Един от основните канали на разплащане на правителството за политическоприятелство са закупуваните от него стоки и услуги. Това е така не самов България. Но България все пак има някои особености.
Първо, че правила в тази област бяха приети късно, десет години след началотона реформите. Макар и несъвършен законът бе приложен едва през 2000 г.
Второ, макар несъвършенствата на закона от 1999 г. да са известни още отвремето на неговото обсъждане
Трето, обществото е толерантно, а правителството – безпардонно, когатостава дума за неспазване на правилата за съществени сделки, каквато напримербеше тази с “Краун Ейджентс”. От друга страна, европейски и двустранни програмиза подобряване на процедурите по обществените поръчки или не дават резултат,или просто забавят подобренията.
В тази ситуация попада и новоприетия закон за обществените поръчки.
В техническата му част – най-вече прагове прилагане и съобразяване с четиридирективи на ЕС - той бе общо взето добре приет и от бизнеса, и наблюдаващитепреговорите с ЕС по Глава първа "Свободно движение на стоки".Обещанието в тези преговори бе, че ще бъде създаден специален орган за общественитепоръчки.
Както обикновено, европейското законодателство регламентира само един знаменател,необходим за уеднаквяване на процедурите; отвън него страните членки могатда направят нещо по-добро или нещо по-лошо.
Обещаният орган според новоизменения закон за обществените поръчки (ЗОП)е Агенцията по обществени поръчки (виж чл. 18 - 20). Към нея се създаваи арбитраж и регистър на обществените поръчки. Арбитраж по споровете поповод поръчките в рамките на правителството залага възможен и вероятен конфликтна интереси, но това е коментирано нееднократно.
Тук ще спрем само два недостатъка на това решение.
Първият е статутът на агенцията.
Намирайки се на подчинение на министъра на икономиката, агенцията е изцялов зависимост от неговия (нейния) авторитет. Може да се очаква, че този министъри за в бъдеще ще има ранг на заместник министър председател. Но това неможе да бъде сигурно. Освен това, дори и при такъв ранг, министърът на икономикатаи всички агенции на неговото (нейното) министерство са част от Министерскисъвет; съответно агенцията има над себе си две опосредстващи звена на своятадейност – министърът и самия съвет (и неговия председател). Ако за министърсе случи човек със слаб характер – нещо, което никога не е изключено – агенциятаможе да се превърне от орган, които има да цел да създава нормални правилаи процедури и да следи за тяхното прилагане, в орган, които прави точнообратното.
Лекарството в такива случаи е публичността. Но точно тук е вторият същественнедостатък на новата законова уредба.
По замисъл, публичността се осигурява от регистъра за обществените поръчки,създаден с членове 21 и 22 от ЗОП.
Този регистър “съдържа:
1. решенията за откриване на процедури за възлагане на обществени поръчки;
2. обявленията, предвидени за вписване в регистъра;
3. информацията за възложените обществени поръчки;
4. друга информация, определена в правилника за прилагане на закона.”
ЗОП не изисква изрично обявяване на информация за резултатите от процедуритепо възлагане на поръчки, за изхода от съревнованието, спечелилите го и критериите,по които те са подбрани. Обявленията по т. 2 не предвиждат такъв вид публичност,а правилникът още не е издаден.
Съществува възможност това да стане наистина в правилника. Но за това сеизисква политическа воля на налагане на публичност, която – ако се съдипо опита от 1999 г. досега – винаги е била под въпрос.
© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент:
