Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Отново диктат на длъжниците

14.12.2006
Оцени тази статия:
Word Format (Word Format)

Правителството прие проект за постановление, определящо вещите, по отношение на които, съгласно чл. 339, т. "а" от ГПК, не може да бъде насочено принудително изпълнение за задължения на гражданите. В новия списък отново са посочени вещите за лична употреба - дрехи, обувки и бельо, както и детските храни и принадлежности. Вещите за домашна употреба - гардероб, шкаф, домакински съдове и прибори, легла, завивки, одеяла и др. - са разширени с по една пералня, хладилник, телефонен апарат и радио.

Това решение най-вероятно ще затрудни допълнително кредита и ще забави процеса на натрупване на доверие между стопанските агенти (т.нар. "социален капитал"), при това интереса (да получи изгоден заем) на бъдещите длъжници няма да бъде "защитен".

1/ Длъжниците в България така или иначе са подкрепяни твърде много от държавата. Още през 30-те години на 20-ти век популизмът на политиците надделява над стопанската логика и правото и се приемат поредица закони за облекчаване на положението на длъжниците. Резултатите са намаляване на кредита и увеличаване на "лошите кредити".

2/ Всеизвестен факт е, че в България да имаш да взимаш пари от недоброжелателен длъжник е значим проблем. Процедурата по принудително изпълнение е бавна, понякога отнема над година, а възможностите за удовлетворяване на задълженията от вещите и дохода на длъжника са минимални. В най-добрият случай, кредиторът има достъп до пералня, хладилник, телевизор и др. под. уреди - не особено ликвидни и скъпи вещи. Но страхът от отнемането им поне донякъде стимулираше честност и благоразумие у длъжниците.

3/ Ако този разширен списък се приеме, възможностите на кредиторите са следните: нямат право на изпълнение срещу жилището на длъжника, ако е единствено и той живее в него; няма право на изпълнение срещу издръжка и стипендии; от трудовите доходи може да получи между ? и ? според размера им; остават вещи като компютър, видео, телевизор, стереоуредба. Бърз поглед върху различни статистика за доходите и имущественото състояние на домакинствата показва, че от 90% от населението на практика няма какво да се отнеме в полза на кредитора.

4/ Противно на настроенията в подкрепа на тази мярка, вероятно от нея ще пострадат именно бедните заемоискатели. Един кредитор преценява при молба за заем риска от неплащане и съответно възможността да се компенсира с имущество на длъжника. Ако тази възможност се ограничи, при равни други условия кредиторът ще е по-малко склонен да даде назаем. Но условията не са равни - за длъжника става все по-привлекателна идеята да не върне кредита поради намалената заплаха за имуществото.

5/ Крайно време е да се разбере, че размяната, инвестициите и сътрудничеството в обществото са възможни при наличие на някаква степен на доверие и общо спазване на определени правила. Едно от тези правила е договорите да се изпълняват, а когато едната страна не желае да удържи обещанието си, другата има легитимно право да получи обезщетение. В случая, идеите на правителството отправят поредното послание, че комфорта и щастието на недобросъвестните или измамниците е по-важен от справедливите претенции на спазващите договорите.

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:mandova@ime.bg).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!