Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

ОИСР предприема нов опит да подкопае данъчната конкуренция*

Автор: Яна Мушкова** / 19.04.2013
Оцени тази статия:

През февруари 2013 Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) публикува доклада „Адресиране на проблема с намаляването на данъчните основи и прехвърлянето на печалби” (прочетете тук). Публикацията предизвика редици критики, включително и от Института Катон. Даниел Митчъл, старши научен сътрудник в Института, не одобрява активизма на организацията, която напоследък е настроена все повече към увеличаване на държавните правомощия.

Авторът намира за проблемна препоръката на доклада за увеличаване възможностите на правителствата за международно облагане с корпоративни данъци под предлог, че не събират достатъчно приходи. ОИСР защитава тезата за неправомерно прехвърляне на печалби в страни с по-благоприятни данъчни режими, което Митчъл определя като противоречащо на принципите за икономическа свобода и растеж.

Основният проблем на доклада е, че в него се съобщава за нарастването на средно събраният корпоративен данък като процент от БВП. Това противоречи с основното твърдение на ОИСР, че международните компании намаляват данъчните си задължения, което ощетява държавните приходи. Като цяло докладът отправя обвинения, но не предоставя доказателства за аргументите си, отбелязва авторът. Също е пропуснат да се спомене и фактът, че вече има достатъчна държавна намеса в корпоративното облагане и че съществува мрежа от международни договори и регулации.

Препоръките на доклада не са насочени към определена политика, а към постигане на „цялостен подход” при разпределянето на данъци, който отчита продажбите, заетите, разходите за труд и фиксираните активи. Де факто, както и Митчъл отбелязва, ОИСР намеква за въвеждане на преразпределяне на данъчните задължения по формула, която ще позволява на правителствата да местят корпоративните печалби, където си поискат (без оглед на това къде са генерирани). Тази методика би довела до проблеми в страни с разумни данъчни политики и до финансови своеволия от страна на други, търсещи приходи. Въпреки че някои изследвания, цитирани в доклада, посочват големия ръст на държавен приход от формулирано облагане, то би поставило в изключително губещо положение страни като Швейцария, Хонг Конг и др.

Облагането по формула води до плащане на по-високи данъци в едни страни и за сметка на други, което с времето затяга регулаторната рамка и утежнява ситуацията за всички. Освен че води до подкопаване на данъчната конкуренция, този тип определяне на данъчните задължения причинява и надценяване на облагаемата основа. Това се получава вследствие на правомощията на правителствата да определят кое всъщност е облагаема печалба.

Митчъл напомня за по-ранни публикации на ОИСР, които открояват високите корпоративни данъци като вредни за растежа. Той отбелязва и липсата на дебат върху това, че проблемът дефакто е в страните с високи ставки и че премахването на двойното облагане би имало по-благоприятен ефект. ОИСР очевидно противоречи на собствените си убеждения за по-ниски корпоративни данъци и по-ефикасни данъчни системи, като предлага проект за увеличаване на данъчната тежест.

 

*Оригиналния текст може да намери тук: http://www.cato.org/sites/cato.org/files/pubs/pdf/tbb_68.pdf.

**Авторът е стажант в ИПИ.