Оливерник без олио
Брюксел често ни забавлява с нелепиците, които облича в законодателни решения. Колкото и налудничави да изглеждат някои директиви, регулиращи градуса на изкривяване на краставиците или външния вид на фризьорките, обикновено те представляват непропорционална намеса в пазарните отношения, водят до по-високи разходи за производители и потребители, а понякога създават предпоставки за разхищение на ресурси. Дори да приемем, че зад тях има някаква логика, то тя никак не бива да е задължителна, а въпрос на свободни взаимоотношения между пазарните субекти.
Поредният пример за подобна приумица е предложението на Европейската комисия в заведенията за обществено хранене вместо всякакви оливерници, да се използват само бутилки за еднократна употреба. В преамбюла към регламента са записани и благородните подбуди:
(2) С цел да се гарантира качеството и автентичността на маслата, продавани на крайните потребители в хотели, ресторанти, пъбове и барове […] тези предприятия следва да бъдат задължени да използват оливерници, оборудвани със система на отваряне, която не може да се запечата отново след първоначалното отваряне, както и със система за защита, която не им позволява да се използват отново след като съдържанието, обозначено на етикета на бутилката, е свършило.
Първоначално предложението е било оформено като част от план за действие на ЕК за сектор „зехтин”. Целта е да се отговори на предизвикателствата в бранша, свързани с растящи производствени разходи, понижаващи се цени и съответно спадащи приходи за производителите на маслини.
В интерес на истината зехтинът е може би най-фалшифицираната стока на пазара на хранителни продукти с история на злоупотреби със съдържанието, стигаща до древен Рим. Изглежда значителна част от зехтина, продаван като “extra virgin” в Европа и САЩ, всъщност е с примеси от слънчогледово, лешниково олио и други растителни мазнини като се използват различни технологии за контрол на аромата, ако се съди от разследване на Том Мюлер от Ню Йоркър (виж тук). „Печалбите са сравними с тези от трафика на кокаин без нито един от рисковете”, е известен цитат на един разследващ от италианските служби. Именно заливането на пазара с “extra virgin” зехтин е една от основните причини за близо 50% спад в цената от 2006 до 2012 г.
С други думи забраната за ползване на оливерници, различни от изрично етикетираните бутилки за еднократна употреба в заведенията за обществено хранене, цели едновременно да стимулира изрядните производители и търговци на зехтин като едновременно с това защити потребителите от евентуална заблуда за качеството на продукта, който ползват. Последното обаче е доста спорно, дотолкова, доколкото клиентът не купува пряко зехтина в заведенията, а и не всеки желае да го ползва. И докато постигането на целите, които си поставя тази забрана, е доста съмнително, то потенциалните вреди върху бизнеса и цената, която ще платят потребителите, могат да се окажат големи.
Ако забраната бъде въведена в заведенията, заедно със стандартизирани еднократни бутилки, разхищението (разбирай изхвърлянето) на зехтин ще се повиши. Рециклирането или изхвърлянето на огромния брой нови опаковки ще остави своя отпечатък върху околната среда. Самото пакетиране и етикетиране ще е свързано с по-високи разходи, които в крайна сметка ще плати крайният клиент. Традиционно, колкото по-малка е разфасовката, на която и да е било стока, толкова и нейната цена за определено количество става по-висока. Същевременно бутилираният в опаковки за еднократна употреба зехтин ще създаде бизнес за големите индустриални предприятия, като на практика ще изхвърли малките традиционни производители от този пазар. Сега си представете, че келнерът в малката романтична кръчма в Гърция или Италия взема бутилката с коркова тапа, в която прочутият местен зехтин е наложен с босилек и други билки за повече аромат, и слага пред вас пластмасова опаковка с етикет на Нестле или Хайнц. Ще бъде гадно, нали?
