Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Откраднатият данък върху богатството*

Автор: Ричард Ран** / 21.09.2011
Оцени тази статия:

Този ограбващ данък върху богатството може би е най-големият данък, въвеждан някога върху американците. Въпреки това, де факто никой не знае за него. Най-безкрупулното нещо по отношение на него е, че ще бъде въведен върху най-отговорните и възрастни граждани по най-непропорционалния начин. Така, реалното данъчно бреме върху американските спестители отбеляза рекордни нива.

Федералният резерв поддържа ниски лихвените равнища така, че средният американец да може да получи по-малко от 1% от фондове, инвестиращи в инструменти на паричния пазар или от депозитните ссертификати, т.е. нискорискови спестявания или заделени пари за черни дни. В същото време, ФЕД позволи на инфлацията да нарастне до 3,5% на годишна база. Както може да се види и в таблицата по-долу, когато нивата на инфлация са по-високи от тези на лихвените проценти, хората понасят ефективна реална данъчна ставка над 100%. При сегашните нива на лихвените проценти и инфлацията повечето хора плащат ефективни данъчни ставки върху своите спестявания вариращи от 360% за хората с ниски до 390% за тези с високи доходи.

Инфлацията е нерегламентиран начин за данък върху богатството. Ако сте притежавали 100 долара преди година, днес бихте могли да си купите с тези пари стоки и услуги за едва 96,2 долара при сегашния процент инфлация от 3,8%. И така, с провала си да запази стойността на парите във времето, ФЕД просто въвежда данък, ограбващ богатството на хората.

Американската Данъчна служба (Internal Revenue Service) влоши допълнително ситуацията с въвеждането на данък върху номиналните доходи от спестяванията, а не върху инфлационно коригираните. 16-тата поправка на Конституцията даде право на федералното правителство да въвежда данък върху „дохода”. Промяната в цената вследствие инфлацията не може да се счита за доход в никакъв икономически или разумен смисъл на думата. Всъщност, IRS признава факта, че инфлацията не е доход, защото всяка година коригира скалите на облагаемия доход, за да компенсира инфлацията. Въпреки това, службата се опитва да наложи данък „въображаем доход” върху тези, които получават лихви или капиталови печалби. Не може да изземва и по двата начина. Конституцията на САЩ не позволява на федералните правителства да налагат индивидуални данъци върху богатството, което, всъщност, представлява този данък върху въображаемия доход; нито пък Конгресът е гласувал закон за въвеждането му.

Имаме ситуация, при която, десетки милиони американски пенсионери получават отрицателна реална доходност върху трудно спечелените им спестявания. Въпреки това, федералното правителство, чиято основна задача е да предостави свобода на хората и да запази техните права и личност, всъщност краде от тях. Размишлявам по въпроса: дали хората от IRS са прекалено тъпи, за да разберат какво всъщност причиняват на американските граждани, или просто не им пука поради липсата им на каквато и да било етика.

 

Реална данъчна ставка върху спестяванията

$ 100,000 депозитен сертификат, 3,5% инфлационен данък, 20% данъчна ставка   

Данъчна ставка

Доход от лихви

Инфлационен данък

Данък върху доходите

Общ данък

Реална данъчна ставка

5,5%

$5,500

$3,500

$1,100

$4,600

83,6%

1,0%

$1,000

$3,500

$200

$3,700

370%

Източник: Ричард Ран

Очевидно е, че стотици милиарди долари са били взети от американските данъкоплатци и спестители без каквито и да било законови увеличения на данъците, както го изисква Конституцията. Естественият въпрос е: кой печели от това? Отговорът: тези в политическата класа, които харчат парите на останалите за себе си или в полза на своите поддръжници и донори. И защото Федералният резерв поддържа лихвените нива изкуствено ниски (а това може да продължи само временно), правителството плаща повече, отколкото пазарните лихвени нива биха позволили. Така се позволява на политиците да разходват повече, защото дефицитът изглежда по-малък, отколкото е всъщност. Това, обаче, е само временна и краткосрочна илюзия.

Икономическите последствия от тази голяма измама са мрачни. С времето, когато хората започнат да осъзнават, че всъщност Федералният резерв и IRS ограбват богатството им, те ще започнат да търсят други начини да защитят спестяванията си. Такива начини може да са покупката на злато или други инвестиции без доходност, изборът изобщо да не спестяват или насочванее на парите си към други държави. Всички тези действия биха намалили количеството пари за продуктивни инвестиции в САЩ – т.е. парите, които биха били инвестирани в нови сгради и съоръжения, машини, изследвания и които биха били използвани за създаването на работни места.

Федералният резерв и IRS са ангажирани с това ограбване на благосъстоянието с откритата подкрепа на Обама и членовете на Конгреса. Това са същните онези хора, които твърдят, че основната им цел е създаването на работни места. Въпреки всичко, те са правят точно обратното на онова, което трябва.  Конфискуването и облагането на богатството, необходимо за стимулиране на търсенето и набавянето на инструменти за спестяване на време и разходи за работниците, не е правилният начин.

За да смекчим ситуацията, Конгресът трябва да изиска от Федералния резерв да поддържа нивото на инфлация или дефлация в рамките до 2% на година с изричното условие да се уволняват гуверньорите, ако не успеят да постигнат целта (подобно действие предприеха в Нова Зеландия). Конгресът също трябва да забрани на IRS да въвежда „въображаем” данък върху лихвения доход или капиталовите печалби, породени от инфлацията, както и да позволи на данъкоплатците да приспаднат инфлацията от всякакви реални загуби на главницата по техните инвестиции.

Прекалено много членове на Конгреса са заинтересовани от защитаването на IRS и Фед-а, отколкото от защита интересите на своите гласоподаватели. С нарастващата осведоменост на гражданите за ограбващия ги данък върху богатството им, ще станат ли техните избранници по-отговорни?

 

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в понеделник, 19 септември, 2011 година. Оригиналният текст е достъпен тук . Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Красимир Юриев – стажант в ИПИ.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.