Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Още една година Булгартабак е наш*

16.12.2006
Оцени тази статия:
Наскоро правителството прие наредба, с която Министерски съвет отново ще определя цените на българските цигари и тези от внос. С това си действие то отново показа, че поставя интересите на производителя над тези на потребителите. Този акт не ни изненадва много като се имат предвид разбиранията на настоящите управляващи. Но е чудно как НДСВ, което либерализира цените на тютюневите изделия в началото на 2005 г. ще обясни този акт.

Какво следва през 2006 г.?

•  Освобождаването на цените в началото на 2005 г. беше обосновано със стартиращата приватизация на Булгартабак. Връщането на контрола трябва да означава, че държавата няма никакво намерение скоро тази продажбата да започне и приключи. Министър Овчаров тепърва смята да оздравявя дружеството и да стабилизира пазра и след това да го продава. Това първо не е възможно и второ не е икономически логично.

•  Приетата наредба предвижда представяне на точни разчети за себестойността на цигарите като специално създадената за целта междуведомствена комисия ще трябва да бъде убеждавана в „справедливия” начин на ценообразуване. Така се дават правомощия на комисията напълно легално да „защитава” Булгартабак като например отлага одобряване на предложените цени, защото в наредбата няма посочен срок, в който тя трябва да се произенесе, а само 4 срока през годината, когато производители и търговци могат да внасят предложения зе цени. Логично е производителите да убеждават потребителите за справедливостта на цените чрез качество на продукта, но правителството явно счита, че може по-добре да прецени. Предоставянето на право на комисията да оспорва предоставените разчети допълнително утежнява процеса.

•  Ограничаване на конкуренцията – на всеки нерегулиран от държавата пазар цената на стоката е един от основните механизми за конкуренция. Необходимостта от регистрация и обосновка на цената намаляват значително силата на ценовата политика на фирмите и се дава предимство на по-неконкурентните играчи. От това страдат на първо място потребителите на стоката, а в случая с Булгартабак и всички български данъкоплатци, които плащат за защита на дружеството.

•  Приетата наредба допълнително ще демотивира конкурентите на Булгартабак, а като се замислим те са основните потенциални купувачи при продажбата му (ако все още има мераклии). Всъщност така само се отлага с 1 година навлизането на големите чуждестранни тютюневи производители, защото повишаването на акцизите от 2006 г. ще засегне евтините цигари, произвеждани от Булгартабак. Печалното е, че големите тютюневи компании няма да влязат на българския пазар чрез придобиване на местен производител, а единствено чрез внос на готови цигари. В допълнение, след присъединяването на България към ЕС евентуално през 2007 г. и премахването на митата дружеството просто ще трябва да затвори тези фабрики, които до тогава не са успяли да фалират.

Кой печели?

Разбира се Булгартабак. Но само на пръв поглед. По-високите акцизи от следващата година ще направи неговите цигари неконкурентноспособни и някои видове цигари напълно ще изчезнат (тези без филтър например).

Ще спечели ДПС. Но само на пръв поглед. През 2006 г. партията ще има последна възможност да използва основния си коз. Страшното е какво ще стане когато ДПС вече няма да има същото влияние. Очакванията кой отрасъл ще си хареса Ахмед Доган за следваща силна карта, с която да играе не могат да ни оставят спокойни.

Кой губи?

На първо място държавата. Акцизите ще доведат до повече контрабанден внос, което означава по-малко приходи за държавата. Правителството очаква за 2006 г. около 200 млн. лева допълнителни приходи от акцизи, но при намаляване на продажбата на цигари поради по-високите цени тези очаквания няма да се реализират. От друга страна, при неизбежното влошаване на състоянието на Булгартабак почти е сигурно, че ДПС ще поиска и най-вероятно ще получи пари от бюджета за изплащане на компенсации на работниците за съкращенията, които ще се случат. И на последно място, държавата пропуска последния си шанс да получи някакви пари от продажбата на дружеството.

На второ място данъкоплатците. От посочените по-горе следствия се вижда, че всички плащаме за да се наслаждаваме още една година на агонията на Булгартабак.

 Кой трява да действа?

Комисията за защита на конкуренцията е записала на страницата си, че „ ЕК писа “отличен” и няма никакви критики към работата на КЗК”. Да се надяваме, че комисията ще разгледа казуса с административното определяне на цените, какъвто всъщност е случая. Пак на старницата на комисията е записано, че п оради независимостта и от изпълнителната и съдебна власт, нейните становища и решения не винаги отразяват официалната икономическа политика на правителството или на парламента. Остава да се надяваме, че това е така.

 

--------------------------

*Статията е публикувана във вестник Сега на 05 декември 2005 г.