Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Очаквани мерки от затягане на митническия контрол

14.12.2006
Оцени тази статия:
Преглед на стопанската политика - Word Format* (Word Format)

Събитие: През изминалата седмица, след перфектно организирана показна митническа акция на ГКПП-Кулата, 16 ТИР-а превозващи азиатска стока послужиха за "сведение и назидание" на всички вносители и на целокупния български народ. "Трябва да се знае, че вече всеки ще си плаща дължимите мита, данъци и такси" заяви Митничар №1 и обяви край на измамите! Вносителите го обвиниха в процедурни нарушения и опит за разчистване на пазара за други вносители на стоки от Китай и Виетнам, а българските производители на обувки, естествено, го аплодираха. По думите на Емил Димитров, държавата е била ощетявана с по 1 млрд. DEM годишно от невнесени мита и данъци. Хайката за залавяне на ТИР-овете бе проведена с умение, достойно за вьзхищение: мести се важен началник на митница, "хитрите" вносители на евтини стоки налапват вьдицата и решават да направят удар, митницата обаче не спи, изчислява постьпките им и ги залавя по бели гащи. Какво от това?

Коментар: 1/ За сьжаление умението на митницата да контролира не получи иначе заслужените похвали. Предполагаме, че стана така не поради вродена злоба на пресата, а поради усет за икономическата безсмиленост на този успех.

2/ Обстоятелсвото, че митницата се опитва да прибира в бюджета дължимите от вносителите мита е добър знак. И на прьв поглед е много здравословно, че част от тези суми не отива в джоба на митничари. Проблемът е дали това ще бъде политиката за в бъдеще, или е просто временна демонстрация на сила. Дали правилата ще са за всички или от време на време ще се минава с по няколко изкупителни жертви?

3/ Друг много важен въпрос е каква е крайната цел на занятието: да се спре "ощетяването" на държавата, да се напълни бюджета, да се защити родното производство или да се пресече нелоялната конкуренция?

а/ Не може да се каже дори и с приблизителна точност какъв е размерът на избегнатите мита. Както не може и да се твърди, че държавата е "ощетена" с определена сума от невнесени мита, поради простият факт, че някои видове внос съществуват само и единствено поради обстоятелството, че са преобладаващо контрабандни. С други думи, ако за тях се плащаха дължимите мита, те просто нямаше да съществуват, следователно нямаше да има и приход за бюджета, т.е. държавата няма как да бъде ощетена.

б/ Фискалният ефект от затягането на контрола по митниците вероятно ще бьде приблизително нулев в по-дьлгосрочен план. Ако целта е да се пълни бюджета с приходи от мита, фискът си прави сметки без вносителя. Колкото по-голяма е събираемостта на митата, толкова по-малко внос ще има. Т.е. вносителите, които в момента си плащат съвестно митата пак ще си ги плащат, а тези, които досега не са плащали, пак няма да плащат, защото просто няма да осъществяват внос. "Легитимните" големи вносители няма да увеличат значително приходите в бюджета, защото те вероятно са постигнали тавана на пазарния си дял, по-скьпият им внос ще има по-малко купувачи, а предполагаемите им по-добри международни врьзки им позволяват в рамките на закона да плащат по-малко даньци при нужда.

в/ Според индекса за икономическа свобода на Фондация Херитидж за 2001 г., България се характеризира с една от най-високите средни митнически тарифни ставки в Европа (13,9%), поради което българската търговска политика се оценява като високо протекционистична. В някои учебници по финанси пише, че протекционистичната политика цели да защити местните производители от евтиния внос. Всьщност тя създава стимули и за корупция на митниците, и за политическа корупция - очаква се, че защитените от вьншна конкуренция фирми ще финансират или по някакъв начин ще подкрепят правителството. В такива случаи местните потребители плащат повече за стоки и услуги, за които иначе биха имали избора да закупят по-евтино. Така те финансират сьюза между защитените фирми и правителството. В края на краищата те ще платят и сметката, когато вьпросните фирми фалират и освободят персонал, защото са обречени да не издьржат на кокурентния натиск.

4/ Ударьт на един вьображаем постоянно успешен контрол вьрху евтиния внос би имал и своята социална цена. Днес благодарение на вноса на евтини китайски стоки, всяко дете, било то на богати, социално слаби или безработни родители, може да има обувки за 5 лева (купени например от Женския пазар). Утре обаче някое от тези деца би ходило босо, а на друго вероятно ще му купят NIKE.

5/ Доколкото NIKE, United Colors of Beneton и пр. са по джоба на относително малко хора, а вьтрешно производство няма, тьрсенето на евтин внос ще продьлжи да корумпира митницата, натоварена с неестествената задача да ограничава избора на потребителите.

6/ Крайният ефект от затягане на митническия контрол няма да е очакваното увеличаване на приходите в бюджета или пьк бум на местно производство. Най-вероятно временно ще се прекьсне част от контрабандния внос, но според мярата на този успех от пазара ще изчезнат евтините стоки. Това обаче ще намали и без това ниската покупателна способност на голяма част от населението. По-правилно решение на проблема е заедно с повишената събираемост на митата да върви и намаляването на техния размер. Евтиният внос от Азия например обслужва сегмент от пазара, който така или иначе не може да бъде обхванат от родното производство, т.е. тези стоки се потребяват от хора, които просто не могат да купуват български или легитимно внесени такива.