Още един аргумент за частна пенсионна система:Аргументът на фалшивото спестяване
Преглед на стопанската политика – Word Format
(Word Format)
Държавната разходно-покривна система – все още преобладаваща в България – е класически пример за обещание, което може би няма да бъде изпълнено. Несигурността на обещанието обаче едва ли може да бъде осъзнато от всички; по-скоро повечето участници в системата наистина очакват доход на старини, дори ако не са спестявали, докато са работили. Те очакват, че бъдещото поколение ще създава богатство, което ще раздели с тях, точно както те сега разделят създадената от тях стойност със сегашните пенсионери. Това е очакване за бъдещ доход и бъдещо потребление, което не се основава на сегашно спестяване. Тъй като спестяването по дефиниция е отложено потребление, разходно-покривната система не е система за спестяване. Спестяването в истинския смисъл е отлагане на потребление, което се изразява в увеличени възможности за създаване на богатство в бъдеще. Това е източникът на т.н. икономически растеж и съответно постепенно увеличаване на богатството. Спестяването обаче е винаги вече създаден доход и никога обещание за създаване на доход.
Очакването за държавна пенсия значително намалява стимулите на хората за реално спестяване на доход и следователно за инвестиране в нови възможности за създаване на богатство. Добър макроикономически пример дава приватизацията на пенсионната система в Чили например, (виж Пенсионното осигуряване и ролята на държавата ), където общите спестявания като дял от общия доход нарастват значително. Казано накратко, сегашната пенсионна система в България има негативен ефект върху спестяванията, инвестициите и увеличаването на богатството. Разбира се, хората имат избор между потребление днес и потребление утре във всеки един момент; те правят този избор на основата на очаквани бъдещи възможности за харчене. В случая със системата на НОИ този избор се прави на фалшива основа: вместо това да е избор за харчене в различно време на вече създаден доход, този избор включва и обещанието, че бъдещото богатство – още несъздадено – ще е достатъчно за всички и тези, които го създават ще са готови да го поделят на солидарен принцип.
