Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

ОфшорнофинансиранеРичард Ран*Статията е публикувана на 10 февруари 2004 г. във вестник WashingtonTimes

15.12.2006
Оцени тази статия:

Гранд Кайман – четейки това някои от вас може да си помислят: “О, Кайманите– това не е ли място на незаконни финансови дейности?”

Вярно е, че Кайманите са най-големият офшорен финансов център и петиятнай-голям финансов център в света, въпреки че се намират върху малък,приятен остров насред Карибите с население от само 40000 души.

Но противно на митовете от филмите и романите Кайманите не са станалибогати чрез укриване на престъпници. Истината е абсолютно противоположна.Само помислете. Ако търсите място, където да вложите парите си, ще изберетели банка на некадърници и престъпници под юрисдикция на мафията илище ги вложите в банка на честни и компетентни банкери в страна, къдетосе спазва върховенството на закона?

Факт е, че големите офшорни финансови центрове като Кайманите и Бермуда,а също така и останалите големи финансови центрове като Швейцария, Обединенотокралство и Съединените щати, се характеризират с честни съдилища и компетентниадминистратори.

Повечето от парите на Кайманите са на институции вместо на отделнихора и е по-трудно за човек да си открие сметка на Кайманите отколкотов Съединените щати.
Също така Кайманите имат споразумение със Службата за вътрешни приходии с Министерството на правосъдието на Съединените щати за обмен на информацияза заподозрени престъпници, за укриващи данъци лица и за терористи.Ако сте престъпник не е разумно да се опитате да си откриете сметкав страните с добре развито правосъдие като Кайманите и Швейцария, защотонито банките, нито правителството ще ви закрилят.

Обаче честните хора наистина имат полза от разумната банкова тайнав тези юрисдикции. Друг е въпросът, че повече пари се “изпират” в НюЙорк и Лондон отколкото в места като Кайманите и Швейцария.

Много хора си мислят, че в трезорите на банките има купчини от парии злато на места като Кайманите. Още веднъж ще кажем, че всъщност физическиима много малко пари и няма почти никакво злато в трезорите там.

Това, което Кайманите и някои от конкурентите им предоставят е мястоза големите компании и финансовите институции да консолидират средстватаси – в електронна форма – без да са обложени или да са субект на ненужноскъпи регулации, докато тези средства се вложат производително по целиясвят (което би могло да отнеме само няколко секунди).

По-голямата част от парите, които преминават през Кайманите, се инвестиратв Съединените щати. В момента около $1 трилион преминава всяка годинапрез Кайманите, но тези пари физически не идват на този малък остров,нито пък ги притежават местните. (Местните печелят пари от предлаганетона първокачествени правни, счетоводни, финансови и туристически услуги.)

Парите са собственост на милиони хора, които инвестират в американскии чуждестранни компании и които в по-голямата си част са неосведомени,че техните пенсионни сметки са защитавани и повишавани, защото частот инвестициите им непрекъснато се реинвестират на Кайманите като сенасочват към по-добри и по-продуктивни цели.

Все още не се разбира ясно, че светът би бил по-беден и би имало повечехора, живеещи в бедност, ако местата като Кайманите не съществуваха.
В модерния свят икономическият растеж е силно зависим от инвестиранетона капиталите. Финансовите капитали са необходими за изграждане на новизаводи и оборудване, за финансиране на изследвания и развитие, включителнона медицински открития и за осигуряване на средства за наемане на работници.В много страни има високи данъци върху капитала, които означават по-нисканорма на инвестиции и по-бавно създаване на нови работни места.

Нито индивидите, нито компаниите ще спестяват ако спестяванията имсе изземват чрез данъци. А без спестявания няма пари за инвестиции.
Световният икономически растеж е максимален, когато капиталът е инвестиранв онези дейности и предприятия, които осигуряват най-висока, съобразенас риска, норма на възвръщаемост след данъчно облагане. Местата катоКайманите предлагат високо ефективна и ниско разходна среда за институциитеда привлекат и да инвестират капитали, защитени от върховенството назакона. Ето защо някои от най-големите банки в света действат на Кайманите,както и стотици застрахователни компании и хиляди взаимни и хедж-фондове.

Заради съществуването на Кайманите и на конкурентите им институциитеи хората са готови да спестяват повече, защото знаят, че ще имат сигурноубежище за средствата си, докато успеят да намерят друга производителнаи печеливша инвестиция. Без тези финансови центрове би имало по-малкоспестявания и инвестиции и по-неефективно разпределение на капиталапо целия свят.

Някои политици в Европа и Съединените щати се опитват да използваткато изкупителна жертва офшорните зони, защото те не наказват капиталас високи данъци по начина, по който го правят много от европейскитеправителства и това на Съединените щати. Тези политици или пропускат,или избират да не осъзнаят, че опитите им да попречат на хората илина институциите да използват офшорните зони просто ще доведе до по-малкоспестявания и инвестиции и в крайна сметка до по-бавен икономическирастеж както в собствените им страни, така и в останалия свят.

Ако тези политици не искат средствата да преминават през Кайманитеи другите офшорни зони градивното решение е да намалят данъчното облаганена производителните спестявания и инвестиции и да ограничат регулативнитепречки в собствените си страни.

Следващият път, когато чуете някой политик да критикува компания иличовек, който ползва услугите на офшорен финансов център ще разберете,че той е или икономически неграмотен или не го е грижа, че има по-малкоработни места или че повече хора живеят в бедност по света.

* Ричард Ран е старши сътрудник в Discovery Institute и сътрудникв Cato Institute.