Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Опцията за прегласуване - пречка пред корпоративния вот

Автор: Александра Александрова* / 22.04.2016
Оцени тази статия:

След многочасово заседание на правната комисия в сряда беше решено първото експериментално електронно гласуване да се проведе след 1.01.2018 г., при това само в един избирателен район, който ще бъде определен със жребий от ЦИК. Резултатите от това гласуване няма да се взимат предвид при определянето на крайните резултати от изборите. Планът е такива експериментални гласувания да се проведат три последователни пъти. Ако трите опита минат успешно без установяване на съществени нарушения, то на следващите избори за Европейски парламент през 2019 г. избирателите окончателно ще имат възможността да гласуват електронно и дистанционно, т.е. без да е необходимо да посещават избирателна секция с възможност за машинно гласуване и отчитане на вота.

Като положителен фактор може да се отчете, че в гласувания Закон за изменение и допълнение на Изборния кодекс са предвидени нужните гаранции за запазване на тайната на вота и сигурността на гражданите чрез електронна идентификация. Самата процедура ще се извършва с помощта на система за дистанционно електронно гласуване, с предварително определени от ЦИК изисквания към нейната софтуерна и хардуерна част. В чл.14 на ЗИД са посочени изчерпателно условията, на които тази система трябва да отговаря.

Едно от поставените условия обаче буди основателни притеснения - изключва се възможността за т.нар. прегласуване. Ал. 14 на същия член гласи, че„системата гарантира, че всеки избирател подава само един глас и че всеки глас се съхранява и преброява само един път.” Тази уредба е в противоречие със световната практика на електронното гласуване, според която всеки гражданин има правото да промени гласа си в рамките на определения за гласуване период, като се зачита само последно подаденият. Нещо повече, ако избирателят предпочете да подаде гласа си по традиционния присъствен начин след като вече го е направил дистанционно, той може да го стори с условие, че електронният му вот се анулира и при преброяването на изборните резултати отново се взема предвид последният направен избор.  

 В случай че тази алинея не отпадне при разглеждането на закона на второ четене, има риск голяма част от останалите изисквания към системата да загубят своя смисъл и да останат само на хартия - като това да се осигури лесен и разбираем достъп, надеждна и бърза идентификация на самоличността на избирателите,  гаранции за тайната на гласуването и свободното изразяване на волята . Нещо повече, това би означавало, че никой няма да има възможността евентуално да промени своя вот - било то поради промяна на мнението или първоначално допусната техническа грешка, или пък поради упражнен натиск от страна на ръководител или друг авторитет.

Самото поставяне на такава хипотеза в окончателния текст може дори да се разгледа като съзнателно пренебрегване на опасността от корпоративен вот и принудителното упражняване на право на глас. А предвид факта, че много от скорошните изменения и  допълнения към Изборния кодекс така или иначе се приемат от голяма част от гражданите като недемократични и ограничаващи правата им, всяка следваща законодателна промяна в тази насока вече води до съмнения за истинските мотиви зад приемането ѝ.

Предстои да се види дали на второ четене ще се обсъди опцията за повторно гласуване и по този начин ще се създаде пречка именно пред т.нар. корпоративен вот, като се намали тежестта му. Разбира се, начини за манипулиране на вота -  без значение дали е традиционна или електронна, винаги са съществували и ще продължават да съществуват, но заради това трябва да се отстранят в максимална степен поне предпоставките тези начини да бъдат прилагани успешно. За да има възможно най-много ползи от въвеждането на електронното гласуване е необходимо да се отчетат посочените рискове. В противен начин то би благоприятствало текущите недостатъци на избирателната система вместо да насърчава отпадането им.

*Авторът е стажант в ИПИ