Още една бележка по повод на доклада на Делойт

Коментарът на доклада на Делойт “ Анализ на международния инвестиционен климат и на възможностите на България за привличане на инвестиции” беше трудно възможен поради непрозрачността, която съществува в българските институции.

След обсъждането на доклада на 7 декември по време на заседанието на Съвета за икономически растеж на Интернет страницата на Министерството на икономиката (1) се появи резюме на този доклад, което е твърде кратко и не дава цялостна представа за доклада. Опитът ни да бъде намерена пълната версия се оказа неуспешен. От пресцентъра на министерството ни заявиха, че на тяхната страница е цялата версия на доклада. След като се обърнахме към кабинета на министър Овчаров оттам ни обещаха да получим доклада по електронната поща, но по-късно ни заявиха, че технически проблеми не позволяват изпращането на толкова голям файл.

От Българската агенция по инвестиции също не получихме този документ, въпреки че по принцип той засяга пряко дейността на тази институция и в него се дават препоръки към работата и. На Интернет страницата на агенцията липсва дори резюмето на доклада.

Потърсихме алтернативен вариант и се обърнахме директно към авторите на доклада от Делойт България. Те бяха далеч по-отзивчиви от държавните институции, но все пак ни изпратиха само съкратен вариант от около 30 страници. Обяснението им беше, че пълната версия може да бъде поръчана и закупена от тях.

Какво прави впечатление в тази история?

•  Наблюдава се непрозрачност на дейността на посочените държавни институции. Докладът, който не ни беше предоставен, е платен с парите на българските данъкоплатци и по тази причина трябва да бъде достъпен за тях. Този доклад не е секретен и няма причина да бъде. По тази причина публикуването му е задължително за да могат данъкоплатците да видят как се използват парите им.

•  Не е ясна цената, която е платило министерството за доклада.

•  Датата на изпратената от Делойт версия е месец юни 2005 г. – защо докладът се обсъжда половин година след написването му?

•  Това окончателният вариант на доклада ли е?

•  Разполагат ли с необходимия капацитет Министерството на икономиката и Българската агенция по инвестиции да извършват дейността, за която са предназначени и не трябва ли сами да подготвят подобни доклади?

В заключение мога да добавя, че продължаването на тази практика няма да доведе до повишаване на доверието в държавните институции. Държавната администрация и нейните ръководители трябва да разберат, че те работят за гражданите и се издържат от платените от тях данъци. Така че нуждите на данъкоплатците, а не на чиновниците, трябва да бъдат определящи, а подобни доклади, в крайна сметка, нито има нужда, нито могат да бъдат скрити.

––––––––-

(1) http://www.mi.government.bg