Отново: субсидирана заетост вместо обучение и преквалификация

Националният план за действие по заетостта за 2017 г. (НПДЗ 2017) подозрително напомня на плана от миналата година – като се започне от запазения бюджет от 73 млн. лв. и се стигне до структурата на разходите.

Виждат се някои опити за промяна в акцента върху различните целеви групи – НПДЗ 2017 включва повече мерки и средства в подкрепа на безработните младежи, дългосрочно безработните и хората с увреждания, както и повече средства за трудова интеграция на бежанци. В сравнение с 2016 г. се увеличават средствата по Националната програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания, както и Програмата за обучение и заетост на продължително безработни лица. Лек спад е предвиден в средствата за регионални програми за заетост и Националната програма „Асистенти на хора с увреждания”. 

Разходи по водещи програми и сравнение с 2016 г. (млн. лв.)

Източник: НСИ

Промяна във философията на политиките, обаче, все още няма. За поредна година акцентът е поставен не върху обучението и квалификацията на уязвимите групи на пазара на труда, а върху директното създаване или подкрепа на заетост. Тази структура на политиките за подкрепа на заетостта е доказала своята неефективност, поради което в почти всички страни от ЕС се прилага обратният подход – приоритет се поставя върху способността на бенефициентите да си осигурят работа.

Въпреки постепенната промяна в реториката през последните години са видими трудностите, които Министерството на труда и социалната политика (МТСП) изпитва в модернизирането на активната си политика на пазара на труда. Част от пречките са следствие от недостатъците на трудовото законодателство, политиката по доходите и други фактори, които, макар и свързани с дейността на МТСП, не са изцяло в прерогативите на министерството. Например: 

• Прекомерната нормативна защита на лицата с увреждания на трудовия пазар затруднява наемането им в обичайна среда, което води до ръст на потенциалните бенефициенти/разходите по програми за субсидиране на директна заетост в тази уязвима група.
• Сходен ефект има увеличаването на минималната работна заплата (МРЗ) върху младежите, дългосрочно безработните, живеещите в отдалечени райони или ниско квалифицираните лица. При равни други условия тяхното наемане става все по-малко вероятно с всяко следващо покачване в нивото на МРЗ. Именно тук най-ясно си проличава необходимостта от провеждане на качествени мерки в посока обучение и преквалификация с цел повишаване на производителността и приближаването на добавения продукт от труда на тези хора над минималното заплащане.
• Липсата на традиции в обучението и преквалификацията и опасенията относно качеството на контрола на подобни програми не могат да бъдат аргумент за липсата на промяна. Добрите практики трябва да бъдат насърчавани, неефективни програми – спирани, а недобросъвестни доставчици на подобни услуги – санкционирани. Колкото и интуитивно да звучи горната констатация, нейното прилагане на практика е абсолютно задължително за постигане на търсените резултати.

Поставянето на акцент върху преквалификацията и обучението не е самоцел, а скоро едва ли ще намерим по-подходящ момент за промяна в структурата на активната политика на пазара на труда. В началото на 2017 г. икономиката ни е все по-близо до състояние на пълна заетост, в което безработицата е ограничена до нейните структурен и фрикционен компоненти. Това прави мерките за субсидирана заетост все по-малко необходими и ефективни, а тези за повишаване на шансовете за пазарна реализация на бенефициентите на тези мерки – все по-важни. Причината е, че при един следващ икономически трус и нов ръст на безработицата, бюджетът на МТСП ще бъде изправен пред ново изпитание.