Отново ни хокат за образованието

Тази седмица се състоя кръгла маса на Министерството на образование и Световната банка. Изводът от дискусиите е:

... професионалното образование не отговаря на пазарните реалности…

В тази връзка Световната банка прави изследване, което показва, че през 2025 г. населението на България ще намалее с 1,5 млн. души. Това означава, че и работната сила ще намалее чувствително. Същото изследване сочи, че проблемът може да бъде преодолян през повишаване на производителността на труда и участието на работната сила на пазара на труда.

Първоизточник на лошата оценка е образованието и в частност професионалното такова. По този начин за справянето със ситуацията трябва да се обърне внимание именно на него. Ние, в ИПИ, отдавна пишем за неотложната нужда от образователна реформа. На първо място трябва изначално да се изкоренят схващанията, че държавата е отговорник по образованието. Това е факторът и за нехайство на родителите по отношение на образованието на децата им и за бизнеса, който все още не поема отговорността на професионална квалификация на служители си. И това е нормално щом държава делегира, че тя ще се справи с всякакви изисквания на пазара и това личи по програмите, които разработва.

Факт е, че такива програми съществуват. Факт е, че се прилагат. Факт е, че не водят до нищо добро. Ще спомена само две програми, за които това важи в пълна сила. Това са програмите „От социални помощи към осигуряване на заетост" и „Развитие на човешките ресурси и насърчаване на заетостта". Оценката на Сметната палата, която прави одит и изготвя доклади за различни правителствени програми ясно показва, че често дори при добро изпълнение, няма добри резултати. Когато подобни действия не са обвързани тясно с пазара на труда, те не създават полезност, а просто една група на „обучени" хора, които не могат да се реализират и да бъдат полезни на обществото и на себе си.

Такава грешка не би могла да се направи от пазара. Пазарът има своите изисквания и награждава именно тези, които успеят да ги усетят и изпълнят. Никое правителство не може да определи ясно и точно нуждите на пазара както в настоящ момент, така и в бъдещ.

Притесненията за работната сила (и съответно заетостта), производителността на труда и обучението се разглеждат от различните „отговорни" държавни звена като цифри за достигане по пример и изисквания на Европейския съюз в това число цифрата на квалифицирана работна ръка, цифрата на заетостта, цифрата на безработните младежи, цифрата на разходи, които трябва да се вземат от бюджета – данъкоплатците – за да се постигнат останалите цифри. Време е да се осъзнае, че всички тези цифри не са цели, а средства за достигане на икономическо развитие и свободен и гъвкав пазар.

Време е да се остави бизнеса да се погрижи сам за себе си относно училищното и висшето образование, професионалното обучение и развитието на пазара на труда. Единствената роля на държавата трябва да е да не пречи на този процес чрез стратегиите си и регулациите, спъващи бизнеса при всяка негова крачка напред.