Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Отново ли АЕЦ „Белене”

Автор: Георги Босев / 14.02.2014
Оцени тази статия:

През 2012 г. правителството на ГЕРБ прекрати изграждането на АЕЦ „Белене” като скъп и ненужен проект.

През 2013 г. БСП инициира национален референдум за АЕЦ „Белене”, който, поради недостатъчната активност на българските граждани, не произведе решение със задължителен характер. Въпре­ки неуспеха на референдума, БСП остана привърженик на идеята и заедно с АТАКА обещават да рестартират изграждането на централата.

Съществуват няколко мита относно АЕЦ „Белене” – „необходима” (за енергийния баланс на страната), „изгодна” (за българското общество), „екологосъобразна”, „произ­во­­ди­тел на евтина електроенергия” и др. Те бяха опровергани с достатъчно аргу­мен­ти в докладите на HSBC, ИПИ, Системния оператор и други институции и автори с отно­шение към проекта. Зад аргументите ЗА ясно прозират политически, вкл. гео­по­ли­­тически и корпоративни интереси.

 

Малко полезна история

Опит да бъде възобновено доизграждането на централата се направи в края на 1996 г. от правителството на БСП. Той беше осуетен от служебното правителство в началото на 1997 г. с аргумента, че доизграждането на първи блок на АЕЦ „Белене” с мощност 1000 MW е технически неиздържано и икономически неефективно за България (Про­токол от технически съвет на Министерс­т­во­то на енергетиката и енергийните ресурси от 12.05.1997 г.[1])). Интересно е изказване­то на бившия зам. минис­тър на енерге­ти­­ка­та и пълномощник на МС на обекта Овед Таджер пред съвета: Първи блок не мо­же да бъде доизграден, защото реакторният корпус има крен (цита­тът е по па­мет, но проблемът е отразен в т. 5 на Протокола).

Ако наистина почти изцяло изграденият реакторен корпус е имал крен, т.е. е бил негоден за целта, възниква въпросът защо обявеният търг от 2005 г. е за доизграждане, а не за ново строи­телство; това буди основателно съмнение, че търгът е бил манипу­лиран в полза на Атом­строй­экспорт. По-късно реакторният корпус наис­ти­на беше разрушен в пот­вър­ждение на теза­та, че е бил негоден за ползване.

През 2007 г. беше публикуван докладът За ускорено развитие на българска­та икономика, поръчан на БАН от президента, в частта Енергетика на който се твърди, че към 2020 г. България ще разполага, без блоковете 440 MW на АЕЦ „Козлодуй” и 2000 MW в АЕЦ „Белене”, с потенциал на генериращите мощности над 54 TWh годишно (но­во­въведените възобновяеми енергоизточници не са включени в баланса), при очак­вано електропотребление 45 TWh годишно (прогнозата също е на БАН), поради което изграждането на нови мощности в този период не е необходимо.

В същия доклад се апелира (към институциите с отношение към енергийната политика) за отказване от повтаряния от години и лишен от ресурсен и икономически сми­съл мит „България – енергиен център (остров) на Балканите (на Югоизточна Европа)”.

Интересно е отношението на президента Първанов към раздела „Енергетика” на докла­да – той високомерно го квалифицира като „интелектуална закачка”, без да подло­жи тази закачка на по-широко обсъждане. А „закачката” се оказа обосновано предупре­ж­де­ние срещу безотговорни действия, а те се случиха малко по-късно. През м. ноември 2006 г. е подписано споразумението между НЕК и Атомстройэкспорт за из­граж­дането на два блока с обща мощност 2000 MW като част от „Големия шлем” на президента Първанов. Изглежда бащите на „Големия шлем” не са били съвсем уверени в действията си, щото като застраховка срещу бъдеща преоцен­ка и ново спиране на обекта президентът Путин каза: „Давайте сделаем так, чтобы строи­­тельство АЭС „Белене” стало необратимым”. И действията последваха – поръчаха се съоръ­же­­ния с дълъг срок на производство за стотици милиони без проект, договор и сан­кция на КИАМЕЦ.

Ако погледнем проблема от гледна точка на действащите тогава закони за енергетиката и защита на конкуренцията, с възобновяване на строителството на електроцентра­ла­та са извършени няколко законо­нарушения, между които:

(1)          Чл. 8 (4), който дава правото на министъра на енергетиката да определя необходимите нови мощности за производство на електрическа енергия в случаите, ко­гато посредством пазарните механизми за инвестиции снабдяването с елек­три­­ческа енергия не може да бъде осигурено. Малко известен е фактът, че през периода, предшествал решението, е налице предложение на фирмата ENEL за из­граждане на нова мощност 700 MW на източномаришки въглища без държав­на подкрепа и задължително изкупуване на електроенергията. Този факт, както и по­ло­жителната оценка на специално назначена от министъра на икономиката и енергетиката комисия, беше скрит от обществеността.

(2)          Чл. 2 (1) Една от целите на Закона за енергетиката е създаване на предпоставки за ... енергийни доставки с минимални разходи. Като План за развитие на елек­тро­енергийния сектор с минимални разходи е афиширан и планът на Мини­стерството на икономиката и енергетиката от м. декември 2005 г. В него се твърди (отделен е въпросът на какво осно­вание), че през 2009 ÷ 2012 г. ще трябва да се изградят 910 MW нови мощности. От гореказаното следва, че изграждането на 2000 MW в АЕЦ „Белене” е два пъти повече от необходимите 910 MW[2]); освен това за новата АЕЦ е необходима и нова инфраструктура (подстанция, елек­тро­проводи, системно обслужване), докато нов блок 1000 MW в АЕЦ „Козло­дуй”[3]) би ползвал наличната инфраструктура. От горното следва, че грубо е пренебрегната законовата норма за минимални разходи.

(3)          Чл. 20 и чл. 21 от Закона за конкуренцията. При работа на 4000 MW ядрени мощности и производство 30 ТWh годишно се покрива 60% от електроенергийния баланс на страната към 2025 г., което според закона осигурява господстващо по­ло­жение на един доставчик (Русия) на суровина – ядрено гориво. От горното след­ва – чл. 15 (2), че споразумението с Атоменергоэкспорт за АЕЦ „Белене” би трябвало да се счита за нищожно.

АЕЦ „Белене” погълна, без възникнала необходимост, около 1,5 милиарда лева. Това са два нови метродиаметъра на София или 9000 линейки за бърза помощ, или обновяване и съоръжаване с най-модерна апаратура на 30 болници, или 50 нови, модерни влакови композиции, или 1000 нови трамвая / тролейбуси, или ... или ... или. Ако из­харченият напразно милиард и половина беше на депозит, със 75 милиона лева годиш­ни лихви пенсионерите можеха да имат гарантирани коледни добавки, или учителите – по-високи заплати, или лекарите – по-високо възнаграждение, или ...

 

Отново ли и защо сега?

Оказа се, че в България изграждането на атомна електроцентрала, при всичките съмнителни ползи за обществото, може да става с партийно (конгресно) решение. Едва ли има много страни в света, освен Северна Корея например, които могат да допуснат това. И докато БСП (мандатоно­си­телят на правителството), несигурен в поведението на своя партньор ДПС в парламента, изчаква решението на Арбитражния съд по претенциите на Росатом, АБВ предприе енергични действия да осигури подкрепата на ГЕРБ[4]) под претекста „да спа­сим милиарда” за изпълнение на „решението” на пар­тийния конгрес, вероятно с идеята да създаде предпоставки за неблагоприятно за Бъл­га­рия решение на съда и осигури тъй желаната възможност на Росатом да придо­бие голяма част от активите на НЕК и ТСО или да изгради АЕЦ „Белене” като частен инвеститор. В крайна смет­ка целите на БСП и АБВ съвпадат, само тактиката е различна. Освен това АБВ навлиза с ефектен летящ старт по паралелната писта на БСП.

Да предположим, че се яви мечтаният частен инвеститор (бъдете сигурни, че който и да е той, зад него ще наднича Росатом) и изгради централата. Свързването ú обаче според чл. 87 (1) на Закона за енергетиката е задължение на оператора на електропренос­ната мрежа, което изиска значителни инвестиции за изграждане на няколко елек­тро­провода 400 kV до подстанциите „Царевец” и „Мизия”, за преконфигуриране на мрежата 400 kV посредством свързване на подстанциите „Царевец” и „Пловдив”, за ре­лейни защити и противоаварийна автоматика, диспечинг и други дейности, оценени от ТСО на 1,05[5]) милиарда лева, без оскъпяването и лихвите по кредитите.

Ако се направи обратната сметка – 2000 MW с използваемост 7500 часа ще произвеждат 15 TWh електроенергия годишно; при 100% реализиран износ и 6,91 лв/MWh такса за достъп и пренос, ТСО и НЕК ще получават срещу услугата 103,7 млн. лева годишно, от които най-малко 70% ще отиват за погасяване на кредитите за инвес­тицията. Очевидно е, че нито ТСО, нито НЕК ще имат полза от АЕЦ „Белене”, из­гра­дена като частна инициатива за производство на електроенергия изключително за износ. Изводът е очевиден – ТСО и НЕК ще бъдат по принуда бизнес партньор на частната АЕЦ „Белене”, но никой (имайте предвид лобистите и конгреса на БСП) не се съобразява с техните интереси, които са интереси на българското общество. Не е за изключване и вариантът, при който „инвеститорът” да поиска статут на транзитиращ електроенергията, в който случай такса за пренос не се дължи.

Остава открит и въпросът на чия територия ще се складират радиоактивните отпадъци; според действащото законодателство в ЕС – на територията на България. И тук възниква другият, не по-маловажен от икономи­ческата полза въпрос – съгласно ли е българското общество да понесе рисковете от работата на една нова частна ядре­на електроцентрала в продължение на мини­мум 50 години?

Г-н Станишев каза преди няколко дни, че за него нищо не стои по-високо от БСП и то е очевидно, щом конгресът на БСП решава вместо всички българи и смея да твърдя против техния интерес жизнено важния въпрос за нова ядрена мощност.

БСП, АТАКА, сега и АБВ трябва да разберат, че временното благополучие на един регион на България и получената срещу това индулгенция за партиите им може да стане причина за продължаване на немотията и увеличаване на риска за всички български граждани десетилетия напред.

А ако само за 3000 ÷ 4000 работни места при строителството и 500 ÷ 800 при обслужването на АЕЦ „Белене” трябва да изхарчим още над един милиард лева и да поемем нови рискове, ще повторя[6]): по-добре е да строим пирамиди, хем е по-евтино и по-безо­пасно, а и някой лев може да вземем от туристите, които обичат да се наслаждават на човешката (партийната) алчност и глупост.

 


[1])  Този протокол не беше одобрен от премиера Софиянски, с оправданието, че в Москва „му се карали като на ученик”.

[2]) Законът за енергетиката не съдържа хипотеза за ново строителство с цел износ на електроенергия; по подразбиране, изнасят се само оперативните излишъци.

[3]) Не твърдя, че той е необходим до 2025 г.

[4]) С неизяснено досега отношение към Проекта.

[5]) План за развитие на преносната електрическа мрежа на България за периода 2010 ÷ 2020 г.

[6]) Избрани лъжи от репертоара на театъра „Нова ядрена електроцентрала”, Дневник, 16.01.2013 г.