Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Определения на и роли в организираната престъпност*

16.12.2006
Оцени тази статия:

Не е съвсем ясно какво се разбира под “организирана престъпност” в българските изследвания на общественото мнение и в речника на медии и политици. Ще се опитам да дам своето определение или елементи на определение.

Ще започна с една фраза на Георги Лозанов за “хартиената бухалка”. Преди известно време той зададе въпроса дали използването й е “организирана престъпност”.

“Бухалката”

Самото използване на бухалката може да бъде организирано, но може и да не е такова. Когато се повтаря във времето, когато е свързано с определена професия или занятие и организация, например фирмена, т.е. когато използването на бухалка се предлага на промишлена основа, престъпността е организирана. Но тази услуга може да се осъществява и ad hoc, случайно или от време на време. Например някой решава сам или чрез посредник “да вразуми” някого и пуска в ход бухалка, като за употребата й – ако е от посредник – се дължи някаква форма на благодарност, хонорар или насрещна услуга. Когато след това единично и случайно “вразумяване” договорът и цялата структура по осъществяването му се разпада. Това вече не е организирана престъпност. Когато “вразумяването” по този начин се осъзнае като набор знания и умения и конкурентно предимство, употребата на бухалка от инцидентно, може да стане по занятие. Този ред на мисли разкрива една от характеристиките на “организираната престъпност”, а именно – организираността й.

Другата характеристика очевидно е “престъпността”, т.е. действие, което е обявено за неправилно, осъдително и наказуемо от някаква традиция или правна система.

Преди да продължа по темата, аз трябва да кажа, че навлязох в темата по съвсем страничен път, вероятно различен от този, който вие имате и че винаги съм се занимавал с нея с голямо нежелание. Не защото не е интересно, а защото изисква невероятни интелектуални усилия за разграничаване на зърно от плява, за които въпреки интереса, винаги е трябвало да оставям настрана други занимания..

Първият повод бе изследване на паралелните икономики на Балканите през 1994-1196 г. Две години след разпадането на Югославия, налагането на ембаргото на ООН върху бивша Югославия и на Гърция спрямо новосъздадената Македония. Т.е. наблюденията са ми не само от България, а са международни. Имам около петнайсетина интервюта с хора от съседни страни, които са нарушавали ембаргото на промишлена основа. Впечатленията ми бяха публикувани през 1995 или1996 година в War and Peace Reports , в една статия за картата на Балканите, в Социологически проблеми и в специалното изследване под заглавие “Балканите през 2010 г. (май 1999)”. По-късно, всъщност миналата година, трябваше да пиша за Frank Kass преглед на икономическите аспекти на организираната престъпност на Балканите.

Вторият повод бе през 1996 г., един опит да се измерят разходите на фирмите, т.е.разходите за възникване, поддържане на живота, погребение (затваряне) на фирмата. (То бе публикувано в Капитал през август с.г.) Оказа се, че около 35% от фирмите страдат от промишлено предлагане на услуги за защита. Това бе факт, който не можеше да бъде пренебрегнат. Поради много причини след това се получи изместване на изследванията на разходите на фирмите към техните отношения с правителството и закона, т.е. към разходи по съобразяването и разходи за работа с правителството. Надявам се тази предистория да обяснява речника, който използвам, говорейки за организираната престъпност.

Особености на организираната престъпност като обществена реалност

Работните определения на “организирана престъпност”. Иначе говоренето за нея е скучно и манипулативно. Както стана дума, двата основни предиката, които трябва да се разкрият са производни на “криминалитет” и “организация”.

Моето работно определение на “организирана престъпност” е: “фирма, група или индивид, които произвеждат или предлагат криминализирани стоки и услуги по занятие”. В началото обясних предиката “организирана”.

Отношение с държавата като криминализиран орган и последиците от това отношение

“Престъпността” не е такава само по себе си, а е такава спрямо определен обществен процес на криминализиране. Криминализирането не е работа на този, който предлага тези услуги. То е част от средата и то може да се получи благодарение на формално или неформално невъзприемане на определени деяния за нормални, осъждането и обявяването им за забранени и затова наказуеми. Дали в дъното на криминализирането стои някакво правителство, представителна демокрация, традиция, морал или религия – няма особено значение. По-важно е да се осъзнае, че поради криминализацията възниква изначален (латентен) недостиг на въпросните услуги, което ги прави особено ценни, когато потребността от тях възникне.

Вследствие на тази първоначалност, на недостига поради осъдителност и на относителното постоянство системите (ценностите) за криминализиране на деянията, самото им осъществяване, практикуването на организирана престъпност се характеризира с "рента". Рентата е доход, който се носи от определено обществено положение. Дали общественото положение е, че сте, да речем, “цар”, играете добре тенис, имате певчески заложби или че просто сте собственик на земя или наследство - няма особено значение. Важното е, това обществено положение да носи рентата. Рентата е свързана с една съществена част от всяка една икономика, независимо дали е криминална или не. Рентата е свързана с разполагането и разпореждането на определени изключителни права. Основаната на рента икономика е икономика на прехвърлянето на тези права. Освен икономиката на прехвърлянето, във всяко едно стопанство, - българско, балканско, глобално, съществува и икономика на създаването. Т.е. хората произвеждат някакви стоки и услуги и се опитват да ги продадат с печалба, защото други хора я търсят.

Когато преобладава икономиката на прехвърлянето, рентата се оказва много по-важна от печалбата.

Рента, територия и преднамереност

При криминализирането на някакви стоки и услуги онези, които ги предлагат, вече имат особено положение спрямо криминализиращата система (те са забранени, остракирани и пр.). Те са един вид обречени да се стремят към рента. Когато предоставянето на стоки и услуги не е забранено, не съществува и механизъм, който да защитава тяхното предоставяне от един от желанието друг да прави същото. Затова в обстановка на забрана и търсене на забранени стоки и услуги винаги има защита на определени пазари, и затова по определение разпределението на тези пазари следва регионалното разпределение на компетенции на службите за обществен ред, на полицията (за което говори Йово Николов). Впрочем, когато официални лица и журналисти говорят за “преразпределяне на територии” между различни банди, те всъщност нищо не казват, този процес е изначален и постоянен, и не може да бъде друг освен насилнически. В някакъв смисъл всяко разпределение почива на забрава. В разполагането с рента от криминализирани стоки и услуги забрава няма, защото криминализиращата система непрекъснато напомня за що иде реч. Т.е. в организираната престъпност има нарочен замисъл, преднамереност, делови план (по подобие на плановете за некриминализиран бизнес).

Естествено е, че пазарът на наркотици по-скоро ще съвпадне с регионалното деление на полицията, а не с деленето на страната според компетенциите на регионалните инспекции за опазване на околната среда.

Ако резюмирам всичко казано, се получава следното определение за организираната престъпност: преднамерено производство и предлагане на криминализирани стоки и услуги, установяване на рента и повтаряне на действието във времето.

Много е важно да се знае, че това е преднамерено. Когато убиете случайно някого, това не е организирана престъпност. Пенетенциарните системи дори предвиждат някакъв кратък набор “добри” причини за убийство. Обаче, когато започнете да предлагате това нещо в професионален план, извършвате, така да се каже, убийство по занятие и то тогава това естествено се оказва организирана престъпност.

Особености на криминализираните пазари

Рентите, прехвърлянето и криминализирането са свързани с определени натрупвания на сделки или иначе казано с определени пазари. Както всяка стопанска дейност, организираната престъпност е винаги международна. За разлика от политическите и правни системи, които съществуват предимно в националните граници на юрисдикция, тези пазари се делят горе-долу ясно на два типа.

Пазари с ниски бариери

Едните са пазари с относително бързо навлизане и относително бързо излизане, без големи рискове, другите са противоположните – с големи пречки при навлизането и с големи рискове от действието на съответния пазар.

В рамките на организираната престъпност, което традиционно й се приписва като деяние, съвсем лесно могат да се дават заеми срещу лихва, макар това да е забранено от закона за банките. Това е неофициален пазар, в който се влиза и излиза без особени разходи. Разходите са за действия на официалния пазар.

Освен това всяка една произволна група хора може да направи кооперация за производство и предлагане на сексуални услуги, може да се регистрира дори по закона за кооперациите и всичко това ще си бъде абсолютно легално според сега действащото право. Не виждам защо трябва да се нарича организирана престъпност, ако няма други основания (други криминализирани деяния).

Контрабандата е подобен феномен, но с някои особености. Контрабандата е област, в която се влиза и излиза лесно, както в промишлен размер, така и в случаен план. Спорно е дали И.П. от Вакарел, която от 1982 г. се занимава с де юре контрабанда и издържа семейството си, в което има двама инвалиди, дали всъщност тя се занимава с организирана престъпност.

Контрабандата е следствие на първо място на защитни мита, акцизи и други подобни забрани. Но И.П. де факто се занимава с международен арбитраж (използване на цени на различни пазари) при много точни пазарни проучвания. Освен това тя, приятелки и познати правят същото. Представете си, че И.П. помага на счетоводния отдел на голямо държавни предприятие, например АЕЦ „Козлодуй” да търгува през границата. Служителките от този отдел биха могли да си вземат платена или неплатена отпуска, да дойдат до София в петък, да потъргуват в Ниш или Скопие в събота и неделя и да са в понеделник по бюрата си, а ако са в отпуск – да заминат за Италия, за да работят някой друг месец като чистачки в хотели или офиси. Освен от АЕЦ, тези служителки може да са от някоя община, от Стара Загора или някой друг град, намиращ се на удобно разстояние от някоя граница. Чистият приход на едно пътуване е около 15-20 лева, ако от печалбата се извади работното време и всички разходи (1). Такова поведение не би трябвало да е престъпно, но то е организирано. Не знам дали трябва да се смята за престъпление изобщо или дали не трябва да се остави да се развие по своите собствени канали, защото то носи полза на много хора, които иначе ще увиснат на сметката на другите, на бюджетната помпа и това ще бъде относително голям разход за данъкоплатците.

Пазари с високи пречки пред навлизането

Но има други сегменти в тези пазари, които са по-трудни.

Такива са:

  • промишленото производство и разпространението на наркотици,

  • доставката на услуги, свързани с употреба на насилие – това е сложно занимание, защото има определени трудности с разполагането с оръжие, смята се, че убийството е грях, в общи линии е забранено да се убива от всички традиционни ценностни системи, както е забранено и да се краде и т.н.; но за убийството по занятие се изисква доста изключителна подготовка, по-сложна от простата кражба;

  • промишленото предлагане на услуги в област с преминаването на различни правни пречки, включително граници и други свързани с юрисдикцията препятствия, чието нарушаване обикновено е формално, според механизмите на представителните демокрации, криминализирано, т.е. тук попада широк набор услуги от производството на подправени стоки със запазена марка, фалшиви пари и документи до прехвърлянето на забранени за търговия стоки (оръжие, химикали, ядрени материали, хора, редки птици и животни, прекурсори, паметници на културата и пр.); разбира се, трудностите за такива производствени занимания варират в различните страни – някъде някои от тях могат да попадат в категорията на лесните пазари.

 

Особености на развитието на феномена в България

Какви са особеностите на развитието на феномена или какъв е контекстът на развитието на феномена и особеностите на този контекст?

Трябва да е ясно, че началото на 1989 г. може да се приеме като раздел, като рубикон, отвъд който започва относително свободното развитие на организираната престъпност.

Кризата на изключителността от 80-те години

Формално става дума за промяна в криминализиращата структура, в правната система на България. Преди приемането на Указ 56 за разгръщане на стопанската инициатива на гражданите всяка една недържавна стопанска дейност е престъпление.

Има някакъв остатък от това и в днешното разбиране, в политическата и медийната реторика за стопанската дейност, т.е. много често бизнесът се смята за престъпен по определение; много често има позоваване на т.нар. първоначално натрупване на капитала като грях и т.н. Това са остатъци от времето преди 1989 г.

Преди 1989 г., според разпространени мемоари, хипотези и според сравнително малкото известни документи от архивите (2), организираната престъпност е най-често под надзора на държавата или дори се осъществява от нейно име.

Което е по-важно обаче, е обстоятелството, че от началото на 80-те години е налице криза на изключителността комунистическата партия и нейните права като държава. Това означава криза в определението на определени права, криза на определеността на държавната собственост и нейните функции. Това обстоятелство е много важно за разбирането на генезиса и на относително толерантното общественото отношение към феномени и личности, свързани с организираната престъпност в страната.

По-сетнешното спонтанно развитие на събирателство и носачество, изнасянето от държавните предприятия и присвояването на всичко, което има неясни, неопределени и незащитени права на собственост, е продукт на тази криза от онези години.

Предлагане на силови умения и доверие

Вследствие на общата криза на изключителността на държавната собственост и нейните функции се стигна до един друг много сложен феномен, описан само частично в българската стопанска и политическа история през последните 10-15 години. Това е общата криза на контрола и отговорността и свръх предлагането на контролни услуги, включително свръх предлагането на останали без работа индивиди, които имат знания и умения по контрол и употреба на сила. Това е огромна група хора – като се почне от компартийни и комсомолски деятели, мине се през освободени служители на българското КГБ и се стигне до свърх-предлагането на спортисти, на хора с физически и силови умения, поради отпадането на държавните субсидии за техните занимания - това са всичките мутри и други такива.

За разлика от други съсловия, тази група хора (с нейните подгрупи и взаимозависимости) се характеризира и преди и след 1989 г. с висока степен на вътрешно доверие и относително постоянство на междуличностните връзки. Докато навсякъде другаде в обществото доверието търси някакви нови форми, в това съсловие те обикновено се запазват.

Много е важно също така да се има предвид, че това доверие и свръх предлагане на сила и контрол има и чисто мисловни измерения. Тяхното влияние се проследява относително ясно по пролиферацията контролни функции, въвеждани със средства на законодателството, макар те очевидно да са излишно и много често да е просто невъзможно да бъдат както учредени, така и да бъдат прилагани. Определени сектори на обществения живот се насищат и задръстват с контрол, за други – той практически липсва. Например, очевидна е липсата на контрол върху използването на парите на другите било през бюджета (и държавните предприятия), било през банки и спестовни институции до 1998 г. За сметка на това контролът е изкуствено усложнен до безсмисленост по повод частните стопански начинания.

Динамика на свободата и контрола

След деветдесета година има друго развитие, което е много важно за контекста на организираната престъпност – все повече дейности започват да се легализират. Първоначално имаме относително голяма свобода на извършването на много дейности в обществото. В определени сегменти тази свобода е спазена, както в предлагането на сексуални услуги, в други не е така. Някои от дейностите, които не могат да бъдат определени, много често биват криминализирани.

Ако не се открие начин за публично предлагане на сексуални услуги, в крайна сметка ще се свърши с тяхната забрана.

Подобна бе и историята с легализирането на хазарта. Той беше забранен, но не беше възможно да се прилага забраната и беше измислен начин за регламентиране, което доведе до определена рента на определени хора, свързани с определени политически кръгове. Известен е случая с изгонването на първия чуждестранен инвеститор в тази област.

Конкурентни юрисдикции

По-нататък имаме периоди, особено от средата на 1992 г. до декември 1995 г., както и през 1999 г., на конкурентни юрисдикции на съседни пазари, на съседни страни, в рамките на които определенията за престъпност на деянията се разминават с тези на България. Естествено имам предвид разликата, възникнала по повод ембаргото на ООН върху бивша Югославия и на Гърция спрямо новосъздадената Македония. През 1999 г. случаят е малко по-особен. Правителството на България едностранно вдига ембаргото на износа на петролни продукти за Сърбия веднага след Косовската криза, търговията с тях е легална, много изгодна за Лукойл-Нефтохим, полезна за Сърбия – не само за Милошевич и клика, но и за селяните. Една от страничните ползи за България е, че се разгръща неконтролируема организирана престъпност. Но фактът за различните за определен период (до октомври-ноември 2000 г.) юрисдикции си остава.

Във всичките мои интервюта с 15 нарушители на ембаргото от съседни на България страни съществуваше едно фундаментално оплакване от българските им партньори. Че те са неефективни, глупави, не спазват договорите, не работят правилно, нямат никакъв бизнес интерес, губят пари, губят сделки, просто - пълно отчаяние, поради нередовност и непорядъчност. Всичките тези хора непрекъснато казваха: „Ние бихме били щастливи, ако можехме да работим с някой друг. Обаче за нещастие ни се падна да работим с българи, които са глупави, неефективни, не могат да вършат работа.”

Мислейки защо е така и не виждайки някакви интелектуални разлики между българи и сърби, стигнах до извода, че всъщност в България с тази работа се занимават много повече хора и имат много по-силна конкуренция, като непрекъснато си правят „сечено”. Втората и много важна разлика е, че в България всичко това беше криминализирано. Докато при съседите не беше. Всъщност там това си бяха регистрирани, формално или полу-неформално опериращи фирми, известни на и толерирани от официалните властови структури както на Сърбия, така и на Босна и Херцеговина и т.н. И хората си работеха много по-ефективно, защото си имаха някакъв монопол и някаква монополна рента. Докато в България нямаше монополна рента, но имаше съревнование за монополна рента и много големи разходи за съобразяване със забраната от страна на официалните органи и законодателство.

Организирана престъпност и олигархия

Тук стигам до следващото обстоятелство, което е много важно за разбирането на организираната престъпност в България. То е съществено, за да се схванат разликите между България и Румъния, между България и Русия, България и Украйна, България и Косово, България и Република Сръбска и може би – не съм напълно сигурен - Босна и Херцеговина.

България нямаше успех при създаването на олигархии. Олигархията, според една много впечатляваща работа на Андерс Аслунд от април т.г. (3), на която бях опонент, има една много интересна функция, която се наблюдава в различни исторически и културни контексти. Например в днешните Русия, Украйна и според Аслунд - в Съединените щати от 19 век.

Това е функцията на олигархията да подрежда определени отношения, които иначе биха се оказали или престъпни, или неефективни. Т.е. онова, което не е регламентирано и съществува като формално или неформално наложено върховенство на определени индивиди създава определени правила, определени закони, като самия процес е развитие на авторитета на олигарсите, като в крайна сметка се отваря вратата за положителни и има съществени исторически изменения, които може би не биха пробили път по друг начин или при относително приемлива цена.

Периоди

Интересни са периодите в изменението на контекста на организираната престъпност в България.

Част от тях са свързани със събития от външен характер, като ембаргото, за което говорих по-горе.

Други промени се коренят в почти неограниченото разполагане с парите на другите, когато имаше такава възможност. Това са периодите от май 1989 г. до пролетта на 1991 г., и от пролетта на 1993 г. до март 1997 г.

Интересното е, че след 1998 г., във връзка с преговорите за присъединяване към Европейския съюз, ние имаме вече налагане към предишните различни юрисдикции и различни възприемания за криминалност, правилност на деянията и т.н.

Налице е разминаване между българската правна и стопанска практика и тази на Европейския съюз (между другото запазваща в процеса на присъединяване), свързано с повсеместно засилване на държавния контрола, което много често се оказва източник на промишлено предлагане на криминализирани услуги.

Роли в и значение на организираната предстъпност

Правителството разпределя средно 4000 лева от дохода на човек, който работи в не субсидирания отрасъл на икономиката, т.е. това са всички частни предприятия и всички не субсидирани от държавата предприятия.

По груби сметки може да се смята, че брутният вътрешен продукт на глава от населението е около 2 000 евро в момента. Значи правителството взима половината от онова, което се произвежда. Тук са включени и разходите на време, т.е. данък на време плюс данък в лева, който е около 3 000 лева на работещ в споменатите отрасли.

Много е важно при организираната престъпност да се отчита фактът, че тя винаги съществува в рамките на някакво съперничество. И доколкото криминализирането е функция на определени органи на представителната демокрация, дотолкова и организираната престъпност винаги има контрагент държавата. Дали е директно или индиректно като някаква функция, която се изпълнява по повод криминализирането, но винаги съществува като фон и основен контекст на организираната престъпност в държавата или правителството.

Затова правителството и организираната престъпност могат да се смятат нещо като конкурентни, като съперничещи си овластени грабители.

Овластеността дава позиция в обществото, която носи рента. Ако нямат такава позиция в обществото, която не носи рента, то тогава вероятно ние нямаме организирана престъпност. Т.е. ако нямаме „капо ди тути капи”, независимо дали той се казва примерно „Клюн” или „Пиле”, то няма и обществена позиция, която позволява монополизирането на самата позиция и превръщаме на позицията в доход, т.е. в рента и евентуално с монополна рента.

Другото нещо, което е много важно освен обстоятелството, че правителството и организираната престъпност са съперничещи си овластени грабители, е обстоятелството, че това овластяване също има две форми. Едното може да бъде неформално, другото – формално и със средствата на представителната демокрация, но те са определими едно спрямо друго.

Съперничеството между тези овластени грабители може да се извършва във всяка една област, където имаме услуги. В края на краищата там, където имаме забранена и законодателно ограничена услуга, която може да се предлага на конкурентна основа, всяка една такава услуга може да се превърне в организирана престъпност. Например здравните услуги, свързани с трансплантацията на органи.

Битува мнението, че организираната престъпност е мрежа от хора, която включва не само престъпници, но и хора от властта, хора от различни институции, политически партии и т.н. Възможно е да има коалиране, но не това е организираната престъпност – по-скоро става дума за корупция, симптом на други ерозирали отношения. Организираната престъпност е онази, която се конкурира с правителството. Това, че има канали на предаване на договори, сделки и т.н., без това не може, но всеки един конкурентен пазар е такъв.

 

Няколко дума за значението и размера на феномена организирана престъпност

Трудно е да се мери с изрядна точност, но мислимите граници следва да са ясни. Теорията на измерванията има една аксиома, че нещо се мери с нещо друго. Т.е., когато се опитвате да мерите организираната престъпност чисто емпирично и гледате пазара, да речем, на преминаващите през него наркотици, украинки, сексуалните услуги и т.н., е много трудно да се установи размерът. Защото никога не знаете къде този пазар свършва. Както стана дума, всеки един пазар на организирана престъпност и на криминализирани услуги е по-широк, отколкото една юрисдикция. Обикновено тогава нормалното допускане е да се вземе размер, по-широк от пазара на определена юрисдикция, затова аз реших да взема Балканите. И то не всички Балкани, а онези Балкани, които са по някакъв начин подобни на България – това са бившите комунистически страни, страните на Балканите без Гърция и без Турция.

Онова, което е относително известно за икономиките на Балканите, е размерът на тези икономики, т.е. брутния вътрешен продукт, относително известно е, добре е измерено и какъв е делът в тези икономики на така наречената сива икономика. Сивата икономика е нормален измерител, защото тя е онази, която не е регистрирана, а в нея влиза черната, т.е. организираната престъпност. (Т.е. разликата между тях двете и тъкмо криминализирано.) (4)

Според различните източници сивата икономика на Балканите е някъде между 30-40% от БВП. За отделните страни може да се спори, но това няма особено значение. Няма никакво значение дали в България от 2002 г. до 2005 г. сивата икономика е станала от 36 - 32% или от 32 - 28%. Това едва ли оказва влияние на разсъжденията за организираната престъпност - територията на юрисдикция на българското правителство не е важен при меренето на организираната престъпност. Средно за тези 13-14 години от 1990 г. до 2004 г. номиналният БВП на глава от населението, измерен в днешни евро, е около 1 200. Тази цифра е почти до запетайка близка до средната за Балканите.

При допускане от 30-40% сива икономика, измерването й като кеш е някъде между 36 и 48 милиарда евро. Поради различни емпирични закономерности, които не са обяснени в икономическата теория, но са установими, имаме разлики между общ разполагаем доход, т.е. всичко, което е направено в даден пазарен или промишлен ареал – онова, което се развива в този ареал, т.е. увеличението на продукта, стоките и услугите и инвестициите. При най-добро стечение на обстоятелствата за криминалната икономика отношението не може да бъде повече от 20% организираната престъпност от цялата сива икономика. Реално вероятно това съотношение е под 10, но за да знаем рамките на ресурса на организираната престъпност и нейната тежест в определен стопански ареал и вероятно на територията на определена юрисдикция, да речем, България, трябва да се смятат два сценария – при 10 и при 20%.

Ако е 10%, то тогава организираната престъпност в седемте страни на Балканите, за които става дума, е между 3,6 и 4,8 милиарда евро, ако е 20% - просто трябва да се умножи по две. А за България това прави от 1 до 2 % от БВП на 2005 г. Това е горе-долу същият дял от БВП, какъвто е сумата, която правителствените контролни органи отчитат като злоупотреба с обществени поръчки.

 

 

 

 

----------------------------------

* Текстът е част от изказване на конференцията “Обществените представи за организираната престъпност”, 27-28 май 2005 г., организирана от Институт "Отворено общество". Той е публикуван за първи път в електронното издание на сп. “Политики” под друго заглавие (виж: бр. 28 от 19.9.2005 г., http://politiki.osf.bg/?cy=76 ), това е препечатка с любезното съгласие на списанието.

(1) Доколкото работното време е собствено, отпуск и се предполага, че то няма алтернативна цена, т.е. разход за сравнима по доходност употреба, хората най-често не обръщат внимание на този разход. Факторът „работно време” вероятно играе съществена роля сред предпоставките за организирана престъпност. Но тук не е мястото да се натоварва анализа излишно с този проблем.

(2) Става дума най-вече за книгите на Христо Христов за комунистическите концентрационни лагери и за убийството на писателя Георги Марков.

(3) Виж: Anders Aslund, Comparative Oligarchy: Russia, Ukraine and the United States, Warsaw, CASE, Paper No 296, April, 2005 ( http://www.case.com.pl/upload/publikacja_plik/4931074_SA%20296last.pdf ).

(4) Виж: Речник на сивата икономика. ИПИ, 2001 ( www.easibulgaria.org )

 




 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).