Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Опит за налагане на полово равенство

Автор: Адриан Николов* / 16.11.2012
Оцени тази статия:

“Готово е! Комисията прие моята директива, гарантираща, че до 2020 г. жените ще представляват 40% от членовете на бордовете на компаниите!”

Това възкликна в Туитър акаунта си еврокомисарят по правосъдие, фундаментални права и гражданство Вивиан Рединг в сряда (14.11). Поводът е приемането от Комисията на предложението на комисаря за въвеждане на квота за 40% задължително участие на жени в бордовете на директорите на публичните компании в Европа, като тази цел трябва да бъде достигната до 2020г. В обхвата на директивата попадат над 5000 компании. Заместването, според проекта на директивата, трябва да става чрез задължително предпочитане на жените-кандидати пред мъжете с аналогични качества и способности. Засега се обсъжда какъв точно да бъде инструментът, чрез който квотите да бъдат налагани, като обсъждани варианти са глоби, съдебно преследване или пък блокиране на възможноста за получаване на обществени поръчки от ЕС.

Какви са аргументите за въвеждането на такава квота? Основното основание тук е общото задължение за промотиране на равенството между половете, което е залегнало в основните принципи на ЕС. Според текста на предложението ЕС се проваля в постигането на тази си цел, понеже едва 13% от членовете на бордовете на директорите са жени; следователно, дотук прилаганото отношение на „пожелателност“ и на оставяне на въпроса в областта на фирмената политика е отчела пълен провал и властите на ЕС следва да вземат въпроса в ръце. Предствен е и издаден от Европейската асоциация на бизнес училищата списък с над 7000 жени, които според Асоциацията са „готови за бордовете“; налице са и конкретни кандидати за членове на бордовете. Като причина се изтъква и фактът, че над 60% от завършващите в момента бакалаври са жени – без оглед на техните реални качества и способности. Освен това като доказателство за ефективността на мярката се привежда и примера на Норвегия, която вече е достигнала заложена аналогична цел и то именно благодарение на подобна експлицитна твърда квота.

Мярката, ако бъде възприета, ще нанесе най-вече щети както върху фирмите, които попадат в обхвата ѝ, така и върху цялостната политика на ЕС. В опита да се води политика на борба с дискриминацията, се създава т.нар „позитивна дискримнация“ – практика, която в своята същност е дискриминативна, но е насочена спрямо досега дискриминиращото мнозинство. Резултатът е аналогичен на опита да се борим с огъня чрез огън – в крайна сметка общата сума на дискриминацията се увеличава, а сексизмът остава. Освен това, залагайки такова задължение, ЕС създава опасен прецедент – не е изключено да последват аналогични мерки, да речем, във връзка с етнически или пък религиозни малцинства, които да претендират за своето гаранитирано място в ръководството на бизнеса именно въз основа на приемането на настоящата мярка.

Налагането на квотата представлява вмешателство във вътрешната фирмена политика от страна на ЕС. Тя по никакакъв начин не отчита спецификите на отделните фирми, на които ще се наложи да наемат преференциално жени, и не се интересува от причините, поради които в момента бордовете на директорите им са доминирани от мъже. Отделно фирмите се лишават от свобода при кадровата си политика, което неминуемо ще навреди на ефективността на работата им. Преференцията на жените-кандидати ще наруши и обичайната логика на избор на най-добрия кандидат, поставяйки случайно качество – в случая пол – над личните способности, компетенции и опит на кандидата, и ще лиши фирмите от възможността да правят обективен избор. Допълнително се налага и необходимостта от напълно прозрачни критерии и процес на избор на кандидати, за да стане възможно спазването на квотата, а тези критерии обикновено са обект на фирмена тайна. По думите на Вивиан Рединг може да се заключи, че една организация, която няма нищо общо с бизнеса – Европейската асоциация на бизнес училищата – е в състояние да прецени по-добре от самите фирми кои канидати са подходящи, стига да ѝ бъде предоставена тази възможност.

Другата тенденция, която се откроява с предложената директива, е тази на налагането на все повече регулации на ниво ЕС като цяло. Докато досега политиката в областта на равенство между половете беше оставена най-вече в ръцете на страните-членки, то сега се говори за задължение на страните да налагат наказания на фирмите, които не успеят да спазят квотата в срок. Централизират се функции, а органите на страните са поставени пред свършен факт да налагат спорни мерки, с които не са съгласни. Именно по тази причина директивата беше посрещната с неодобрение от доста държави – в това число и България – които ще се опитат да възпрепятстват приемането ѝ в Европарламента.

 

*Авторът е стажант в ИПИ