Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Оправдани ли са публичните разходи за култура в България?

Автор: Любомир Миленков* / 23.07.2010
Оцени тази статия:

Наскоро бе публикуван анализ[1] на ефикасността на публичните разходи за култура в България през годините на прехода. Авторите на изследването, Десислава Гаврилова, Биляна Томова и Диана Андреева, посочват колко голям принос има културният сектор към  формирането на БВП в европейските държави, нареждайки се в най-предните позиции по дял от него. Културният сектор в ЕС през последното десетилетие се характеризира с растеж над средния за икономиката като цяло, а заетостта в периода 2007-2009 г. се увеличава в ярък контраст с намаляващата заетост в другите сектори на икономиката поради финансовата и икономическа криза.

Като основна цел на публичното финансиране биват посочени повишаване качеството на художествения продукт и разширяване на аудиторията. Оказва се, че частните формации са далеч по-гъвкави и успяват в много по-голяма степен да привличат нови аудитории чрез предоставяне на по-стойностен културен продукт. Въпреки този факт те много рядко имат възможност да се възползват от публична субсидия. Налице е напълно сбъркан механизъм, тъй като формациите биват оценявани според това, дали са държавни или частни, а не според това колко добре изпълняват публичната си функция.

Красноречиво доказателство за неефикасността на сега провежданата политика е фактът, че при постоянно растящи публични разходи за култура през периода 2000-2008 г. (над 40%) аудиторията се увеличава с темпове, с които биха били необходими 54 години, за да се постигне нивото на брой зрители от 1989г. Въпреки повишаването на благосъстоянието на българите, не се наблюдава пропорционално нарастване на търсенето на културни продукти. Това се отдава на факта, че у децата не се възпитават навици за посещения на културни мероприятия, както и на неадекватната форма на преподаване в сферата на изкуствата в училище. В тази връзка авторите призовават към провеждане на целенасочени политики за увеличаване на аудиторията с цел повишаване ефективността на публичните разходи. Част от изложените предложения са:

  • Министерството на културата да задължи публично субсидираните културни институции да развиват образователни програми за деца и младежи
  • Смяна на преподавателските методи в училищата с цел материята да стане по-интересна
  • Насърчаване на любителските форми на правене на изкуство
  • Осигуряване на достъп на жителите на малките населени места до културни мероприятия.

Докладът на цитираните експерти още веднъж идва да покаже, че водената в момента политика в сферата на културата е напълно неефективна, тъй като ползите са многократно по-малки от разходите. Реално мерките не изпълняват основните си цели, а именно – разширяването на аудиторията и повишаване качеството на културния продукт, което означава, че трябва да бъдат преустановени, тъй като не са в интерес на обществото. Схващането, че чрез  държавно субсидиране на културата горепосочените цели могат да бъдат постигнати, е грешно и това се доказва от статуквото. От друга страна, както самите автори отбелязват, дори в сегашните условия, когато частните формации имат много малко възможности за получаване на субсидия, те изпълняват в по-голяма степен функциите си от държавните, предлагайки по-качествен продукт. Това е най-силният аргумент в полза на твърдението, че публичните разходи за култура трябва да бъдат преустановени. В случай, че все пак бъде взето решение, че културата трябва да е субсидирана поради позитивните странични ефекти, с които се асоциира, то при разпределянето на субсидиите не трябва да се прави разлика между държавни и частни формации, което на практика би принудило държавните да се държат като частни – да са креативни, гъвкави и да се борят за аудиторията си, за да оцелеят, а не да разчитат на безусловната подкрепа от бюджета. При тези условия биха оцелели само формации, които предлагат качествен продукт и генерират достатъчно аудитория, което би повишило ефективността на публичните разходи и поради тази причина би оправдало отделянето на средства от бюджета за сферата на културата.

 

*Стажант в ИПИ.

 


[1] Резюме на анализа и самият анализ могат да бъдат  видени тук и тук.