегляне на държавата и фокусирането към доброто изпълнение на ограничен кръг от дейности води до ускоряване на стопанския растеж и по-висок жизнен стандарт за хората.

Най-добрите практики в този смисъл са страни, в които отношението между държавните разходи и БВП е под или около 30%. Това може да се постигне чрез приватизация на болници, училища, земи, гори, използването на публично-частни партньорства и т.н. Повишаването на ефективността в публичния сектор трябва да представлява първостепенен приоритет пред управляващите, тъй като по този начин ще се получи възможност за намаление на данъците, повишаване на реалните доходи и по-добър живот.

 

Таблица: Избрани показатели от консолидираната фискална програма (към м. Юли)

 

2006

2007

промяна

Приходи и помощи

11 293,0

13 222,4

17,1%

Данъчни приходи

9 080,1

10 829,4

19,3%

Разходи

9 635,2

10 494,5

8,9%

Дефицит/излишък

1 657,8

2 419,4

45,9%

Източник: Министерство на финансите и собствени изчисления


 


[1] Според доклада по Закона за държавния бюджет за 2007 г.