Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Отново ще наливаме милиони за безсмислен труд ... този път младежки

Автор: Зорница Славова / 20.12.2013
Оцени тази статия:

Тази седмица правителството прие Национален план за изпълнение на Европейската гаранция за младежта, който предвижда в четиримесечен срок държавата да осигури добро предложение за работа или стаж на младежите под 25-годишна възраст, които останат без работа или излязат от системата на образованието.

За целта българската администрация ще похарчи близо 740 млн. лв. в периода 2014-2020 година, от които 409 млн. лв. от националния бюджет и 329 млн. лв. европейски средства. Основният дял на средствата от българския бюджет ще се изразходва по ежегодно приемания Национален план за действие по заетостта, чрез който ще се осигурява субсидирана заетост за младежите. Така над 95% от държавните средства за борба с младежката безработица и през следващите 7 години ще се харчат за активна политика на пазара на труда. В приетата преди два месеца Актуализирана стратегия по заетостта за 2013-2020 г. (вече я коментирахме тук), която ще струва 1,5 млрд. лв. на българския данъкоплатец и още толкова - на европейския, отново е избран този подход за справяне с безработицата.

Основният мотив за разработването на тези планове е да се достигне заложената цел за осигуряване на заетост при 75% от населението на възраст 20-64 години до 2020 година. И при младежкия план, и при стратегията по заетостта обаче се пропуска историческия опит, че огромната част от създадените работни места през дадена година няма да се задържат и натрупат до 2020 година. Трябва да се отбележи, че останалите държави в ЕС наблягат на пасивни политики на пазара на труда, докато България разчита изключително много на активни – по данни на Евростат за 2011 г. в ЕС под 17% от средствата за политики на пазара на труда са за директно създаване на работни места, докато в България за субсидирана заетост се отделят над 70% от отпусканите бюджетни средства. Очевидно светът отдавна е разбрал, че директното създаване на заетост е изключително скъпо за данъкоплатците и е с много краткосрочен ефект – в общия случай заетостта трае, докато трае и самата програма. Все едно държавата да наеме една група хора да копаят дупки през деня, а друга група хора да ги запълват през нощта. В българския случай и новоприетия план двете групи са ще са съставени от по 40 хиляди младежи до 2020 година.

Струва си да се споменат няколко големи изследвания по темата. През 2005 г., когато най-голямата програма на МТСП „От социални помощи към осигуряване на заетост” (държавните средства до 2020 г. отново ще се харчат чрез същата програма) е в своя пик, Програмата за развитие на ООН оценява резултатите от нея и разкрива, че едва 8% от преминалите през програмата са се реализирали на първичния трудов пазар. Три години по-късно при одит на програмата от Сметната палата се вижда, че само 0,27% (801 човека от над 300,000 участвали) са трайно заети след субсидираната заетост. Проста сметка показва, че всеки трайно зает е струвал на българския данъкоплатец по половин милион лева[1].

Всъщност още в началото на 2012 г. МТСП си постави за цел да за цел да намали младежката безработица до 23% в края на 2013 година, а новите управляващи веднага започнаха да мислят как да разширят програмите за заетост сред младежите. Данните на НСИ за третото тримесечие на 2013 г. обаче показват, че въпреки спада от началото на годината, безработицата сред 15-24-годишните е 26,8% и по всичко личи, че целта няма да бъде изпълнена. Тези проценти звучат стряскащо и са използвани и като основание за новия План за младежта, но те не отразяват реалната ситуация с участието на младежите на пазара на труда. Причината за това е, че по-малко от 1/3 от младежите се включват в измерването на работната сила (заетите плюс активно търсещите работа), защото по-голямата част от тази възрастова група са все още учащи (в училище или университет). Така едно работно място се отразява много по-чувствително на процента на безработица на младежите. По тази причина в средата на тази година Евростат предложи нов начин на измерване на безработицата сред младежите, който е по-реалистичен и показва дела на безработицата сред цялото население във възрастовата група. Според новото измерване, безработицата сред младежите средно в Европейския съюз е 9,7% за 2012 година, а в България – 8,5%, което поставя страната сред сред държавите със сравнително ниска безработица при възрастовата група 15-24 години.

Новият план за пореден път илюстрира отказа на държавата да осъзнае, че дългосрочно повишаване на заетостта във всички възрастови групи може да се създаде само от реалния сектор. Отдавна трябваше да се спре с плащането за „копаене и запълване на дупки” и да се премине към пасивни политики, по-качествено и отговарящо на нуждите на бизнеса образование, консултиране и ориентиране на пазара на труда, както и намаляване на пречките при правене на бизнес, наемане и освобождаване на работници. Последните мерки включват намаляване на административно определяните доходи за труд (минимална работна заплата и минимални осигурителни прагове), които са едни от основните пречки за заетост на младежите и нискоквалифицираните, ограничаване на регулирането на наемането и освобождаването на работници, цялостно свиване на намесата на държавата на пазара на труда и насочване на усилията ѝ към осигуряване на благоприятна бизнес среда.

 


[1] ИПИ публикува оценка на въздействието на изпълнението на активните мерки, която показва недвусмислено, че държавата не може да създава заетост и да намалява безработицата ефективно и трайно.