Още един бюджет с високи данъци и разходи беше приключен

През седмицата Министерството на финансите публикува на своята интернетстраница данните за изпълнението на консолидирания държавен бюджет замесец декември и за цялата 2003 година (както винаги, в разрез със световнатапрактика, министерството публикува данните във формат, който е неудобенза електронна обработка). Това ни позволява да направим анализ на извършенотовъв фискалната сфера през 2003 година.

През 2003 година общите приходи в консолидирания държавен бюджет санад 14 милиарда лева и са малко повече от разходите, поради което сеформира минимален бюджетен излишък от 937 хиляди лева (виж таблица 1).Нарастването на приходите е над 12% спрямо 2002 година, а нарастванетона разходите е повече от 10%. През декември месец са похарчени 2.3 милиардалева, което представлява 16.4% от общите разходи на бюджета през цялата2003 година.

Таблица 1: Консолидирандържавен бюджет

Източник:Министерство на финансите 

Данъчните приходи в държавния бюджет за 2003 са повече от очакванотопо няколко причини. Една от тях е въвеждането на ДДС сметката, коятонамали част от възможностите за избягване на този данък. От друга страна,значително нарасна вносът, който се облага с мита, ДДС и акцизи. Вероятнозаради въведените минимални осигурителни прагове и регистрация на трудовитедоговори са отчетени 100-150 млн. лв. ръст на приходите.

В закона за държавния бюджет за 2003 година заложените разходи са 13.6милиарда лева. Действително изразходваните средства в края на годината,обаче, са над 14 милиарда лева. Това означава, че реално похарченитепрез 2003 година пари на данъкоплатците са с над 434 милиона лева повечеот заложените. Тези средства можеха да бъдат върнати на данъкоплатцитепод формата на намаление на данъците. По този начин данъкът върху печалбата,например, можеше да се намали на 12% със задна дата от началото на 2003година.

Ръстът на разходите в бюджета през 2003 година е 10.4%. Ако се провеждашепо-благоразумна политика, при която разходите да нарастват с темпа наинфлацията (2.35% средногодишно), щяха да бъдат спестени над 1 милиардлева. Тези средства са достатъчни за намаление на данъка върху печалбатаи данъка върху доходите до около 10%. По-ниските данъци щяха да създадатпо-благоприятни условия за развитие на икономиката, да увеличат инвестициитеи икономическия растеж и по този начин да увеличат благосъстояниетона всички граждани. Това не се случи – беше предпочетено парите да сепохарчат, което в най-добрия случай има само еднократен положителенефект, но дългосрочен негативен ефект.

Допълнително постъпилите средства над очакваните бяха използвани задопълнителни разходи. Разходите за субсидии, едни от най-изкривяващии противоречащи на икономическите принципи разходи, бяха увеличени сповече от 237 милиона лева спрямо планираните 719 милиона лева и достигнахаогромната сума от 957 милиона лева. Увеличени бяха с над 100 милионалева капиталовите разходи (вместо част от тях да се съкратят, а другачаст да се прехвърлят на частния сектор и да се разтовари държавниятбюджет), с повече от 150 милиона лева разходите за заплати на огромнатабюрокрация и т.н. Като цяло 2003 година беше годината на многото разходи,направени в края на годината по усмотрение на правителството, без даса гласувани от парламента.

През 2003 година събираемостта на данъците нарасна – приходите от данъциса с над 4% повече от предвиденото. От години различни министри от правителствотообясняват, че когато се увеличи събираемостта на данъците ставките щебъдат намалени (спомняме си обещанието на Лидия Шулева осигуровкитеда бъдат намалени с част от средствата, събрани в резултат на минималнитепрагове и регистрацията на трудовите договори). Както можеше да се предвиди,обаче, това не се случи. В момента, в който правителството получи повечесредства, то моментално намери начин да ги похарчи, вместо да намалиданъците. Не само не бяха намалени данъците през 2003 година, но нетноне бяха намалени и данъците за 2004 година (лекото намаление на прекитеданъци се компенсира с увеличение на косвените данъци). Изводът е, чев изключително благоприятен период, даващ големи възможности за намалениена данъците, правителството не направи нищо по този въпрос. Когато дойдене толкова благоприятен период вероятно пак няма да се направи нищо– тогава оправданието ще е, че периодът е труден.

Разходите в бюджета за 2003 година възлизат на повече от 14 милиардалева. Въпреки че все още няма данни за брутния вътрешен продукт за четвъртототримесечие на 2003 година (тъй като Националния статистически институте доста бавен в изчисленията), бихме могли да твърдим с голяма дозасигурност, че разходите на държавния бюджет са над 40% от БВП. С другидуми, няма промяна в сравнение със средните разходи през мандата направителството на СДС. През 2001 година, обаче, НДСВ обещаваше, че щенаправи радикална промяна и ще намали преразпределението през бюджетана 35% до края на мандата. През 2004 година при сегашните данъчни ставкиняма причина да се очаква намаление на преразпределението, освен аконе се реализира сериозна икономическа криза. Ако все пак правителствотодържи да изпълни ангажимента си до края на мандата, ще трябва значителнода намали данъчните ставки със задна дата от началото на 2004 годинаили в началото на 2005 година (значително намаление означава почти двойнонамаление на всички преки данъци – данък върху доходите, данък печалбаи социалните осигуровки).

През 2003 година, в резултат на изключително силните настоявания наМеждународния валутен фонд, правителството реши да завърши годинатас балансиран бюджет. Това, обаче, въпреки че е позитивно само по себеси, показва и един проблем – правителството няма достатъчно собственаволя да постигне нулев бюджетен дефицит и се нуждае от чужди наставленияи натиск. Понякога, както в случая, този натиск води до положителнирезултати, но в някои случаи това не е така. Подобен пример е идеятана правителството да въведе нулева ставка за реинвестираната печалбапрез 2001 година, която беше злощастно изоставена след дебати с МВФ.

Заключението от статията идва само – още един бюджет с високи данъции високи разходи беше приключен.