Одитна оценка на Процедурата при макроикономически дисбаланси

Около месец преди Европейската комисия да публикува поредната серия от доклади по Процедурата при макроикономически дисбаланси, Европейската сметна палата публикува одитен доклад относно приложението на процедурата от създаването ѝ до 2017 г. в избрани страни. Механизмът беше създаден след настъпилата финансова и икономическа криза в страните от ЕС, които ясно показаха необходимостта от система за ранно предупреждение за формиране на макроикономически дисбаланси, както и инструменти за предотвратяването им.

Процедурата при макроикономическите дисбаланси следва годишен цикъл. Тя започва с публикуването на икономическа и финансова оценка от ЕК, известна като доклад по механизма за предупреждение, в който се посочват държавите членки, изложени на риск от дисбаланси, за които е необходим допълнителен анализ под формата на задълбочен преглед. Целта на задълбочените прегледи е да се анализира наличието или липсата на дисбаланси в избрани държави членки и ако има такива, дали те са прекомерни. Накрая, въз основа на извършения в рамките на задълбочения преглед, ЕК следва да предложи специфични за всяка държава препоръки, които да бъдат приети от Съвета на ЕС и да бъдат отправени към държавите членки с цел предотвратяване и/или преодоляване на дисбалансите.

Според одитната оценка Процедурата по макроикономическите дисбаланси е разработена добре, но ЕК „не я прилага по начин, който да гарантира ефективното предотвратяване и коригиране на дисбалансите”. Ключовият инструмент за преодоляване на дисбалансите са специфичните препоръки, които се отправят към съответната страна, но има редица слабости при формулирането им от страна на ЕК, а и липсва механизъм за прилагането им, тъй като то е задължение изцяло на страните членки. Част от слабостите при формулирането на специфичните препоръки включват:

• липса на систематична връзка между дисбалансите и предложените препоръки;
• в някои случаи те имат минимално или никакво отношение към дисбалансите;
• не отчитат в достатъчна степен ефектите от провежданата фискална политика, дори когато тя е свързана с определени нефискални дисбаланси;
• съществува известно несъответствие между препоръките за отделни държави членки и препоръките за еврозоната като цяло;
• понякога се определят прекалено кратки срокове за изпълнение им.

Така например през 2015 и 2016 г. част от препоръките за България са свързани с цели на Пакта за стабилност и растеж[1], мерки за подобряване на събираемостта на данъчните приходи и намаляване на неформалната икономика. Тези теми нито са разглеждани в задълбочения преглед за България, нито са част от матрицата за оценка по Процедурата при макроикономически дисбаланси.

Като цяло Сметната палата счита, че задълбоченият преглед по страни е с добро качество, а дисбалансите са точно установени, но той става все по-малко видим, тъй като вече не е самостоятелен документ, а е част от националните доклади, които предимно са свързани с общата икономическа координация на структурните политики. Ефективността на Процедурата при макроикономическите дисбаланси допълнително страда от процеса на вземане на решения на Комисията по отношение на класификацията на дисбалансите по степен на сериозност. Въпреки наличието на ясни технически критерии за установяване на степента на сериозност на дисбалансите, задълбоченият преглед не съдържа такава оценка, а критериите, които стоят в основата на окончателните решения за категорията на дисбалансите, не са прозрачни.

Така например през 2015 г. България е преместена от категория „дисбаланси, които изискват мониторинг и действия на политиката“ в категория „прекомерни дисбаланси, които изискват специфичен мониторинг и решителни действия на политиката”. Основната причина за това е фалитът на четвъртата по големина банка през 2014 г. и свързаните с това опасения за финансовата стабилност в страната. Въпреки че през 2015 г. тези опасения не се реализират, а също не са налице и нови рискове пред макроикономическата стабилност, в класификацията на страната се запазва и през 2016 г.

На база на установените слабости при прилагането на Процедурата при макроикономически дисбаланси Сметната палата отправя препоръки като например:

• предлагане на подробни, вместо общи, специфични препоръки;
• прилагане на предварителни и последващи оценки на въздействието от действията по специфичните препоръки;
• публикуване на ясни процедури и критерии за класификация на дисбалансите.

Европейската комисия приема почти всички препоръки, като счита, че част от тях вече се изпълняват. Има две изключения – публикуване на ясни процедури и критерии за класификация на дисбалансите, и изясняване на обстоятелствата, при които ЕК може да не препоръча започване на Процедура по прекомерни дисбаланси. Аргументите на комисията са, че това не са еднозначни въпроси, тъй като се влияят от множество вътрешни и външни фактори, което прави изготвянето на автоматичен механизъм за прилагането им изключително трудно. Въпреки това се съгласява с предложението да предостави по-задълбочена аргументация защо не е предложила стартиране на Процедура по прекомерни дисбаланси за дадена страна. Тъй като годишният цикъл за 2018 г. вече е започнал, препоръките ще влязат в сила за цикъла на Процедурата при макроикономически дисбаланси за 2019 г., която започва през есента на тази година.

[1] Пактът за стабилност и растеж е създаден през 1997 г. с цел мониторинг и координация на националните фискални и икономически политики, и прилагане на ограниченията за дефицита и дълга, определени с Договора от Маастрихт