Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Опасността от нереалистичните допускания*

Автор: Ричард Ран** / 29.04.2011
Оцени тази статия:

Грандиозните прогнози за бюджета ще ни въвлекат в грандиозна катастрофа

 

Запазете си тази статия до април 2013 година. В приложената таблица ще видите две прогнози за показателите, свързани с федералния дълг: официалната прогноза на Бюджетния офис към Конгреса (близка до тази, направена от администрацията на президента Обама) и една песимистична – моята. Никоя прогноза не е съвършена, но е по-вероятно моята да е по-точна от тази на администрацията, защото моите допускания са по-реалистични.

Официалните прогнози допускат реален растеж от около 3% и темп на инфлацията доста под 2% (което би било под сегашното й ниво). Растеж от три процента не би бил достатъчен да увеличи заетостта на населението на 15 и повече годишна възраст. . Следователно, Федералният резерв (Фед) ще бъде под непрестанен натиск да поддържа финансова ликвидност, с други думи – да печата пари. Това най-вероятно ще доведе до непрестанно обезценяване на долара, създавайки инфлационен натиск върху икономическия растеж и/или продължителен спад при реалните заплати, което и наблюдавахме през изминалите няколко месеца.

Ако администрацията и Конгресът изведнъж намалят разходите достатъчно, че да свият бюджетния дефицит от около 10% до 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), Фед ще може да спре да печата пари и инфлационният натиск ще отслабне. Но това изглежда няма да се случи, защото президентът Обама и много от демократите в Конгреса показаха, че не се отнасят сериозно към ограничаването на прекомерното харчене. Вместо да се възползва от възможността да представи една добре обоснована алтернатива на изготвения от председателя на Бюджетната комисия Пол Райън план, президентът Обама, в своята реч за бюджета отпреди две седмици, коментирана като позорна, предпочете популизма. 

Републиканците, въпреки добрите си намерения, няма да успеят да ограничат достатъчно нарастващите публични разходи през следващите две години, защото ще трябва да се съобразяват с контролирания от демократите Сенат и администрацията на Обама относно приемането на бюджета и бюджетните кредити. Дори и да постигнат успех при ограничаването на т. нар. дискреционни разходи, няма да успеят да постигнат почти нищо при разходите за програмите Медикеър, Медикейд и социално осигуряване, които всъщност съставляват значителна част от разходите.

През 1970-те, администрацията на Картър и Фед вярваха, че увеличаването на паричното предлагане с новонапечатани долари, според наивното кейнсианско убеждение, ще създаде работни места и няма да предизвика инфлация. Не се получи така. Годишната инфлация достигна 14% за едно тримесечие, а междубанковата лихва – 21%. Средно доходността върху дълга достигна близо 10% – 9,86% за да сме по-точни. Въпреки че делът на публичния дълг от БВП тогава беше приблизително една трета от сегашното му ниво  (една десета от БВП по текущи цени), нарастващите лихвени разходи се превърнаха в проблем.

Тъй като Фед беше най-големият инвеститор във федерален дълг, лихвените проценти бяха изкуствено поддържани ниски, така че разходите по обслужването на дълга бяха много ниски, отчасти и заради по-краткия падеж на заемите (държавата емитираше много повече краткосрочен дълг, отколкото 10-годишни облигации, например). Правителството е на път да се озове в същия капан, в който много домакинства, които финансираха ипотеките си с плаващи краткосрочни заеми вместо с 30-годишни заеми с фиксирана лихва, попаднаха. Когато лихвените проценти нараснат, което е неизбежно, разходите по обслужването на дълга най-вероятно ще се увеличат лавинообразно.

Лихвата върху федералния дълг със сигурност ще се увеличи рязко, защото от Федералния резерв – най големият инвеститор в щатски ценни книги - обявиха, че ще спрат да изкупуват дълг; следващите два най-големи инвеститора – Китай и Япония – най-вероятно също ще спрат да инвестират в щатски ДЦК и е по-вероятно да се превърнат в нетни продавачи. По тази причина, единственият начин за Министерството на финансите да пласира нов дълг ще е да увеличи значително доходността по заемите. Ако по същото време не бъдат съкратени публични разходи, за да се компенсират по-високите лихвени плащания, отношението дълг/БВП ще нарасне над прогнозираното му ниво.

В някой момент разходите по обслужването на дълга ще нараснат лавинообразно, излизайки извън контрол, както се случи в Гърция, където доходността по някои ДЦК достигна близо 18% миналата седмица. Ако мислите, че греша проверете оптимистичните официални прогнози и заявления от началото на мандата на администрацията на Картър, при ниво на дълг от една трета от това, пред което сегашната администрация и Фед са изправени. Още повече, че Джими Картър се е отнасял много по-сериозно от президента Обама относно контролирането на публичните разходи.

 

Таблица: Публичен дълг на Съединените щати

 

официална прогноза

реалистична прогноза

 
 

 

1980

2007

2011

2012

2012

 

Дълг, държан от населението като % от БВП

26,1

36,2

68,9

73,4

80,0

 

Инфлация (%)

12,5

4,1

1,6

1,3

5,2

 

Лихва върху дълга (%)

9,86

5,06

2,06

2,23

4,8

 

Лихвени разходи като % от БВП

1,9

1,7

1,4

1,6

4,5

 

Източник: Бюджетен офис към Конгреса, Министерство на финансите на САЩ

 

 

*Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в понеделник, 25  април 2011 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Георги Аврамов – стажант в ИПИ.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.