Осигуровки за лаици. Как да намалим осигурителната тежест за ден?!

Накъде повече да ги намаляваме?! Този въпрос започва все по-често да се чува в медииното пространство, предимно от устата на представители на правителството, синдикати или пък различни леви икономисти. В случая става дума за данъците. Видите ли, въпреки че приходите в бюджета са рекордни и правителството изпада в конфузната ситуация да не знае за какво да ги похарчи (което направо си е обидно за всяко едно правителство), самите данъчни ставки били толкова ниски, че тяхното по-нататъшно намаляване било немислимо. Тук, разбира се, се визират подоходният и корпоративният данък, тоест преките данъци. Косвените данъци по принцип остават настрана, тъй като са зависими до голяма степен от ЕС. 

Дотук добре, но някак логично изниква въпросът: А не забравяте ли осигуровките?! Когато в края на месеца от заплатата ви е удържана дадена сума пари, това си е пряко облагане, пък било то поради данък общ доход или за пенсионно и здравно осигуряване. Отговорът и тук не закъснява: Да, но системата на социалното осигуряване (пенсии, здраве, и т.н.) е в постоянен дефицит (не достигат средства), което веднага ни води до извода, че не можем да намалим осигурителната тежест (дори трябва да я увеличим). Интересна мисъл, но всъщност доста ограничена.

Нека обобщим – оказва се, че имаме (1) републикански бюджет с огромен излишък и (2) дефицитни бюджети на социалното осигуряване (заедно (1) и (2) представляват около 90% от консолидираната фискална програма – останалите 10% са за съдебната власт, ВУЗ-овете, БАН, БНТ и т.н.). Най-простото и очевидно решение е дефицитните бюджети да се финансират от републиканския. Всъщност, точно това се случва и в момента – за първите 3 месеца на 2008 година трансферите от републиканския бюджет към бюджетите на социалното осигуряване се равняват на 650 млн. лева. Въпреки тези трансфери обаче, излишъкът в републиканския бюджет за същите тези 3 месеца се равнява на над 1 млрд. лева, при заложен излишък за годината от 1,3 млрд. лв. Видно е, че в края на годината излишъкът отново ще бъде рекорден и отново ще има бум на екскурзиите до Монако.

И все пак, ако за момент приемем твърдението, че преките данъци са достатъчно ниски и не трябва да бъдат намалявани, как да направим така, че да имаме много по-балансиран бюджет, тоест без подобни излишъци. Отговорът се крие точно в осигуровките. Това, че системата на социалното осигуряване е на дефицит, в случая, не трябва да е критерий. Важното е, че държавата разполага с ресурса да финансира този дефицит. Дали от данъци или от осигуровки, парите идват от едни и същи хора и се харчат винаги от правителството.

Трябва да бъде напълно ясно, че не е нужно държавата да създава отделен фонд и да налага съответно облагане за всяка една своя дейност или разход. Например, не е нужно да имаме илюзорен фонд „Министерство на транспорта" в които постъпват да кажем 1% от сегашните 10% данък общ доход и в края на годината да го обявяваме за дефицитен или пък такъв с излишък, в зависимост от това дали приходите от този 1% покриват разходите на министерството. Далеч по просто е да се наложи (както в момента) една обща ставка от 10% и всичко да влиза в републиканския бюджет, където вече се разпределя спрямо заложените в закона разходи.

Същият подход може да се приложи и към осигурителните фондове. При това нека тук оставим настрана двете основни и крайно усложнени системи на пенсионно и здравно осигуряване и се насочим само към по-малките осигурителни фондове – фонд "Трудова злополука и професионална болест", фонд "Общо заболяване и майчинство", фонд "Безработица" и фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите". На първо място трябва да кажем, че тези фондове не са дефицитни (фонд "Общо заболяване и майчинство" има съвсем малък дефицит) и дори ако ги разгледаме съвкупно генерират излишък. Очаква се за 2008 г. общите приходите в тези 4 фонда да надвишат 700 млн. лева, докато разходите ще бъдат под 650 млн. лева.

Тук съвсем не става дума да се оспорва съществуването на тези фондове или тяхното значение за обществото. Вниманието пада изцяло и единствено върху тази част от осигурителната тежест, генерирана от вноските във въпросните фондове. В един осреднен вариант тези вноски представляват 5,7% от брутната заплата на осигурявания (не е особено важно дали ги плаща той или работодателя). Фондовете обаче могат да съществуват и без въпросните вноски. Точно както Министерство на транспорта съществува без отделен данък за него. Въпросните 650 млн. лева (за 2008 година) могат спокойно да бъдат поети от републиканския бюджет дори и в момента, без това да се отрази на рекордния излишък и на екскурзиите до Монако в края на годината. Всъщност, това предложение е напълно логично и дори си имаме нагледен пример как може да действа на практика.

Дори и сега към НОИ съществува фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност" наред със споменатите по-горе фондове. Този фонд генерира разходи в размер на над 250 млн. лв. (прогноза за 2008 г.) и въпреки това за него не е предвидено отделно място в осигурителната тежест. Казано по-просто, фондът се финансира изцяло от републиканския бюджет, точно както вече предложихме за другите по-малки четири фонда.

Какви биха били резултатите? Първо, общата осигурителна тежест би паднала от 33.7% на 28%, при това без абсолютно никакви усилия и реформи от страна на правителството в областта на пенсиите и здравеопазването. Дори и да има такива реформи, както и да се отразят на осигурителната тежест, въпросните 5,7 проценти пункта намаление ще са факт сами по себе си. На второ място, по-балансиран републикански бюджет – тоест по-нисък излишък, но все така рекорден. И не на последно място, далеч по-проста система на обществено осигуряване.

Промяна в осигурителните вноски и общата осигурителна тежест спрямо предложенията – тоест без дори и намек за реформа или промяна в съществуващите разходи