Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

От попарата до огретен и пъстърва

Автор: Николай Вълканов / 29.06.2012
Оцени тази статия:

Ако сте се уморили от споровете дали се подобрява стандартът на живот в България покрай последните данни на Евростат за БВП по паритет на покупателната способност, тук ще ви предложим един друг поглед върху развитието в страната. Не става въпрос за доходи и цени. Има и други показатели, които измерват благосъстоянието на едно общество и един от тях е бюджетът на домакинствата и как той се харчи. За целта ще разгледаме дела на разходите за храна в едно домакинство и как се изменя структурата и количеството на потребяваните храни. Използваме данните на НСИ за бюджетите на домакинствата за периода 1999 – 2010 г., както и произволно избрана година по-назад във времето (1925-а). Всъщност, 1925 година е първата година, за която открихме статистика за бюджетите на домакинствата.

* Данните за 1925 г. не са напълно сравними с тези за 1999 г. и 2010 г., тъй като са на база извадка от 691 чиновнически домакинства, броящи 3143 члена, живеещи в собствено жилище. Домакинствата, живеещи под наем, са отделяли 43,4% от разходите си за храна.Данните за 1925 г. са представителни по-скоро за градското население, което съставлява около 20% от населението на страната. Разходите за храна в домакинствата в градовете през 2010 г. са 36,4% от общите разходи.

Източник: НСИ

Спадът на дела на разходите за храна в общите разходи на домакинствата е един от явните признаците за нарастващо благосъстояние, когато това не се дължи на спад на цените на храните. При цялата условност на сравнението с 1925 г. (виж забележката към графиката), благосъстоянието на градското население се е повишило значително по-бързо през последните 12 години, отколкото през 74-те предходни.

Наблюдава се ясна тенденция на намаляване храните с високо въглехидратно съдържание и повишаване количеството консумирани протеинови храни – сурови и преработени. Потреблението на хляб и брашно спадат съответно с 23% и 33% през периода 1999-2010 г., а с над една трета расте консумацията на месо.Изобщо се наблюдава ориентиране към по-богата и здравословна храна – засилва се присъствието на риба (с 60%), птиче месо (с над 75%), зеленчуци (с 18%), сирене (25%), кашкавал (56%). Рязко намалява консумацията на консервирано месо, мас, сланина, овче, шилешко, козе месо, конфитюри, сладка и компоти.

Източник: НСИ

С други думи, българските домакинства се хранят значително по-добре спрямо 1999 г. като за тази цел отделят все по-малка част от дохода си.

Ако се върнем на сравнението с 1925 г., обаче, ще видим интересна съпоставка, при която е видно, че градските домакинства от това време са консумирали повече месо и риба, отколкото тези през 1999 г. Основното меню преди 85 години се е състояло от хляб и мляко. Относително постоянна изглежда консумацията на ориз и яйца.

Количество на потребените основни продукти от домакинствата (средно на лице)

 

1925

1999

2010

2010-градове

хляб и тестени изделия (кг.)

258

140,6

108

95,6

ориз (кг)

6

5,5

7

6,6

месо (кг)

27,6

23,3

32

32,1

риба (кг)

3,6

3,3

5,3

5,3

прясно мляко (л)

50,8

31,4

20,9

20,4

сирене (кг)

7

9,6

12

12

кашкавал (кг)

1,1

2,3

3,6

3,8

яйца (бр)

125,8

133

137

131

Източник: НСИ и собствени изчисления