Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Опитите на ЕК да подчини енергетиките на страните-членки продължават

Автор: Веселин Василев* / 17.02.2012
Оцени тази статия:

На 28-ми февруари в Комисията по промишленост, иновации и енергетика към Европейския парламент предстои поредният интересен вот. Във връзка с Третия енергиен пакет депутатите ще решават дали Европейската комисия да може да консултира държавите-членки относно договарянията им с трети страни, касаещи енергетика. Според проекторезолюцията всяка държава ще трябва да оповестява за съществуването, протичането и стартирането на междуправителствени споразумения в областта на енергетиката (независимо дали те са тайни), за да може ЕК да ги съобрази със законодателството и с интересите на ЕС. Обосновката за подобно погазване на държавен суверенитет е, че Комисията разполага с най-много информация и с най-широка представа за този сектор, следователно тя би могла да предоставя разрешения на проблемите, мними или реални.

Този достъп до информация и задължителните „препоръки”, които ще се дават на страните-членки, ще превърнат ЕК в истинския преговарящ по международни споразумения в областта на енергетиката. Такива споразумения по своя характер са свързани с големи инвестиции като инфраструктура (газопроводи, терминали) и дългосрочни доставки на суровини (природен газ, петрол). Умело използвайки страха от енергийна зависимост от големи доставчици (като Газпром), европейската бюрокрация ще придобие много повече от контрол върху енергийните политики на държавите-членки.

Дори и общият енергиен пазар да е желан и обозрим в някакво бъдеще и решенията за функционирането и регулирането му да трябва да се вземат централно, той все още не е факт и надали ще бъде до поставената като цел 2014 г. (както потвърдиха и комисар Отингер и генералният му директор Лоу миналата година). Най-малкото за такъв общ пазар не е изградена нужната енергийна инфраструктура, която да предполага развита вътрешна търговия или поне достатъчно пренос. Достъпът на държавите-членки до различни суровини и инфраструктура обуславят различните им особености и съответно политики. Издигането на ЕК като де факто единствен преговарящ ще намали възможностите на държавите-членки да договарят диференцирани цени и в крайна сметка ще доведе до приближаването или дори изравняването на доставните цени. Това ще е и предпоставка някои държави-членки да бъдат реално ощетени спрямо други.

В допълнение, ЕК ще е в пълната си власт да използва енергийните доставки и енергийните проекти като политически заложници. Санкциите на ниво ЕС спрямо Иран доказват това. Това ембарго ще има несъмнен негативен ефект върху държави като Гърция, Италия и Испания, които са силно зависими от ирански петрол и газ.

Преразглеждането на енергийните договори може да се окаже и непосилна административна задача. Според  Комисията те са съответно 30 за петрол, 60 за природен газ и по-малко на брой за електричество. Според консервативни депутати в ЕП обаче, само договорите в сферата на енергетиката на Обединеното Кралство са над 200. Много от договорите на държавите с агресивна външна енергийна политика като Обединеното Кралство и Франция са и предмет на сложни международни отношения извън европейските прерогативи, а предоставянето на търговските тайни на европейските бюрократи увеличава риска от изтичане на информация, корупция, политическо и социално напрежение. На базата на тази информация ЕК може да използва своите несъмнени „преговорни” способности спрямо държавите, които представлява, изнудвайки ги за отстъпки по европейски регулации на ниво Съвет.

Сред губещите от такова развитие ще бъде и България. България внася 97,87% (по данни на „Булгаргаз”ЕАД) от природния си газ от Газпром, а в същото време е 100% зависима от руско ядрено гориво за АЕЦ „Козлудуй” (неговата доставка и последващо отпадъчно  съхранение). Също така, България е обвързана като междинна станция с големи руски газопроводни проекти, а също и все още с проекта за АЕЦ ”Белене” чрез Росатом.

Новите правомощия за ЕК надали щяха да са толкова притеснителни за България, ако съществуваше общ  и работещ европейски енергиен пазар. Тревожещото е, че позовавайки се само на добри намерения и трудно постижими цели, евробюрократите в крайна сметка ще имат достъп до търговски тайни и ще нарушават пазарния принцип и суверенитета на страните-членки по отношение на енергетиката, гарантиран от самия Лисабонски договор. 

*Авторът на статията е стажант в ИПИ.