Опит за решаване на проблема с гонките

Във връзка с все по-честите случаи на пътни инциденти, голяма част от които приключват със смърт или тежка телесна повреда на пострадалите, през изминалите две седмици в парламента се обсъждаха три законопроекта за засилване на контролните мерки по пътищата, както и за налаганите санкции.

В  първия законопроект за промяна в Закона за движение по пътищата, внесен от народния представител Петър Славов, като основни мотиви се посочват именно непрекъснатата война по пътищата и сериозните последици, които влече след себе си тя за живота и здравето на българските граждани. Като друга причина се изтъква масовото обществено съзнание за ненаказуемост у нарушителите на пътните правила, съчетано с липса на респект към наказващите институции. Чрез мерките се цели разширяване на компетентността на КАТ да налага т.нар. принудителни административни мерки, чрез които при особено тежки и опасни нарушения се позволява незабавното отнемане на свидетелството за управляване на МПС на нарушителя до изясняване на въпроса за вината му. Едновременно с това са предвидени гаранции, че няма да последват злоупотреби с тези правомощия на КАТ. Такава гаранция е потърсена по пътя на ускорения едноинстанционен съдебен контрол.

Проблемът с „гонките”

 В законопроекта, внесен от Петър Славов и група народни представители  на 24 февруари, е дадено легално определение на явление, което за съжаление все повече придобива разпространение –  т.нар. „гонки”. Предвиждат се сериозни наказания както за участниците в тях, така и за организаторите им чрез глоби и лишаване от правото да управляват моторно превозно средство за определен период от време. Предвидени са допълнителни наказания в следните случаи – отнемане на книжката при превишаване на максималната разрешена скорост в населено място с над 50 км/ч или при причиняване на пътно-транспортно произшествие, в което има пострадали лица с видимо причинена средна или тежка телесна повреда. В тези случаи книжката се отнема до решаване на въпроса за отговорността. Предвижда се наказание и за участието в „гонка”,която е дефинирана подробно от законодателя в параграф 6 от допълнителните разпоредби на законопроекта, където се  посочва, че „нерегламентирана надпревара (гонка) между МПС представлява съревнование между две или повече моторни превозни средства по път за обществено ползване, без за това да е налице разрешение на администрацията, стопанисваща пътя, при което моторните превозни средства потеглят или едновременно и се съревновават кое първо ще достигне до предварително определена цел, или потеглят на интервали и се отчита времето, за което всяко от тях изминава дадено разстояние с цел постигане на най-бързо време или достигане до определена цел.” .  Предвиденото наказание е лишаване от правото за управляване на МПС за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 500 до 1000 лв.

Законопроектът обаче беше отхвърлен на първо четене, заедно с предложението за инкриминиране на „гонките”.  Но по информация на депутатът от ГЕРБ Нели Петрова за агенция „Фокус” от 29 февруари, „Предложенията за инкриминиране на гонките и отнемане на книжките на участниците в тях ще бъдат приети на второ четене.”Депутатът обяснява, че текстът не е приет на първо четене, защото не е бил доизчистен докрай, а не поради липса на желание.“ Както в Народното събрание, така и сред обществото се водят спорове за смисъла и ефикасността на тази мярка, но въвеждането й би било поне първата стъпка към решаването на проблема с тези надпревари,тъй като сега не съществуват  реални начини за санкциониране на извършителите и у тях се запазва усещането за безнаказаност на действията им.

Друг законопроект, стремящ се да уреди по-обстойно тази материя, бе внесен  от депутатите Антоний Тренчев и Настимир Ананиев. В него се въвеждат още допълнителни забрани за шофьора на превозно средство при движение по автомагистрала. Водачите, които се движат в насрещното платно по автомагистрала и скоростен път, се лишават от правото да управляват МПС за срок от 6 месеца и им се налага глоба в размер до 3000 лв. Тези засилени мерки са във връзка със зачестилите случаи, в които пътни превозни средства се управляват в насрещното платно. В действащия Закон за движение по пътищата за същото нарушение глобата е в размер от 20 до 150 лв., което не отговаря на степента на опасност на деянието. Законопроектът беше гласуван и приет на първо четене на 24.02.2016 г.

Проблемът със зимните гуми

С друг законопроект за изменение на Закона за движение по пътищата, внесен от депутати на ГЕРБ, се добавя изискване за използване на зимни гуми в периода от 1 ноември  до 1 април. Така за първи път ще бъде уредено законово понятие за „зимни” и „летни” гуми.  Досега в закона единствено бе посочено изискване за дълбочина на грайфера, като за летните месеци минималната дълбочина на грайфера трябва да е 1.6 мм а за зимните 4 мм, като при нарушение на това правило глобата е 50 лева. Измененията са мотивирани от метереологичните условия в страната през зимния период, а и тъй като тези гуми притежават характеристики, които позволяват да се увеличи устойчивостта на МПС при движение по заснежен или заледен път. Една от основните критики към„ този закон, който бе приет на първо четене на 24.02.2016 г., е, че такова законодателно изискване съществува в сравнително малък брой европейски държави, и то най-вече държави с доста по-тежки зимни условия от българските – Естония (където зимните гуми са задължителни от 1 декември до края на февруари с възможност за съкращаване или увеличаване на този период в зависимост от конкретните условия), Финландия, Латвия, Литва, Словения и Швеция. В Германия, Австрия, Хърватия, Люксембург, Норвегия, Словакия, Румъния и Чехия те стават задължителни, ако се наложи заради времето. Зимни гуми се поставят и при знак на пътя, който го изисква, във Франция, Испания и Италия. Според противниците на това изискване няма необходимост от въвеждането на задължителни зимни гуми в България и предвид все по-редките случаи на обилни снеговалежи през зимните месеци в последните години.

В приетия законопроект се въвеждат и забрани и задължения за водачите, насочени към опазване на безопасността на превозваните от тях пътници – например да не потеглят преди да се уверят, че са взети всички мерки за обезопасяването на пътниците.

Новите водачи

Въвежда се легално понятие за „нов водач” – водач, който придобива за първи път правоспособност за управление на МПС. Поради увеличаващите се случаи на инциденти при лица, които за пръв път управляват превозни средства, се посочва, че те са  високо рискова група участници в движението по пътищата и в голяма част от случаите не преценяват правилно пътната обстановка. Една от мерките е свързана с определяне на по-малък брой на контролните точки за новите водачи. Посочва се за добър пример, че такъв подход за разграничение между отделните шофьори въз основа на придобития стаж съществува в много държави членки на ЕС. Приемането на тези изисквания може да бъде добра гаранция за засилване на сигурността на новите шофьори,особено предвид факта,че в България често пъти те не са достатъчно добре запознати с правилата за движение- въпреки успешно преминатити изпити за издаване на свидетелство за управление на МПС; и много от катастрофите са предизвикани именно поради тяхната неопитност.  Може да се отбележи например,  че във  Великобритания съществува т.нар. Safety Code for New Drivers. В закона се въвежда и нов по-нисък праг на допустимост на концентрация на алкохол в кръвта на новите водачи и отделни  наказания за това нарушение – лишаване от правото за управление на МПС и парична глоба. За пример в това отношение може да се  посочи Италия, където във връзка със случаи на пътни произшествия преди няколко години,  се приема нов правилник, свързан с движението по пътищата, който наказва с  до 6000 евро глоба, 6 месеца лишаване от свобода и отнемане на шофьорската книжка за срок от 1 до 2 години ако количеството на алкохол в кръвта на водача е по-голямо от 1,5 промила. Ако водачът е под въздействие на упойващи вещества или наркотици, глобата достига до 4000 евро и отнемането на лиценза за управление на превозно средство за три месеца; особеното тук е, че наказанията се удвояват ако водачът предизвика пътно-транспортно произшествие.

По-високи глоби

Нараства двойно и сумата на глобите за превишаване на разрешената максимална скорост в населено място.Това изменение се мотивира с факта, че превишената скорост все още е факторът с най-голямо влияние при катастрофите по вина на шофьорите. Въведени са две нови наказания – ще се спират от движение автомобили, ако шофьорът не е заплатил в срок наложена глоба. Също така се предвижда отнемане на свидетелството за управление, ако разрешената скорост бъде надвишена с над 50 км/ч.  В законопроекта има и други промени, които  са насочени към бързо налагане на наказанието и достигане до нарушителя.   Опростява се процедурата чрез съставяне на фиш за всички нарушения, установени от контролен орган. Освен това фишът ще се издава на момента в присъствие на виновното лице за да се избегне многократното му търсене за връчване на наказателно постановление. Дава се възможност и за връчването на електронен фиш в случай, че някое от заинтересованите лица не е намерено на постоянния си адрес.

Като заключение може да се отбележи стремежа в законопроектите да се обхванат всички случаи на пътни инциденти, като се разшири съставът на конкретните нарушения и налаганите за тях наказания. След като бъдат приети окончателно, важно е да се извърши широка информационна и разяснителна кампания за новите промени, за да могат участниците в движението да приложат приетите правила.

*Авторът е стажант в ИПИ