Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Оценката на ЕС и нейните критерии

14.12.2006
Оцени тази статия:
Word Format (Word Format)

Еуфорията от това, че България получава от Комисията на ЕС оценка "функционираща пазарна икономика" е най-малкото неуместна. Една от причините е, че от това пазарът не започва да функционира по-добре. Друго основание за по-разсъдително отношение е, че комисията не задължително отчита всичко и по най-правилния възможен начин.

Ако някой свери миналогодишния доклад с този от средата на тази седмица, ще види описани едни и същи симптоми, но с различна диагноза.

Повечето подобрения в пазарната среда се дължат на частния сектор и често напълно се разминават с дейността и реториката на правителството.

Критериите

Формално погледнато, както вече не веднъж е ставало дума, етикетът "функционираща пазарна икономика" се основава на шест групи показатели.

В първата група ("равновесие между търсене и предлагане, либерализирани цени и търговия), заслугата на миналото правителството е, че в крайна сметка отстъпи пред настояванията на МВФ за нагаждане на администрирани цени (например на електричеството), но го планира за след изборите. И сегашното, и предишното правителство продължиха да въвеждат защитни мита, които увеличават разходите на потребителите вътре в страната, срещу чиято бедност инак те се борят. Средно претеглената митническа тарифна защита на България е с около 2/4 по-висока тази на Сърбия и два пъти по-висока от тези на Латвия и Литва.

По повод втората група показатели ("липса на пречки пред навлизането във и излизането от пазара") разговорът засега е в бъдеще време. Фактически продължава натрупването на нови административни пречки. Една междуведомствена група преброи част от тези пречки, набеляза около 1/3 за облекчаване, не довърши работата, а междувременно новото законодателство въведе нови бариери, чийто брой е равен на почти половината от количеството, набелязано за облекчаване. Има един законопроект за намаляване на административните режими, но в момента правителството се занимава с това как да преформулира проекта, за да запази съществуващото положение. Всъщност напредъкът е по-малък от този, постигнат навремето от т.нар. комисия "Жотев".

Третият тип показатели се занимава с "действащата правна система, включително защитата на правата на собственост и осъществимостта на договорите". И тук разговорът е в бъдеще време, но за разлика от предишните показатели, замисълът е не рядко в посока на изземване на собственост (включително спестявания в доброволни пенсионни фондове, земя за държавни проекти, ограничаване правата на ползване на гори и конфискация на имущество по подозрение на прокурор, намеса на прокурор в частно-правни отношения в защита на "държавен интерес", неопределим легално). Според едно решение на Конституционния съд от 2000 г. "държавата" е най-важният кредитор и има предимство пред всички останали. Но вече няколко правителства не намират сили да съберат вземанията на държавните фирми НЕК и Булгаргаз от недържавни стопански деятели. За сметка на това НЕК, БТК и пр. подхождат много сериозно към някои дребни риби.

Четвъртата група индикатори е за прословутата "макроикономическа стабилност, подходяща ценова стабилност и поддържано здраве на публичните финанси, включително външните сметки". От първия от тези критерии в България се оплакват и синдикатите, и пресата, и онези, които биха се облажили от връщане към системата отпреди 1997 г. Поддържането на здравето на публичните финанси засега се случва заради преговорите с МВФ за ново финансиране. Механизмите на контрол върху публичните финанси (чрез Сметната палата и Финансовия контрол) са отчетени като "прогрес", макар съответното законодателство да забранява достъпа на обществото до знание за резултатите от този контрол. (Докато впрочем данъкоплатците нямат тази информация, здравето на публичните финанси ще се достига само благодарение на влиянието външни институции.)

Приносът за достигане "финансов сектор, който е достатъчно добре развит, за да насочва спестяванията към производствени инвестиции" (петата група критерии) е най-вече на частния и с (85 на сто) чуждестранна собственост банков сектор. Той е около единадесет пъти по-голям като ресурс от обема на небанковите финансови институции (пенсионни фондове, застрахователни и инвестиционни дружества) и усилията да прилага изкуствено дишане на т.нар. фондов пазар едва ли могат променят каквото и да е в общото натрупване на капитал, сиреч на възможности за бъдещо развитие.

Последният показател е "широко (обществено) съгласие относно принципите на стопанската политика". Тук оценката на комисията на ЕС фактически не се променя от 1999 г. Съгласието от 1999 г. постепенно, но сигурно се изпарява. Това си личи по изборните нагласи, включително от избора на президент м.г. и се лови без грешка от всички социологически проучвания.

Резюме на развитията през 2002

Защо тогава оценката вече е "функционираща пазарна икономика"? Вероятно, защото комисията не се интересува дали това функциониране е "добро" или "лошо". Това изисква по-подробен и по-труден анализ, за който екипът на комисията няма ресурс и интерес да извършва. В крайна сметка, за да установява с възможната степен на обективност състоянието на процесите, този екип би следвало се занимава с анализ на политическия риск. Това не просто е извън неговия мандат: изследването на политически риск от институция като Комисията на ЕС би означавал намеса във вътрешните работи на суверенна страна.

Показател Оценка на ЕС Предполагаемо значение [+,0,-] Развитие през 2002 (коментар)
А) Подкрепа за стопанските реформи и присъединяването към ЕС Продължава + Всъщност намалява и това намаление е уловено от повечето социологически проучвания
Б) Ръст на БВП през 2000г Най-голямо нарастване от началото на реформите, до 5,8% + По-висок от ЕС, малко над средния прогнозен ръст за страните-кандидатки
В) Безработица Спада + Пазарът на работна сила вероятно ще склерозира вследствие на правителствените мерки и поведението на синдикатите
Г) Потребителски цени и инфлация Нараства съществено през 2000г. до 10,3% от 2,6% + към 0 Няма особено значение
Д) Привързаност към системата на Валутния съвет Продължава + Намалява
Е) Текуща сметка През 2000г. дефицитът пада от 6% на 5%, въпреки неблагоприятните условия за търговия + Задържане на нивото, благодарение на усилията на частния сектор
Ж) Съчетание на политиките в областта на макроикономиката Продължава да бъде подходящо + Показател с добри стойности, главно благодарение на ролята на МВФ
З) Освобождаване на цените Продължава + Продължава бавно, с намеса в еластичността на цените със средствата на търговската политика
И) Приватизация Има напредък + Има напредък в процедурите, но не и в скоростта
Й) Държавни дялове в приватизирани предприятия През 2000г. тези дялове се продават, но общият обем на държавните акции се запазва + към 0 Продължава продажбата на такива дялове, но тя се неутрализира от размяната на дялове между държавни предприятия.
К) Промени в правилата на приватизацията Цели се прозрачност, но процедурите и предимствата създават пречки 0 Без значение, прозрачността можеше да бъде постигната само с незначителни законодателни промени
Л) Следприватизационен контрол Забавя преструктурирането - Продължава да забавя преструктурирането, под маската на този контрол се стига до всеобщо преразглеждане на сделки
М) Навлизане в и излизане от пазара Пазарът все още не работи по подходящ начин, макар положението да са подобрява - към 0 Положението престана да се подобрява
Н) Права на собственост Засега неясни, спъват развитието на сделките със земя, жилища и на строителния пазар - В чернови вариант са готови идеи за политика, която ще влоши положението.
О) Гарантиране на осъществяването на договорите Остава трудно - Остава все така трудно
П) Приватизация и преструктуриране на банките Понататъшен напредък + Почти привърши, но е налице амбиция за разширяване функциите на Насърчителна банка
Р) Финансово посредничество Остава слабо и неефективно - Очевидно се подобрява, но възникват идеи за държавно участие в кредитния пазар
С) Капиталови пазари Подобрени, но неразвити 0 Съществени подобрения не се забелязват, политиката за канализиране на сделките към официалния пазар вероятно ще увеличават цената на достъпа до капитал.

 

Публикуването на годишните доклади на комисията е без съмнение политически акт. Той формира определени настроения сред избиратели в страните-кандидатки. Когато оценките са много подборни и реалистични, те съдържат и риск да се окажат неправилни. Затова и годишните доклади не обичат досадните подробности.

Една от най-упоритите битки е срещу въвеждането на т.нар. мълчаливо съгласие. За неспециалистите може би ще бъде интересно да научат, че тази процедура вече е въведена във всички страни от първата група кандидатки (виж миналия брой), а също и в страни, които започнаха своите реформи съвсем наскоро, например в Сърбия.

*Коментарът е публикуван отчасти във в-к "Сега" от 11 октомври 2002 г.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!