Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Относно инвестиционната среда в България и стратегиите за привличане на чуждестранни инвестиции

16.12.2006
Оцени тази статия:
Тази седмица на заседанието на Съвета за икономически растеж беше представен доклад на Делойт и Туш по поръчка на Mинистерство на икономиката, озаглавен “Анализ на международния инвестиционен климат и на възможностите на България за привличане на инвестиции “.

Основните изводи и акценти в доклада са следните:

  1. Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) са основен източник на икономически растеж в България чрез прякото им въздействие върху брутния вътрешен продукт (БВП), разкриване на нови работни места и стимулирането на трансфера на технологии, управленски и организационни знания.

  2. Според анализа малко на брой, но сравнително големи инвестиции формират обема на ПЧИ в България, което прави икономиката уязвима от външната конюнктура и инвестиционния климат в чужбина. Необходими са стимули за привличане на по-голям брой средно големи инвестиции в икономиката.

  3. Сравнителните предимства на българската икономика по посока на привличане на ПЧИ са:

•  природни дадености

•  работна сила – наличие на относително високо-квалифицирана работна сила и в същото време сравнително ниски разходи за заплати в страната

•  макроикономическа и политическа стабилност като резултат от членството в НАТО и бъдещето присъединяване на страната към ЕС

  1. Недостатъците на българската икономика по отношение на способността й за привличане на ПЧИ са:

•  Инвестиционен климат – незадоволително ниво на административно обслужване и прозрачност; множество мерки за стартиране на бизнес

•  Относително малък размер на вътрешния пазар

•  Отдалеченост на държавата от пазарите в централна и източна Европа и липса на достатъчно развита инфраструктура

  1. Предложени са три икономически отрасъла, които следва да се третират като “целеви” и приоритетни за привличане на ПЧИ. Това са:

•  Производство на машини и електрооборудване;

•  Информационни и телекомуникационни технологии;

•  Аутсорсинг

  1. Мерките за преодоляване на конкурентните недостатъци трябва да включват най-вече следните механизми:

•  Нужно е да се преразгледа системата от стимули за инвеститорите и да се въведат субсидии, привилегировани кредити, държавни гаранции за инвестиционни кредити, експортни гаранции и застраховки;

•  Трябва да се компенсират инвеститорите за недостатъците на България и да се насърчат целевите отрасли;

•  Необходимо е да се подобри образованието и обучението чрез спонсорирано от държавата преквалифициране на безработни и стимулиране на компаниите за повишаване на квалификацията на служителите.

 

Нашият коментар

Анализ на преките чуждестранни инвестиции като фактор за икономически подем

Привличането на чуждестранни инвестиции в страната е резултат от икономическото развитие на икономиката и наличието на рентабилни инвестиционни възможности. Фактор за икономически растеж не са паричните потоци от ПЧИ, които счетоводно увеличават БВП в страната, а натрупването и създаването на капитал – физически, човешки и институционален – който обуславя увеличението на производителността на труда. Техническото обновление и натрупването на капитал в икономиката се финансират чрез (1) спестявания в икономиката, т.е. отлагане на днешното потребление с цел инвестиране в рентабилни производства и бъдещо потребление и (2) привличане на спестявания от чужди икономики, т.е. привличане на чуждестранни инвестиции.

От тази гледна точка приватизацията на държавни активи е положителна, доколкото се създават условия за разгръщане на предприемачеството и ефективно управление на предприятията, като в същото време се намалява преразпределението от страна на държавата. Но паричните потоци, които се получават в резултат на закупените държавни предприятия, не са фактор за икономически подем, защото чрез тях се закупува вече съществуващ капитал. Разбира се, последващото модернизиране на предприятията, внедряването на ноу-хау и иновации, инвестирането в нови технологични мощности повишават икономическия растеж, защото водят до повече производствени фактори. Следователно липсата на големи приватизационни сделки, като следствие от изчерпване на активите за раздържавяване, не трябва да се разглежда като заплаха за икономиката, а точно обратното. Увеличаването на частния сектор е сам по себе си предпоставка за привличане на инвеститори и правене на рентабилен бизнес в страната.

Другите форми на преки чуждестранни инвестиции – инвестициите на зелено и сливанията и придобиванията са пряк резултат от инвестиционните възможности, които се откриват в страната и наличието на неоползотворени пазарни ниши. Тяхното значение за икономиката отново трябва да се оцени през призмата на факторите за производство и потенциалните възможности, които създават пред бизнеса в страната.

Насърчаване на чуждестранните инвестиции в България

Стимулирането на инвестиции в България не би следвало да се превръща в самоцел. И по специално, непазарните стимули изкривяват пазарните сигнали и създават неравновесия в икономиката, които водят до спад в икономическата активност и рецесия в средносрочен аспект. Максимално оползотворяване на конкурентните предимства на икономиката има при частната инициатива, доброволна размяна, спазване на правата на собственост. Единствено свободният пазар е в състояние да “определи” кои са най-рентабилните ниши по пътя на координация между икономическите субекти чрез информационните сигнали на цените и пазарните сили.

Предложените мерки в доклада за стимулиране и привличане на инвестиции в България чрез предоставяне на субсидии и преференции от държавата на определени като “целеви” отрасли ще има негативни ефекти върху икономиката и ще се отрази неблагоприятно върху бизнес средата. Предоставянето на преференции и липсата на равнопоставеност на инвеститорите ще доведе до следните резултати:

  1. Отдръпване на част от инвеститорите, които не са в “целевите “ отрасли, поради нееднаквото третиране на инвеститорите и непредвидимост в инвестиционната среда следствие от държавната намеса;

  2. Изкуствено привличане на инвеститори към избраните сектори. Фокусът на част от предприемачите ще се насочи от търсенето на добри бизнес идеи към възможностите за преференции;

  3. Увеличаване на преразпределението и опит за планиране и регулиране на хода на развитието на икономическата активност в страната

  4. Иззетите средства от данъкоплатците за раздаване на привилегии и субсидии имат алтернативна цена. Пропуснатите възможности за ефективно и целесъобразно използване на средствата трябва да бъде калкулирана и отчетена като разход и пропуснати ползи за икономиката.

  5. Увеличаване на бюрокрацията, а от там и на необходимите средства за издържането й и създаване на условия и предпоставки за корупцията.

  6. Приоритетният отрасъл е такъв, за който държавата полага особени грижи за сметка на останалите отрасли. Тоест, ако се посочат няколко приоритетни отрасъла, то се приема, че всички останали такива са неприоритетни. Следователно тяхното развитие не трябва да се насърчава, тъй се като държавата и нейните консултанти считат, че те не са достатъчно важни.

Пазарът е процес на координация на предприемаческите усилия и задоволяване на желанията на потребителите в най-голяма степен с оскъдните ресурси, с които разполага икономиката. Планирането става на ниво предприятие, но определяне на “целеви” отрасли за икономиката е безсмислено упражнение и дори вредно, когато е съпътствано с опити да се промени стопанската политика в страната.

Мерките, които трябва да бъдат предприети, за да се стимулират инвестициите и икономическата активност в страната, трябва да бъдат насочени към разширяване на стопанската свобода:

  1. Намаление на данъчната и осигурителната тежест икономиката.

В доклада е казано, че България има една от най-ниските ставки за корпоративен данък в Европа (15%) и трябва да се търсят стимули извън фискалните, за да се привличат инвестиции. Дефакто, общата данъчна и осигурителна тежест в страната е по-висока спрямо посочените преки конкуренти Румъния и Хърватия. Делът на преразпределение на БВП през бюджета (около 43%) също е сред най-високите нива. За Румъния – например – това отношение е под 35%. Това показва, че фискалните стимули са един от справедливите начини за равнопоставено стимулиране на инвеститорите и предприемачите – чуждестранни и местни.

Конкретна мярка, които би насърчила съществено инвестициите, е въвеждането на обещаната нулева ставка върху реинвестираната печалба, чрез която се реализират много добри резултати в Естония.

  1. Намаление на бюрократичните пречки и въвеждане на администрация на “едно гише”, ограничаване на лицензионните режими от 39 в момента на 5. Освен това трябва да се прилага ефективно институтът на мълчаливото съгласие за всички регистрационни режими и да се подобри прозрачността на държавните разходи. Съществена нужда от подобрение има и при фирмената регистрация, която трябва да се извършва в рамките на един ден чрез Интернет. Друго възможно подобрение е премахване на изискването за минимален капитал при регистриране на фирма и значително намаляване на регистрационната такса на фирма.

  2. Приватизация на съществуващите държавни предприятия и останалите активи като земи и гори, либерализация на пазарите, премахване на всички пречки пред свободната търговия.

  3. Реформиране на образователната система чрез въвеждане на ваучери и насърчаване на конкуренцията. Посочените в доклада мерки звучат по-скоро абстрактно и не предлагат някакви реални алтернативи на сегашната система. Чрез повече конкуренция и финансиране на училищата и университетите според качеството на образованието, което предоставят, действително ще се повишат способностите на хората в областта на чуждите езици, новите технологии, инженерните науки и управленските умения, които се считат за предпоставки за привличане на повече инвестиции. По този начин ще се подобри и връзката между учебните заведения и работодателите.

 

Не е нито логическо, нито икономическо обосновано увеличаването на преките чуждестранни инвестиции да става за сметка на местния бизнес и предприемачи и да се определят приоритетни сектори за привличане на инвестиции. Маркетингът на отрасли не само, че не е присъща дейност на правителството, но предложената маркетингова стратегия противоречи с основната функция на държавата – защита на правата на собственост и осигуряване на равнопоставеност на всички стопански агенти пред закона и легитимно установените правила.