Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Отмяната на казармата отново се отлага

Автор: Димитър Чобанов / 16.12.2006
Оцени тази статия:

На свое заседание през седмицата комисията по отбрана и сигурност към Народното събрание отхвърли предложението на Обединените демократични сили за отмяна на задължителната военна служба от 1 януари 2007 г. Според председателя на комисията Ангел Найденов най-ранната възможна дата за това е през 2008 или 2009 г., което все пак е преди предвидения срок в стратегическия преглед на отбраната (2010 г.). "Ускоряването" на темпа на професионализация на армията зависело от капацитета на учебните заведения и възможностите на бюджета, както и от технологичния срок, в който да се променят плановете на генералния щаб и на министерството за подготовка на военнослужещите.

Всички тези аргументи звучат на пръв поглед убедително само че ако бяха използвани за първи път. За съжаление, за пълна професионализация на българската армия се говори от много време, но стъпките, които се предприемат в тази посока показват по-скоро нежелание този процес да приключи окончателно. Действително в армията се случват промени към подобряване на ситуацията, но темпът им не е достатъчно висок. Пример за това е значителното намаляване на числеността, която въпреки това все още е твърде голяма на фона на глобалната ситуация и тенденциите през последните години след разпадането на Варшавския договор.

Според наличните военни документи не съществува пряка заплаха от други държави към България, отношенията със съседите са добри, като част от тях са членове на НАТО. При тези обстоятелства все още се поддържа относително голяма като брой армия (42 хил. души през 2004 г.), но въоръжението в нея не е на необходимото равнище. Според данни от списание "NATO Review" и собствени изчисления на автора разходите за персонал в българската армия през 2004 г. са били 59.9% от общите, докато средното за членките на НАТО е 54.2%, разходите за оборудване в България са 8.9% при 16.1% средно за НАТО, а тези за инфраструктура са 0.4% от общите в България, докато в средно за НАТО те са 4%.

Следователно при съществуващата необходимост от модернизация на армията все още се разчита на по-голямата численост на персонала, която би трябвало да компенсира липсата на съвременна техника и оборудване. За по-голямата численост се разчита на наборната служба, която осигурява ресурс, който е относително евтин за армията, но не и за цялата икономика на страната.

Задължителната военна служба е начин част от младите и работоспособни хора да се държат зависими от държавата и техният труд да бъде използван срещу мизерно заплащане с мотива, че това се прави в името на националната сигурност. Принудителната служба обаче, не означава по-голяма сигурност, тъй като на практика тя е загубено време за подлежащите на нея хора. Престоят в казармата не научава почти на нищо т. нар. "наборници", докато през този 6 или 9-месечен период те биха могли да работят и да добавят стойност в икономиката.

Средният набор в момента е около 20 хил. мъже на възраст между 18 и 27 на година. Допускаме, че тяхната производителност е около 70% от средната за работещ човек в икономиката. Тоест, ако през 2005 г. всеки работещ е добавил средно 11088 лв. стойност в икономиката, приемаме, че младите хора поради липсата на опит и квалификация не са способни да добавят толкова стойност. Заедно с това не всички от тях биха работили и затова приемаме, че около 75% от тях биха били заети, ако не трябваше да са в казармата. Приемаме, че тези съотношения ще са в сила и през 2007 и 2008 г. и темпът на номинално нарастване на добавената стойност на един зает е 5% годишно (това е консервативна оценка предвид развитието на този показател до момента, но е достатъчна за нашия анализ). Стойността, която можеше да бъде добавена от тези хора през 2007 г. и 2008 г. при посочените допускания, е съответно 140 млн. лв. и 147 млн. лв. Тоест тези пари са пропусната възможност за повишаване на доходите поради наличието на казармата. Предвид вероятното премахване на тази повинност през 2009 г. може да се каже, че загубеният доход е в размер на 287 млн. лв.

Ако приемем, че нормата на дисконтиране за българската икономика като цяло е 10% и приложим този фактор към изчислените вече показатели се получава, че настоящата стойност към 2006 г. на загубения доход е около 249 млн. лв.

От друга страна, според Ангел Найденов, ако процесът на професионализация на армията беше приключил по-рано - през 2007 г. - щяха да са необходими 30-32 млн. лв. за преки разходи. Добавената стойност от 249 млн. лв. би означавала и по-високи приходи в бюджета - през 2005 г. приходите в бюджета са били около 50% от брутната добавена стойност в икономиката. Следователно допълнителните приходи в бюджета през следващите години щяха да са съвсем достатъчни, за да покрият евентуалните разходи.

Накратко негативните ефекти от военната служба са следните:

  • За работещите - загуба на доход
  • и вероятно на работното място и последващи разходи за намиране на нова работа
  • освен това деквалификация и загуба на възможност за повишаване на квалификацията
  • За безработните - пропуснато време за търсене на работа
  • и ненаемане на някои хора, тъй като не са отслужили
  • За армията - по-ниска боеспособност и по-високи текущи разходи за издръжка за сметка на разходите за оборудване и инфраструктура.

Като заключение може да се каже, че отново беше пропусната една добра възможност за ускоряване на реформите в страната. Като положителен факт може да се отбележи, че една от опозиционните партии се опитва да спази част от обещанията, дадени в предизборната и платформа. За съжаление обаче, липсата на достатъчно подкрепа прави това предложение само поредния добър, но неуспешен опит за промяна. Съпротивата, която съществува срещу пълната професионализация на армията, изглежда все още е твърде голяма, макар че липсват убедителни аргументи за това. Посочените 32 млн. лв. не би трябвало да са пречка, когато заложените разходи за отбрана през годината са 1 086 млн. лв. и вероятно ще бъдат надхвърлени поради преизпълнението на приходната част в бюджета. Тоест това, което липсва на практика, е политическата воля за по-бързи действия, а в такъв случай винаги се намират доводи за запазване на статуквото.

Таблица: Показатели за измерване на загубата за икономиката в резултат от задължителната военна служба

Брутна добавена стойност 2005 (млн. лв.)

36022.7

Заети лица 2005 (хил.)

2980

БДС на един зает

12088

Наборни войници средно на година

20000

От тях заети

15000

Дисконтов процент

10%

Добавена стойност 2007 (млн. лв.)

139.9

Настояща стойност

127.2

Добавена стойност 2008 (млн. лв.)

146.9

Настояща стойност

121.4

Обща настояща стойност 2007-2008 (млн. лв.)

248.6

Източник: НСИ и собствени изчисления на автора