Още веднъж за предимствата от ограничаването на държавното регулиране

В началото на април ЕК публикува доклад, който изследва влиянието от намаляването на регулациите в сферата на услугите върху начисляваните от компаниите надценки.  Основното заключение на доклада е, че по-слабото регулиране от страна на държавите засилва конкуренцията между фирмите и така намалява надценката, т.е. намалява разликата между разходите, необходими за осъществяването на съответната услуга, и нейната цена. За целта на изследването е използван секторният индекс на регулиране на продуктовия пазар (ИРП) на ОИСР. За последните 15 години в повечето страни в ЕС надценките показват тенденция на намаляване, което се дължи на проведените в тях пазарни реформи. На макро ниво по-малките надценки увеличават покупателната способност на населението и повишават благосъстоянието. Все пак е важно да се уточни, че надценката не зависи само от степента на регулиране, но и от специфичните за всяка страна фактори като пазар на труда, политика в областта на конкуренцията и др.

Резултати

Резултатите показват положителна връзка между регулациите на пазара и търговските надценки т.е. по-големи регулации означават по-големи надценки и обратно.

Тъй като анализът изследва надценките в отделните отрасли, може да се направи съпоставка между тях. Те са сравнително високи в енергийния сектор, комуникациите и при свободните професии. За енергийния сектор, например, това може да се обясни със сравнително високите постоянни разходи. Надценките са сравнително ниски в транспорта, а най-ниски са в търговията на дребно. Това се дължи на големия брой играчи в този сектор. Освен това става ясно, че в отделните отрасли различни субиндикатори имат доминиращо значение. Например, в енергийния сектор публичната собственост е най-значима, надценката при свободните професии се влияе най-силно от регулациите на входа, а при търговията на дребно – от процесите на регистрация и лицензиране.

В доклада е направено и сравнение между отделните страни. При търговията на дребно Люксембург, Белгия и Италия показват големи и растящи надценки, докато в Швеция, Словения и Нидерландия те са сравнително малки. При свободните професии най-малки надценки има в Скандинавските страни и Великобритания, а най-големи – в Унгария, Полша и Люксембург. Като цяло резултатите показват ниски до средни надценки във Великобритания, Нидерландия и Дания и средни до високи надценки за някои сектори в Гърция, Испания и Франция. 

С някои изключения, анализът показва намаляване на надценките с течение на времето. Например, в Австрия при търговията на дребно те намаляват от 17% през 1996 г. до 9% през 2013 година. В Испания при свободните професии има намаление от 28% през 1996 до 18% през 2013 година. Изключение от тази тенденция показва Унгария по отношение на търговията на дребно – надценките се увеличават от 2% през 1996 г. на 7% през 2013 година.

Макроикономически ефекти

Основните изводи, които авторите на доклада правят включват следните наблюдения:

• Подходящите структурни реформи могат да окажат положителен ефект върху растежа чрез намаляване на надценките в резултат на засилена конкуренция. Това от своя страна увеличава производството и търсенето на фактори за производство.
• Намаляването на надценките води до намаляване на цените за износ и от тук подобрява търговския баланс.
• Фирмите със слаба производителност ще бъдат изхвърлени от пазара, а ресурсите ще се насочат към по-ефективни фирми и по този начин ще се увеличи икономическият растеж.
• Ще се произвеждат такива стоки, които са с най-голяма ценност за потребителите.
• Реформите, насърчаващи свободния пазар, увеличават заетостта и имат изравняващ ефект при разпределението на дохода.

*Стажант в ИПИ.