Още един отговор на г-н Велчев

Господин Велчев,

повод да коментирам писмото Ви е поредното раздразнение, което предизвиква МФ чрез гледната си точка относно средата за бизнес в нашата страна.Дебелоочието с което типично за хора-чиновници правите обобщение и желаетеда получите разбиране за крещящата несправедливост на данъчното облаганее пословично. Ще си позволя да се аргументирам:

Не е ли ненормално това, че философията на социалното осигуряване еразходно-покривна и не остава нищо за бъдещето на плащащите сега и вотговор на това се мултиплицира демагогията "като си платите, можетеда правите и друго" / ако ви останат пари/? Защо осигурителнататежест на практика е изцяло обвързана с размера на дохода и е отнетоправото на индивидуално решение за този процес? Ако някой чиновник симисли, че звучи адекватно, като ми обяснява как трябва да дам за пенсиятана някой друг повече и в същото време да не правя нищо зависещо от менза моето бъдеще, то това е достойно за освидетелстване. Само, че освидетелстванетое индивидуално и за това чиновниците-творци на всякакви подобни конструкциистоят анонимно и пилеят безотговорно възможностите за други решения.
Следваща тема – здравно осигуряване – държавен монопол, граничещ с геноцид.Защо продължава и тук демагогията на обвързване на доход с осигуровки,като много по-адекватно би било да се обвърже осигуровката с полученатауслуга, но това е прекалено сложно за разбиране от хора, свикнали дахарчат парите на другите. Да имате коментар за логиката здравна вноскавърху доход от наем на недвижимо имущество, освен това, че събирането/съдирането/на пари е култово занимание за бюджетници.

За това в качеството си на дребен предприемач не трябва да разбирамтежестите и няма да се съглася с хленча, че е трудно. Колегите икономистипоказват едно от малкото възможни решения – прости и възможни за плащанеданъци и осигуровки.
Какво значи "да се мисли в тази посока"? – всички чиновницимислят в рамките на определен мандат /в най-добрия случай/. За да епо-лесно за осмисляне не е лошо да знаете, че има редица примери затова как намаляването на данъците води до икономически подем и нямапример как чрез ненормално високи данъци и свръхрегулиране от странана държавната администрация да се излиза от криза. Обратното на товатвърдение битува само в главите на хора, които обикновено само са получавалидоходи, а не осигурявали доходи за себе си и за другите, както правятпредприемачите.

––––––––––––