Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Осигуровките тръгват нагоре?

Автор: Петър Ганев / 25.06.2010
Оцени тази статия:

През изминалата седмица усилено се заговори за увеличение на осигурителната тежест. Министърът на труда Тотю Младенов и управителят на НОИ Христина Митрева опипват почвата за евентуално увеличение на осигурителните вноски, въпреки обещанието на правителството да се върви в обратна посока.

В проекта за пенсионна реформа (виж тук) на консултативния съвет към министъра на труда никъде не се споменава вдигането на осигурителната вноска за пенсия. Дискутират се само вноските във втория стълб (частните пенсионни фондове), като се говори за тяхното увеличение – нещо, което по принцип подкрепяме. Въпреки това, ако четем между редовете, покачването на осигурителната вноска към държавата е заложено в документа.

Като основен виновник за състоянието на бюджета на НОИ (респективно на ниските пенсии) е посочено намаляването на осигурителната тежест през последните години. Това се отчита от консултативния съвет като огромна грешка. Христина Митрева дори неведнъж го казва и пред журналисти – „намаляването на осигуровките беше грешка” (виж например тук).

Основната цел на предложенията за реформа на консултативния съвет пък е укрепването на първия стълб и възстановяване ролята на осигурителните вноски като основен източник на приходи. В момента приходите от осигурителни вноски не могат да покрият и половината от разходите за пенсии. Ако сляпо се хванем за подобен „принцип” – приходите от осигуровки да покриват разходите за пенсии – то това означава скок на пенсионната вноска към държавата над два пъти. Добрата новина е, че такова правило няма, лошата е, че ние може и да го възприемем, ако следваме логиката на направените предложения.

Министърът на труда Тотю Младенов от своя страна обеща по-високи пенсии (виж тук), което допълнително усилва натиска за по-високи осигуровки. Безспорно това е обещание, което съвсем не е обезпечено и тепърва подлежи на обсъждане, но в същото време създава определени очаквания. Грешка, която правителството вече направи няколко пъти. 

Всичко това е крайно притеснително. В условия на криза, когато безработицата е очевиден проблем, да се налага допълнителна тежест върху труда е немислимо. Това би означавало както по-висока безработица, така и повече скрит труд, което пък води след себе си и нови проблеми пред пенсионната система. Хората и сега избягват да плащат осигуровки, какво ли можем да очакваме, ако им бъде вдигната вноската за пенсия двукратно?

Христина Митрева прави и доста смели изказвания за това как намалението на осигурителната тежест не е довело до повече труд, а е било използвано за трупане на печалби. Това обаче просто не е вярно. Въпросът е повече труд или повече печалби? Държавата налага данък и върху труда, и върху печалбата. И двата данъка не са се променяли през последни години. Ако г-жа Митрева е права и ефектът върху труда го няма, а всичко е отишло за печалби, то приходите от тези данъци трябва да кореспондират на това – по-малко приходи от подоходен данък и повече приходи от печалба. Да, ама не. През 2009 г. приходите от подоходния данък вървят нагоре въпреки кризата, а тези от данък печалба се сриват. Същото е и през първите месеци на 2010 г.

Кризата дава своя отпечатък, но не бива да пренебрегваме всичко хубаво заради това. По-ниските осигуровки запазиха работни места и това не бива да се забравя. Наред с това миналата седмица НСИ публикува изследване именно за хората, изгубили работата си заради кризата и търсещи нова такава (виж тук). Изводът в изследването е, че тези, които са се върнали на работа, го правят не заради държавни програми, а просто заради нови възможности на пазара на труда. Тези нови възможности зависят директно от облагането на труда – ако го вдигнем, те изчезват, ако го намалим, се появяват нови.

Тук е мястото все пак да коментирам и т. нар. принцип – приходите от осигуровки да покриват разходите за пенсии. Нищо не налага това да е така. Пенсиите в България са просто едно обещание на правителството и зависят изцяло от него. Парите на осигуряващите се никъде не се трупат (тоест не се спестяват), но получават обещанието, че след време ще имат пенсия. Тази пенсия е обещана от държавата, не от НОИ или фонд Пенсии. НОИ или респективно фонд Пенсии ще изплати пенсия на някого след време, само ако държавата (в лицето на тогавашното правителство) изпълни обещанието си.

Правителствата един вид имат задачата да осигурят пари за изплащането на обещаните пенсии. Най-често това се случва чрез облагане на гражданите и бизнеса – дали това ще са осигурителни вноски, подоходен и корпоративен данък или ДДС няма никакво значение. Никъде не е казано, че пенсиите трябва да се финансират само с приходи от осигуровки. Това в България не е и възможно към момента.