Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Оценката на МВФ за напредъка на икономиката

Автор: Адриана Младенова / 16.12.2006
Оцени тази статия:
 
На 6 април беше разпространен вторият преглед от стенд-бай споразумението с Международния валутен фонд (МВФ). Чрез него се прави оценка на степента на изпълнение на икономическата програмата в страната, анализират се параметрите и критериите за напредък на икономиката, заложени в споразумението с Фонда. Настоящите акценти са върху проблемните области и сфери, които се нуждаят от по-решителни структурни реформи.Вече станали традиционни са предупрежденията, свързани с дефицита по текущата сметка на платежния баланс и задълбочаващото се разминаване между внос и износ. Променената методология, на базата на която БНБ съставя платежния баланс, доведе до ретроспективно намаляване на дефицита с няколко процента. Въпреки това кредитната експанзия остава във фокуса на вниманието на анализаторите като сигнал за възможно прегряване на икономиката. Потребителските кредити и ипотечното финансиране стимулират нарастващото търсене, а междуфирмената задлъжнялост допълнително съдейства за увеличаващия се частен дълг.Проблем с кредитирането и увеличаващото се търсене има, когато е изкуствено стимулирано от макроикономическа политика, а не е резултат от предпочитанията на пазарните играчи. Индуцирано търсене от страна на правителството чрез осъществяването на инфраструктурни проекти, активна парична или фискална политика и програми за насърчаване на някой сектор в икономиката биха могли да доведат до изкривяване на пазарните сигнали. Но опасността от прегряване на икономиката в следствие на отрицателното търговско салдо няма, защото икономиката е динамична система и пазарните механизми координират достатъчно бързо и ефективно икономическата активност.Търговският дефицит и съответно излишъкът по капиталовата сметка на платежния баланс са резултат от притока на инвестиции и капитали в страната, което е продиктувано от положителните очаквания на бизнеса и инвеститорите. Повишаване на лихвените проценти от Европейската централна банка, заедно с намаляването на лихвените проценти в страната по търговските кредити (в резултат на конкуренцията между банките) ще доведе до относително намаление на притока на капитали. В същото време по-ниският лихвен процент по кредитите кореспондира с по-ниска цена на капитала и активизиране на инвестиционните проекти, предприемани от предприемачите. Развитието на капиталовия пазар, наблюдаваното активизиране на първично предлагане на облигации, отваря допълнително достъпа до финансови ресурси, а от там и увеличаване на потреблението.Според анализа на МВФ, връзката между износа и вноса на суровини е пряка, положителна и статистически силно значима. Това значи, че износът индуцира допълнително внос, а в същото време и приносът на инвестиционните стоки към общия размер на вноса нараства. Годишната инфлация в страната, която изпревари инфлацията в Еврозоната, доведе до леко влошаване на условията на търговия и също е фактор за нарастване на дефицита повече от очакваното.Отчитат се и някои временни ефекти, които са довели до сравнително намаление на износа през миналата година, а именно:-          Наводненията в страната-          Премахване на рестриктивните квоти и отваряне на пазара на текстил в Европа, което доведе до бум на китайския износ  Съблюдаваните индикатори за конкурентността показват, че по-слабият от износ очаквания не се дължи на намаляване на конкурентността. Разходите за единица труд намаляват в икономиката, а анализът на пазарен дял и позиции на износа не показват загуба на конкурентност от страна на български стоки и услуги на международните пазари.Структурните реформи, които следва да се изпълнят с приоритет според МВФ, за да се подобри бизнес средата в страната, са следните:§         Приемането на промените в търговския закон и улесняване на търговската регистрация§         Либерализиране на трудовото законодателство, за да стане пазарът на труд по-гъвкав – противопоставянето на социалното министерство и синдикатите на премахването на задължителните добавки за клас прослужено време и липсата на диалог за създаване на по-гъвкави правила в трудовото законодателство са едни от най-сериозните препятствия пред намаляването на безработицата, мобилността на работна ръка и пр. §         Поддържане на правителствените разходи в предварително-установени размери чрез ограничаване на дискреционното харчене §         Намаляване на заетите в администрацията§         Осъществяване на реформи в здравната и образователната система§         По-голяма прозрачност при изготвянето на държавния бюджет – препоръката е за 2007г. държавният бюджет да се прави на базата на реалистична оценка на приходите, без подценяване на приходите.

Според Фонда в средносрочен план българската икономика има потенциал да расте реално със средно 6% на година. Ключови фактори за растежа са както инвестициите и натрупването на физически капитал, така и увеличение на общата факторна производителност благодарение на структурните реформи, които следва да се извършват в споменатите сфери на здравеопазване и образование и поддържането на стабилна фискална политика.

  За 2005г. МВФ отчита, че реалното увеличение на заплатите не е достатъчно, за да се подобри осезателно стандартът на живот на българите. В тази връзка нека да проследим данните за дохода на домакинствата, които бяха публикувани от НСИ за 2005г. през седмицата. Паричните доходи на домакинство растат в номинално изражение с 9.6%, а в реално изражение (дефлирани със средногодишната инфлация) – с 4.3%. Приносът на работната заплата към ръста на паричните доходи е съществен - 3.7%. Преобладаващият дял от структурата на доходите - 51,8% - идват от работна заплата. Във времевия период 2000-2005г. се забелязва тенденция все по-голям дял от паричните доходи на домакинството да идват от работната заплата. Намалява делът на доходите от “домашно стопанство”, но делът на пенсиите и социалните осигуровки в общата структура на паричните постъпления на домакинствата се е увеличил през 2005г. спрямо 2000г.Друга тенденция е намалението на дела на разходите за храна и напитки в общите разходи на домакинствата. Но като цяло делът на разходите за храна се запазва на относителни високи нива – 35% през 2005г. Разходите за храна, алкохолни и тютюневи изделия представлява 39% от разходите на домакинствата Това до голяма степен обуславя чувствителността на инфлацията спрямо увеличение на цените на хранителни стоки и на акцизите.Фигура 1Източник: НСИ