Още веднъж за обществените поръчки

Един от основните канали на разплащане на правителството за политическоприятелство са закупуваните от него стоки и услуги. Това е така не самов България. Но България все пак има някои особености.

Първо, че правила в тази област бяха приети късно, десет години след началотона реформите. Макар и несъвършен законът бе приложен едва през 2000 г.

Второ, макар несъвършенствата на закона от 1999 г. да са известни още отвремето на неговото обсъждане[1] , те упорито не се поправяха в продължение нагодини. Много време бе отделено на търсенето на различни национални преференциии на обсъждането на подробности, които не предотвратяваха (или не ограничаваха)възможността за манипулиране на процеса от поръчителя, от правителството.

Трето, обществото е толерантно, а правителството – безпардонно, когатостава дума за неспазване на правилата за съществени сделки, каквато напримербеше тази с “Краун Ейджентс”. От друга страна, европейски и двустранни програмиза подобряване на процедурите по обществените поръчки или не дават резултат,или просто забавят подобренията.

В тази ситуация попада и новоприетия закон за обществените поръчки.

В техническата му част – най-вече прагове прилагане и съобразяване с четиридирективи на ЕС – той бе общо взето добре приет и от бизнеса, и наблюдаващитепреговорите с ЕС по Глава първа „Свободно движение на стоки“.Обещанието в тези преговори бе, че ще бъде създаден специален орган за общественитепоръчки.

Както обикновено, европейското законодателство регламентира само един знаменател,необходим за уеднаквяване на процедурите; отвън него страните членки могатда направят нещо по-добро или нещо по-лошо.

Обещаният орган според новоизменения закон за обществените поръчки (ЗОП)е Агенцията по обществени поръчки (виж чл. 18 – 20). Към нея се създаваи арбитраж и регистър на обществените поръчки. Арбитраж по споровете поповод поръчките в рамките на правителството залага възможен и вероятен конфликтна интереси, но това е коментирано нееднократно.

Тук ще спрем само два недостатъка на това решение.

Първият е статутът на агенцията.
Намирайки се на подчинение на министъра на икономиката, агенцията е изцялов зависимост от неговия (нейния) авторитет. Може да се очаква, че този министъри за в бъдеще ще има ранг на заместник министър председател. Но това неможе да бъде сигурно. Освен това, дори и при такъв ранг, министърът на икономикатаи всички агенции на неговото (нейното) министерство са част от Министерскисъвет; съответно агенцията има над себе си две опосредстващи звена на своятадейност – министърът и самия съвет (и неговия председател). Ако за министърсе случи човек със слаб характер – нещо, което никога не е изключено – агенциятаможе да се превърне от орган, които има да цел да създава нормални правилаи процедури и да следи за тяхното прилагане, в орган, които прави точнообратното.
Лекарството в такива случаи е публичността. Но точно тук е вторият същественнедостатък на новата законова уредба.

По замисъл, публичността се осигурява от регистъра за обществените поръчки,създаден с членове 21 и 22 от ЗОП.

Този регистър “съдържа:
1. решенията за откриване на процедури за възлагане на обществени поръчки;
2. обявленията, предвидени за вписване в регистъра;
3. информацията за възложените обществени поръчки;
4. друга информация, определена в правилника за прилагане на закона.”

ЗОП не изисква изрично обявяване на информация за резултатите от процедуритепо възлагане на поръчки, за изхода от съревнованието, спечелилите го и критериите,по които те са подбрани. Обявленията по т. 2 не предвиждат такъв вид публичност,а правилникът още не е издаден.

Съществува възможност това да стане наистина в правилника. Но за това сеизисква политическа воля на налагане на публичност, която – ако се съдипо опита от 1999 г. досега – винаги е била под въпрос.

–––––––––

[1]Вж.: Държавен вестник, бр. 56 от 22.06.1999 г. икоментар в Административни пречки пред бизнеса. София, ИПИ, 2000, с. 263-267.

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).


Свързани публикации.