Осигуровки

Политиката по отношение на осигурителната тежест представлява една от мерките на правителството, които могат да бъдат подкрепени. Понижението на пенсионните осигуровки с 6 процентни пункта и повишаването на вноската в частен пенсионен фонд (втори стълб) представлява позитивно развитие. Настоящото правителство е първото, което понижава осигурителната тежест. Заедно с това се повишава делът на осигуряването, основано на капиталов принцип чрез натрупване на средства по лична сметка, което през 2006 г. е 4% от осигурителния доход, а през 2007 г. се предвижда да е 5%.

Осигурителната тежест в България е една от най-високите в Европа и продължава да бъде такава въпреки понижението на ставката от началото на годината. Това води до високо облагане на труда и намаление на стимулите за гражданите да предлагат труда си, както и на работодателите да ги наемат официално. Едно от последствията е развитие на неформалната заетост. Твърде рано е да се оцени дали по-ниската ставка е довела до “изсветляване” на дейността, но тя ще допринесе за по-благоприятно развитие в дългосрочен аспект.

През 2006 г. беше предложено и държавата да поеме половината от вноската на работодателя – 35% от осигуровката – за известен период от време. Това също би било положително развитие, но поставя под въпрос стабилността на пенсионната система в по-дългосрочен аспект, тъй като приходите от вноски относително ще се понижат спрямо разходите. Посоката, която трябва да се следва при пенсионната реформа, е да се повишава делът на осигуряването във втория стълб. Според изчисленията на Института за пазарна икономика вноската в частен пенсионен фонд трябва да достигне около 8% от осигурителния доход, за да се осигури достатъчен доход на гражданите след пенсионирането им. Според намеренията на правителството след 2007 г. вноската не се предвижда да се повишава над 5%, което ще спре пенсионната реформа.

Стъпка в правилната посока е въвеждането на т.нар. “сребърен” фонд, в който да се отделят част от приходите от приватизация и от излишъка в бюджета. Предвижда се натрупването на средства да продължи 10 години, след което те да се използват за покриване на дефицити в бюджета на държавното пенсионно осигуряване. Парите ще се управляват по подобие на фискалния резерв и ще се инвестират във високо ликвидни ценни книжа, които би трябвало да са ниско рискови.

Съществен момент за способността на този фонд действително да изпълнява предназначението си е размерът на сумата, която ще се натрупа. Излишъкът в бюджета, който през 2006 г. ще е поне 3% от БВП, вероятно ще се понижи през следващите. Причините за това са членството на България в ЕС, което изисква плащане на вноска от 1.2% от БВП годишно, както и необходимостта от съфинансиране от държавния бюджет по средствата от европейските фондове. При запазване на настоящата разходна политика това означава, че реализираните стойности ще бъдат близки до заложените в бюджетната прогноза – т.е. ще са близки до 1% от БВП. Заедно с това поне настоящото правителство не демонстрира склонност да провежда приватизация. Тоест този фонд може да подпомогне пенсионната система, но едва ли ще представлява дългосрочно решение на проблема предвид влошената демографска ситуация в страната. В момента на всеки бенефициент от системата се пада около 1.1 правещ вноски, но се очаква относителният брой на внасящите да се понижи поради застаряването на населението. “Сребърният” фонд е опит да се спаси разходопокривната система, която не дава добри резултати при такава ситуация. Тя се основава на идеята броят на осигуряващите се да се повишава по-бързо от този на пенсионерите, което е твърде подобно на т.нар. финансови пирамиди.

Държавната пенсионна система трябва да покрива минималните нужди на всеки човек, докато източник на същинската пенсия трябва да е капиталовият стълб. Само по този начин може да се осигури дългосрочно понижение на вноските за пенсия и да се гарантира достатъчен доход на хората, когато спрат да работят.

Ситуацията в здравното осигуряване също не е добра. Размерът на вноската от 6% засега се запазва, но съществува силен натиск от заинтересовани групи той да бъде повишен. За момента в наличните официални документи на правителството не се предвижда подобно повишение, което може да се оцени като положителен факт.

Като цяло осигурителната тежест все още е твърде висока – около 36% през 2006 г. Това е неблагоприятно за развитието на икономиката и налага търсенето на начини за намаляването и. Пътят за това е промяна в модела и в намаление броя на рисковете, за които е задължително държавното осигуряване. Съществуват множество успешни примери от световната практика в тази област, при които оттеглянето на държавата, води до позитивни резултати. Остава само да бъдат последвани.