Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Осигурителните прагове и регистрацията на трудовите договори - ефекти и алтернативи

14.12.2006
Оцени тази статия:
Word Format (Word Format)

По време на парламентарен контрол в отговор на актуален въпрос от народния представител Валери Цеков във връзка с въвеждането на минимални осигурителни прагове и задължителна регистрация на трудовите договори ( виж тук) министърът на труда Лидия Шулева заяви, че това е "навременна и крайно необходима мярка. Въпреки обвиненията в администриране на икономиката ние бяхме наясно, че е крайно време да се противодейства на един от най-тежките проблеми в страната - "сивата икономика"... която води до растящ дефицит във фонд "Пенсии"". По данни на министерството на труда между 3 януари и 17 февруари са регистрирани 180 000 нови трудови договори и приходите в НОИ са нараснали с 21 милиона лева през първите 14 дни на февруари спрямо същия период на януари 2003 година.

Защо има сива икономика в България?

1. Високо данъчно-осигурително бреме:

а) представител на средната класа с доход от 1000 лева плаща 55,5% от дохода си като данъци, без да броим митата и таксите;

б) при прогнозирана средна заплата от 307 лева за 2003 година средните разходи на работодателя за един работник са около 405 лева, а следданъчната заплата на работника е 240 лева. Следователно около 41% от това, което един работник изкарва като доход, отива в държавния бюджет ( за повече тук);

2. Негъвкав пазар на труда

3. Наличие на множество регистрационни и лицензионни режими

4. Прекалено много регулации във всички сфери на икономиката

Като цяло изводът е, че в България има сива икономика, тъй като разходите на част от фирмите за оставане в светлата част от икономиката са по-високи от разходите им в сенчестата икономика. Очевидно има два начина да се намали сивата икономика - 1/ да се увеличат разходите на фирмите за опериране в сивата икономика или 2/ да се намалят разходите за опериране в светлата част на икономиката. Въвеждането на минимални осигурителни прагове и задължителна регистрация на трудовите договори представлява прилагане на първия начин за намаляване на сивата икономика, който обаче има и значителен брой негативни ефекти. По-ефективен би бил вторият начин, който избягва тези негативни ефекти.

Ефекти от въвеждането на минимални осигурителни прагове и задължителна регистрация на трудовите договори

1. Увеличение на административната намеса в икономиката. Административната намеса е ограничава свободата на бизнес и е несъвместима с принципите на пазарната икономика. А пазарната икономика е тази, която произвежда благосъстояние. Липсата на свободна пазарна икономика е причина за ниското жизнено равнище и увеличаването на държавната намеса ще забави икономическото развитие.

2. Повече административни разходи - за регистрация на договорите, за персонал, за инспекции и проверки, които ще трябва да се поемат от държавния бюджет.

3. Увеличаване разходите на бизнеса - допълнителна бумащина, регистрация и пререгистрация на договори, загубено време заради по-честите проверки, изчакване на справка от НОИ при наемане на работник и т.н.

4. Увеличаване на корупцията поради това, че ще има повече проверки и поради това, че има субективен елемент при определяне дали определен служител на компанията трябва да попада в една или друга група професии и съответно да попада в един или друг минимален осигурителен праг. Увеличаването на корупцията не само е директен паричен разход, но тя влошава и средата за правене на бизнес, което намалява икономическата активност и чуждите и местни инвестиции.

5. Увеличаване на данъчното бреме - данъците и осигуровките са високи, но много фирмите успяват да оцелеят в тази ситуация като не декларират всичките доходи на работниците си. Минималните прагове означават заплащане на данъците и осигуровките върху по-висока база, т.е. има нарастване на плащанията към бюджета.

6. Увеличаване на преразпределението през бюджета - повече приходи в бюджета означава по-малко средства, които остават в хората и бизнеса. Преходът обаче означава точно обратното - повече средства да остават в хората и по-малко в централното правителство.

7. По-негъвкав пазар на труда - резултатът от това е, че икономиката става по-негъвкава, по-бавно създава работни места и по-трудно се преминава от по-нископродуктивни към по-високопродуктивни работни места.

8. Увеличаване на хората, които не работят - някои хора успяват да си намерят работа само защото не се налага да заплащат данък върху доходите и осигуровки. При ниската производителност на тези работници облагането им с осигуровки и данък би направило наемането им губещо начинание, т.е. те ще загубят работата си. В този смисъл колкото по-успешно използваме административна намеса за борба със сивата икономика, толкова повече трайно безработни хора ще има.

9. Поради увеличената данъчна тежест стимулът за отиване в сивата икономика ще се увеличи. Поради повечето проверки обаче стимулът за отиване в светлата част на икономиката ще се повиши. Възможно е стимулът за отиване в светлата част да преобладава за някои фирми и да има намаляване на сивата икономика. По тази причина е възможно и увеличение на приходите от осигуровки. Това увеличение обаче се постига с цената на всички гореизброени негативни ефекти. Освен това в по-дългосрочен план фирмите ще изменят поведението си, което ще намали ефекта на увеличение на приходите. Тогава вероятно министърът на труда ще предложи друга административна регулация, само че по този начин все повече ще се отдалечаваме от пазарната икономика и стандарта на живот в развитите страни.

Алтернативата

За избягване на гореизброените (както и на всички неспоменати) негативни ефекти е желателно воденето на различна политика, а именно бърза и радикална пенсионна реформа (как да се направи виж тук). Тя ще намали осигурителната тежест, ще увеличи спестяванията, ще подпомогне икономическото развитие и, не на последно място, ще осигури по-добър живот на сегашните работещи и бъдещите пенсионери без да влоши стандарта на настоящите пенсионери (дори ще го повиши, тъй като техните деца, които работят, ще имат по-големи възможности да им помагат и по този начин да допълват пенсията им). При това реформата е осъществима още сега ( виж тук). Разбира се, пенсионната реформа би било добре да се съпровожда от други пропазарни реформи като намаляване на регулационните и регистрационните режими и реформиране на кодекса на труда, за да стане пазарът на труда по-гъвкав. Това значително би ускорило икономическото развитие.

Ако трябва да обобщим, въвеждането на минимални осигурителни прагове и задължителна регистрация на трудовите договори води до по-бавно икономическо развитие и осигуряване на ниски доходи за сегашните и бъдещите пенсионери и работници, а пропазарната реформа би довела до по-бързо икономическо развитие и по-висок стандарт на живот за настоящите и бъдещите пенсионери и работници.

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:mandova@ime.bg).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!