Оптимизмът на Джулиан Саймън срещу песимизма на Томас Малтус

През 1980 г. един икономист се опълчва на всички катастрофални сценарии за човечеството и залага в полза на човешкия ум и способности. Облогът „Саймън – Ерлих” е емблематичен за своето време, а тези дни отново намери място на страниците на New York Times. За какво става дума?

През 60-те и 70-те години на XX век, последователите на Томас Малтус постепенно набират сила. Малтус, в своето „Есе за законите на населението” (1798) развива тезата, че нарастването на населението ще доведе до катастрофа – изчерпване на ресурсите, бедност и болести. През 1968 г. екологът Пол Ерлих публикува книгата “Population Bomb”, в която твърди, че предстои демографска катастрофа – отново тезата, че ресурсите просто няма да са достатъчни за човешките нужди. Апокалиптичният сценарий предвижда масов глад още преди края на века.

Джулиан Саймън обаче не е на това мнение. Вярвайки в прогреса, Саймън твърди, че хората винаги ще успяват да посрещнат своите нужди. Въпреки твърдата си аргументация обаче, той забелязва, че апокалиптичните сценарии достигат лесно до хората. Медиите ги харесват, говори се за тях, и общо взето оптимизмът не намира място на първите страници. Каквато и статистика да представя, Саймън бил далеч от отзвука на т. нар. ”алармисти” като Елрих.

Като алтернатива на аргументите Саймън предложил облог, че цената на която и да е суровина няма да се повиши в бъдеще. Елрих и негови колеги (които били експерти в тази област за разлика от Саймън) дори получили правото да изберат суровините – те се спрели на хром, мед, никел, калай и волфрам. Облогът бил за цената на петте метала през следващите десет години, а залогът 1000 долара (по 200 на метал) – ако цените се покачат, то Саймън ще плати разликата, но ако спаднат Елрих плаща.

През тези 10 години населението на земята нараства с почти 1 млрд. души. Въпреки това, през септември 1990 г. цената на всеки един от петте метала била по-ниска спрямо 10 години по-рано и Елрих платил 576 долага на Саймън. Загубеният облог не попречи на кариерата на Елрих, нито на тези на неговите колеги. Един от тях, д-р Холдрън към момента е научен съветник на президента Обама.

Джулиан Саймън почина през 1998 г., работейки до последно за института Катон. Част от творчеството му е книгата „The Ultimate Resource”, която бива определяна като ключова за т. нар. корнукопска теория. Терминът идва от латинското Cornu Copiae – рог на изобилието. Най-просто казано, теорията гласи че земята разполага с достатъчно ресурси и с технологичното развитие и прогреса хората винаги ще могат да посрещнат нуждите си – нещо което историята поне до момента доказва.

Ето че 15 години след като Елрих плати на Саймън, беше направен нов облог. През август 2005 г. в New York Times е публикуван материалът „The Breaking Point”, в който Матю Стивънс  прави прогноза, че цената на петрола ще скочи тройно до над 200 долара за барел през следващите пет години. Журналистът Джон Терней решава да се обзаложи за това. Без да знае кой знае колко за петрола и цената му, Терней решава да последва правилото на своя приятел и ментор Джулиян Саймън. Облогът е на стойност 5000 долара за това, че цената на петрола ще бъде над 200 долара през 2010 г.

Този облог също бе спечелен от оптимиста, който припомни това от страниците на New York Times в края на 2010 г. – Economic Optimism? Yes, I’ll Take That Bet. Нито Саймън, нито Терней твърдят че цените на ресурсите винаги ще вървят на долу, но тяхното твърдение е, че е по-вероятно цената на една суровина да се понижи след години, отколкото да се повиши. Статистиката от последните 30-ина години показва, че в повечето случаи те биха били прави. Алармистите може и да пълнят първите страници на вестници и списания с апокалиптични прогнози, но реалността изглежда по-оптимистична.

Вярата на Саймън в човешките способности личи от неговите думи:

Аз твърдя, че възможностите в света са достатъчно големи дори при сегашното ни познание – дори без да отчитам допълнителното познание, което човешкото въображение и предприемчивост неизменно ще развие – ние и нашите потомци можем да манипулираме елементите така, че да имаме всички суровини, които желаем на сравнително по-ниски цени. На кратко, нашата корнукопия е човешкият ум и сърце, а не природната среда на Дядо Коледа. Така е било през цялата ни история, най-вероятно ще е така и за напред” (“The Natural Resource”, Julian Simon)

През 1996 г. в книгата си The State of Humanity, Джулиан Саймън прави две предсказания за следващия век: първо „състоянието на човечеството ще се подобри в почти всеки материален аспект”, било то продължителност на живота, цени на суровините или брой на телефоните в Китай; и второ „хората ще продължат да се оплакват за това, че всичко става все по-зле”. (текст за Саймън в The Economist).


Свързани публикации.