Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Отхвърлете държавата на благоденствието и войната*

Автор: Рон Пол** / 12.11.2010
Оцени тази статия:

Междинните избори от миналата седмица бяха окачествени като победа за обикновените американци, на които им е дошло до гуша от Вашингтон и политическото статукво. По-специално се изтъква, че изборите са ясен индикатор, че избирателите искат намаляване на правителствените разходи, дефицит и дълг.

Ако обаче новият Конгрес се надява да отговори на очакванията на избирателите на Чаеното парти, то той е изправен пред някои трудни избора. Защото въпреки приказките за прахосничеството истината е, че Конгресът не може да коригира бюджета и да постави националния ни дълг под контрол чрез изрязване на ключови ненужни разходи и елиминиране на разходите от типа „мостове за никъде”.

Реални намаления в правителствените разходи могат да бъдат постигнати само като се стигне до „кокала” или същността на държавния бюджет, т.е. разходите във всички сфери. Годишният бюджет скоро ще достигне 5 млрд. долара, освен ако Конгресът не предприеме сериозни стъпки за намаляване на всякакви привилегии, армията и обслужването на дълга. И все пак колко кандидати на Чаеното парти с платформа за намаляване на разходите говориха за социално осигуряване, здравеопазване, разходи за войните в чужбина или облигационен дълг?

Що се отнася до социалните плащания, докладът на Попечителите на социалното осигуряване и здравеопазването за 2010 казва всичко. Той рисува ясна картина на две програми, които не могат да бъдат поддържани дори при най-оптимистични сценарии за икономически растеж. Никой, независимо от политическата оцветка, не може да отрече фундаменталния проблем за недофинансираните бъдещи задължения и в двете програми.

Трябва да разберем, че социалното осигуряване е било първоначално предназначено да предпази възрастните вдовици от нищета. През 1935 средната продължителност на живота е била едва 65 години, а на всеки получател на социално плащане са се падали по няколко работника. Програмата никога не е била предназначена да бъде генерално трансферно плащане от млади работещи към възрастни пенсионери независимо от финансовите нужди на тези пенсионери. А днес социалното осигуряване е изправено пред недофинансирани задължения от около 18 млрд. долара.

Първо, Конгресът трябва да спре използването на осигуровките за цели, несвързани със социалното осигуряване, което беше трик, с който администрацията на Клинтън претендираше за балансирани бюджети. Второ, Конгресът трябва да елиминира противоконституционните разходи, включително излишни ангажименти в чужбина и да използва спестените фондове за подпомагане прехода към социално-осигурителна система, която е доброволна. В близкото бъдеще Конгресът трябва да разреши на данъкоплатците да изберат неплащане на социални осигуровки срещу това никога да не получават социално-осигурителни плащания.

Здравното осигуряване е изправено по подобен начин пред дефицит от 30.8 млрд. долара от недофинансирани бъдещи плащания. От тях около 15.5 млрд. долара, или половината от недофинасираните здравно-осигурителни задължения, се падат на помощите за предписвани лекарства. Конгресът трябва да отмени незабавно катастрофалните помощи за лекарства, гласувани през 2003 от президента Буш и републиканския Конгрес.

Фискалните консерватори не бива да се страхуват да атакуват привилегиите идеологически. Трябва да отхвърлим фалшивите приказки, че социалните помощи са присъщо благородни или се изискват от „прогресивните” западни ценности. Защо трябва американците да са длъжни, по силата на данъчното облагане, да финансират пенсионирането или медицинската помощ за възрастни граждани, особено ако тези възрастни граждани са финансово добре? И ако данъкоплатците предоставят помощи за пенсиониране и здравеопазване на някои по-възрастни американци, които са по-бедни, не може ли това да се нарича просто подпомагане, вместо да се поддържа маскарадът за „осигуровки” и „доверителни фондове”?

Военните разходи и лихвите по националния дълг също са големи държавни разходи, на които Конгресът трябва да обърне внимание, като преосмисли външната ни политика и упражнява далеч по-голям надзор върху Федералния резерв и Министерството на финансите.

От дълго време критикувам и ще продължа да критикувам нашата интервенционистка външна политика и Федералния резерв. Време е Конгресът да се изправи срещу фундаменталните проблеми, които засягат социалното осигуряване и здравеопазването, и да покаже куража, необходим  да направи реални промени и в двете програми чрез отхвърляне на държавата на благоденствието/ войната.

 

*Статията е публикувана на 8 ноември 2010 и е достъпна тук: http://thehill.com/blogs/congress-blog/politics/128205-reject-the-welfarewarfare-state-rep-ron-paul. Преводът е на Севдана Дочева, стажант в ИПИ

** Доктор Рон Пол е конгресмен от Републиканската партия и кандидат за президент на САЩ през 2008 г.