Отново „активно управление“
Преглед на стопанската политика – Word Format
(Word Format)
Тази седмица отбелязваме 5 години от въвеждането на паричния съвет в България. Сред официално заявените становища на всички от икономическия екип на управляващата партия няма нито едно, което да предлага отмяна или изменение на съществуващата система. Нещо повече, на редица икономически форуми и международни изяви министрите Василев и Велчев непрестанно потвърждават дългосрочните ползи от паричния съвет и твърдите бюджетни ограничения.Миналата седмица зам.-министъра на финансите Красимир Катев заяви намерението на министерството да започне операции на открития пазар. Конкретната идея е министерството да извършва обратно изкупуване на ДЦК в определени моменти с цел регулиране на ликвидността в банковата система.
1/ Икономическият смисъл на „валутния борд“ е относително прост: това е парична система, при която централната банка се задължава да обменя местната парична единица в някаква резервна валута при фиксиран курс. Задължителни изисквания са и централната банка да не кредитира правителството и търговските банки ( За повече виж: http://www.easibulgaria.org/docs/history/Currency_regime.doc). Накратко, правителството се отказва от намеса в паричната система, т.е. от провеждането на „монетарна политика“.
2/ В такава среда, проблемите с ликвидността (а и с лошите кредити, лихвения процент и прочие) на банките са проблеми на самите банки. Механизмът на парично предлагане е известен, прозрачен и предвидим за всички участници, а най-вече – на финансовите посредници.
3/ Дори да приемем за момент, че търговските банки нямат уменията и възможностите да се справят с временни ликвидни проблеми (а 5-те години упорито показват, че могат), какво постига намесата на правителството? Със сигурност тя увеличава стимулите за управителите на банките да не работят благоразумно, тъй като очакванията са държавата да „помага“, ако възникне проблем.
4/ Поддържането на монетарната система в сегашния й вид е въпрос на принципи. Ако се допусне „малка“ намеса за едно, какво пречи в бъдеще някой друг да поиска намеса за друго, пак в името на общия интерес и решаването на „системни проблеми“?
